Browning PRO-9

Оръжейните конструктори от белгийската фирма  FN Herstal не изостават от конкуренцията на пазара. Пистолетът Browning PRO-9 се появява през 2003 година. Произвежда се в САЩ и Европа. Пистолетът се предлага в три калибъра - 9х19, 9х21 и 10х22. Може да се класифицира като служебно оръжие. Дължината на пистолета е 200 мм, а на цевта му 100 мм. Празен тежи 710 грама. При калибър 9х19 пълнителят събира 16 патрона. Това е пистолет с голяма огнева мощ  и силен възпиращ ефект. Използвани ни са всички върхови постижения в оръжейното производство. Затворният блок е от олекотена неръждаема стомана. Рамата е направена от висоустойчив и здрав полимер. Ръкохватката е под оптимален наклон, с  характерни грапавини и форма.  Осигурява сигурно захващане и интуитивна стрелба. Пистолетът е изключително балансиран. Направо ляга и залепва в ръката. Мерникът и мушката са нископрофилни. За стрелба при намалена видимост има три фосфорисциращи точки. Ударно-спускателният механизъм е двойно действащ. Предпазителят е двустранен. Пистолетът може да се ползва еднакво добре с дясна и лява ръка. Предпазителят блокира петлето и във взедено положение. Осигурява се сигурно спускане на ударника и предотвратяване на нежелателен изстрел. Пълнителят се освобождава от бутон в ръкохватката до пусковота скоба. При изразходване на патроните има затворна задръжка. Лостчето за освобождаване на затвора и ключа за разглобяване са разположени на една линия от лявата страна на оръжието. В предната част на рамата е предвидена възможност за поставяне на лазарен прицел или фенерче. Автоматиката на оръжието работи на принципа на къс ход на цевта, като се използва характерното за системата заключване на затвора към цевта. Browning PRO-9 е един съвременен пистолет, който с може да се използва не само за служебни цели, но и от граждански лица за самоохрана и самоотбрана. Това е сигурно и надеждно оръжие, притежаващо силен стопиращ ефект и висока точност. Пистолетът се предлага и у нас в различни варианти. Това е оръжие което превръща тренировъчната стрелба в удоволствие и оставя много празни гилзи.

Benelli M3

Няма модел от ловните оръжия  на Benelli, който да не привлича запалените ловци. Фирмата произвежда едни от най-качествените оръжия. За съжаление, в условията на икономическа криза за голяма част от българските ловци  тези оръжия остават недостижима мечта. На мен особено ми допада Benelli M3 Super 90. Още с излизането на пазара ,оръжието веднага ми хвана окото. За тази пушка може да се каже, че се доближава до универсалната. Тя успешно се използва от  различни полицейски служби по света. Предпочитано оръжие е за охрана и самоохрана от граждански лица. Не вярвам да се намери ловец, който да не желае тази пушка за лов. Характерна особеност на оръжието е двата му режима на работа - самозаряден и ръчен. Полуавтоматичният режим се основава на отката на свободния затвор. Въртящият цилиндричен затвор с два бойни упора е разположен в масивна рама. В нея е поставена силна буферна пружина, която обира отката от мощните патрони. Възвратната пружина е разположена в приклада. Цевта е изработена от качествена стомана. Вътре е хромирана. Предвидени са сменяеми шокови стеснения. Цевната кутия е от здрава алуминиева сплав. Прикладът и полуложата са направени от високоустойчиви полимери в тъмен цвят, издържащи на ударни натоварвания. Режимът на презареждане се сменя от удобен, кръгъл с насечки превключвател, разположен в предната част на полуложата. Преминаването от режим "полуавтомат" в "помпа" и обратно става много бързо и лесно чрез завъртане. С това се повишава надеждността на оръжието и го прави практически безотказно. При евентуална засечка позволява изключително бързо презареждане и възпроизвеждане на следващ изстрел. Пушката се произвежда в 12-ти калибър. Патронникът е 76 мм. Предлага се с цев 500 или 650 мм и има съответна дължина 1040 - 1200 мм. Теглото е от  3,20 зо 3,50 кг. Подцевният магазин събира 7 патрона.  Предвидено е място за поставяне на ремък. Пушката е изключително маневрена и прикладиста. Benelli M3  е едно изключително оръжие, което може да се използва за всякакъв вид лов и да се оставят много празни гилзи.

Калето над Сърневец

Има едно място северно от село Сърневец, което привлича със своята тайнственост. С интерес ходя там и винаги виждам нещо ново и различно. Местността се казва Градището. Представлява висок скалист връх  от който се вижда надалеко. Около скалите е обрасло с гъста растителност. Трудно проходимо е. На самият връх  расте гъста люляка. Този район  е сигурно убежище за сърни и диви свине. Зимe лежат на завет и припек по южния защитен склон,а лeте -на хладина в гъстата растителност. Мястото  е много стратегическо. Животните усещат от далеко приближаващата ги опасност и се измъкват. Не случайно в древността на това място е имало крепост. Има сведения, че е била византийска от времето на император Юстиниян І. Той управлява Римската империя от 527 до 565 година. И по това време Балканите са били проблемен район. Често хуни и прабългари опустошават Тракия. Изградената система от крепости не успява да ги спре ефективно. След 560-та година славяните започват да се заселват трайно на Балканите. По останките от крепостта личи, че не е била голяма. И до сега има добре запазени зидове и могат да се определят границите на съоръжението. Намерих останките на неголямо помещение. Камъните са зидани с нещо като хоросан. Има много парчета от керамика. Тук иманярската активност е много голяма. Копано е навсякъде. Надеждите на търсещите несметни богатства се подсилват от легендите, че на това място е имало римска монетарница, разположена в пещера под скалите. Крепостта е служела за нейна защита. Лично аз дълбоко се съмнявам в това. Не ми се вярва управниците на Римската империя да разположат монетарницата си в размирен район. Няма сведения да е имало значителни залежи на злато, макар че в близост до района има подземна мина. Всички тези сведения карат иманярите да копаят. Имаше изкопан кладенец с много голяма дълбочина, може би над 10-15 метра. Чувал съм разкази от местни хора за намерени находки в региона още от преди много години. За мен това е един прекрасен ловен район. Екологично чист и все още запазен. Жалкото е, че няма цялостно запазена крепост в България. От древността всичко старо се е рушало и е започвано наново. Това е станало характерна наша българска черта, която за съжаление се развива и до днес. Българите не надграждаме, ние рушим и почваме от нулата. Това го показаха и последните години на прехода. Трябва да се учим от историята, поглеждайки останките от разрушените крепости. За да успеем, е необходино да надграждаме върху здрави основи.

Пистолет Ruger LCP

Оръжейните фирми паралелно с армейските и полицейски пистолети отделят голямо внимание на оръжията предназначени за граждански цели. Обикновено това са пистолети с компактни размери и по-малка огнева мощ. Впечатление ми направи пистолета Ruger LCP,  който намира подобаващо място на американския пазар. Самото обозначение на оръжието Ruger LCP (Lightweight Compact Pistol) - тънък, лек, компактен пистолет обуславя неговото предназначение. Това е перфектния избор за персонална защита. Калибърът е .380 АСР - 9 мм къс (9х17). Осигурява 265 м/с начална скорост и 218 J дулна енергия. Пистолетът е дълъг 131 мм, висок 91 мм и широк 21 мм. Тежи само 266 грама. Малката маса е постигната чрез използване на високо устойчиви полимери, от които е направена рамата. Затворният блок е от специална стомана, обработена по съвременна технология. Цевта е дълга 70 мм. Направена е от неръждаема, високоустойчива на износване стомана. Има шест бразди и шест полета. Накрая към дулния срез външно е разширена . Автоматиката работи на принципа на къс ход на цевта. Използват се две възвратни пружини върху направляващо стебло под цевта. Чрез тях се поема силния откат. Пълнителят побира 6 патрона. Характерен е ударно-спускателния механизъм. Той работи само на самовзвод. Ходът на спусъка е дълъг, това предпазва от нежелателен изстрел. Другата характерна особеност на пистолета е, че няма никакви ключалки и издадени настрани детайли. Мерникът и мушката са нископрофилни, фиксирани. Според мен ефективното разстояние за стрелба е 5-10 метра. На тази дистанция не е необходимо прецизно премерване, а преди всичко интуитивна стрелба. Пистолетът много ми прилича на Kel-Tec P3AT. Оръжейните конструктори взаимстват много един от друг. Пистолетът се произвжда от 2008 година. Това е идеалното оръжие за скрито носене от мъже и жени. Подходящ е за допълнително резервно оръжие при специални операции. С него е трудно да се води прецизна стрелба, но за да се овладее до съвършенство едно оръжие, е необходимо да се оставят много празни гилзи.

Пушка Мосин

След победата в Руско-Турската война през 1877-1878 година, руските военни специалисти правят задълбочен анализ на бойните действия. Достигат до извода, че намиращите се на въоръжение еднозарядни пушки Бердана не отговарят на съвремените изисквания и отстъват по огнева мощ на многозарядните Winchester. Главно артилерийско управление 1882 година получава задача за разработка на многозарядна магазинна пушка. Правят се опити за усъвършенстване на различни образци, изпитват се различни системи. Специалната комисия 1889 година оценява като переспективни предложенията на руския капитан Серей Иванович Мосин и белгийския оръжейник Леон Наган. Постига се компромисно решение. Приема се трилинейната пушка на Мосин, но с някои изменения, взаимствани от конструкцията на Наган. Така се създава 7,62 мм пушка Мосин-Наган. Пушката е приета на въоръжение 1891 година под наименованието "Трилинейна винтовка образец 1891 година". Името на конструктора не е включено в наименованието на оръжието. Производството започва 1892 година в Тулския, Ижевския и Сестрорецкия оръжеен завод. След приемането на въоръжение, до 1910 са направени редица подобрения и са разработени нови образци. Оръжието се произвежда във Франция и САЩ. Пушката е  пехотен и кавалерийски вариант. Оръжието издържа изпитанието на две световни войни. Остава на въоръжение до 1960 година. Произведени са над 12 000 000 екземпляра. Пушката се характеризира с просто устройство и лесно обслужване. Отличава се с изключително здрава конструкция и безотказност. Пехотният вариант е дълъг 1230 мм. Има снемаем ъглест щик, който се поставя с помоща на щикова тръба. Този тип щикове са нанасяли големи поражения. Теглото на пушката без щика е 4 кг. Щикът тежи 0,5 кг. и е с дължина на острието 430 мм. Цевта е 730 мм, осигурява начална скорост на куршума 865 м/с и висока дулна енергия над 4 000 Джаула. Прицелната далекобойност е 2 000 м. Ефективната стрелба е до 800м. Скорострелността на пушката е 10 изстр./мин. Използваният патрон е 7,62х54R обр. 1908 г. Това е рандов патрон, с външен фланец, което създава затруднения при многозарядните оръжия. Проблемът е заклинването на патроните в магазина. За се избегне този недостатък, е поставен отсечко-отражател. Магазинът е с капацитет 5 патрона. Зареждането може да става с помощта на тенекийка, от която се зареждат бързо петте патрона или поединично. Преимущество на системата е, че магазинът може да се дозарежда. Затворът се заключва изключително надеждно към цевта с помоща на два противоположно разположени упора, чрез завъртане на 90 градуса. Недостатък на конструкцията е, че ръкохватката се намира в средата на цевната кутия. При презареждане пушката се сваля от рамото и се губи мерната линия. Това затруднява бързото пренасочване на огъня.  Намалява скорострелността на оръжието. Имало е специална изработка снайперови пушки, при които се разчита на точния изстрел. Голямата дължина на оръжието затруднява неговата маневреност, особено в ограничени пространства. Този недостатък се избягва с карабините, които са по-компактни. Простото устройство, позволява разглобяване без никакви инструменти. При натискане спусъка в крайно положение, издърпване на затвора назад, той се освобождава и излиза. Изработените детайли са с по-големи конструктивни допуски. Това обуславя тяхната пълна заменяемост. Затворът има технологични луфтове и хлабини в цевната кутия, но това се явява преимущесво за работа при големи температурни толеранси. Оръжието действа безотказно в широки температурни граници, не е капризно към замърсяване. България ползва пушката в много от войните. Тогава силно влияние имат немските и австрийски интереси. Това налага и закупуване на въоръжение от тези страни. Голямо количество  пушки Мосин-Наган са продадени на Финладия, която ги преработва поставяйки нови цеви. По времето на социализма, пушката е на въоръжение в нашата армия до напълното и заменяне с автомат Калашников. Системата Мосин-Наган е била едно удачно решение за своето време. Тези пушки отдавна не са на въоръжение, но остават да са предпочитано оръжие от много любители и колекционери. Поради мощния боеприпас, пушката има силен откат и при неправилно прикладване, не бих могъл да кажа, че стрелбата е приятно удоволствие. На базата на тази система, от снетите от употреба пушки у нас са произвеждани два варианта ловни карабини - "Кселифор" и "Мазалат". За съжаление, те не се ползват с добра слава сред ловците поради ниското си качество на изработка. Не могат да конкурират реномираните марки на оръжейния пазар и постепенно производството им замира. В историята пушките Мосин-Наган ще останат като едно добро оръжие оставило много празни гилзи по бойните полета.

Гробница край Оряховица

Увлечението по лова допринася и за опознаването на местностите. Ако не се познава добре района на ловуване, вероятността за успех е по-малка. Извън ловния сезон обичам да се разхождам из различни райони. Понякога горските ми правят забележка, че съм заедно с кучето. Според мен не правя някакво нарушение, тъй като помощникът ми се движи близко до мен и не безпокои дивеча. Ако се хванат за буквата на закона, съм в нарушение, но е необходимо да се погледне обективно на конкретния случай. Ловният район на старозагорското село Оряховица е интересен с различни забележителности. Една от тях е тракийската гробница. През 1938 година историкът Христо Райков посетил селото и открил гробница в околностите. Намерените предмети отнесъл в Народния музей. Археолози под ръководството на Георги Китов 2004 година откриват древната тракийска гробница на около пет-шест километра североизточно от селото. В основата на Попова могила са открити две помещения, зидани от камък и тухли. Гробницата е от ІV век  пр.н.е. Липсата на вътрешна мазилка и стенописи е основание да се смята, че тя е далечен предшественик на казанлъшките открития. Това е най-старата тухлена гробница в България, състояща се от две помещения, дълъг коридор и двускатен покрив. Ограбена е още в древността. Не се знае колко пъти, преди да бъде официално открита, в нея са влизали иманяри. Иманярите са по-голама напаст от бракониерите. Надеждите за намирането на несметни богатства понякога ги води до безразсъдство. За мен тези места имат нещо митично, може би свръхестествено. По принцип не съм суеверен и не вярвам много в свръх естественото, но като влязох в гробницата, се почувствах някак особено. Стоях три-четири минути. Разгледах и направих снимки, без да пипам и да се докосвам до нищо. Когато излязох, главата ми сякаш натежа като след махмурлук. Тръгнах да се поразходя. Рядко ме боли глава, но сега почувствах странно главоболие. Нямаше на какво да се дължи. Срещнах се с горски служители, с които разговаряхме надълго за лова и животните в района. Те ми разказаха за набезите на браконери и иманяри. Наоколо имало доста интересни забележителности. Тръгнах си доволен от разходката. Главата ме боля два дни. Замислих се за необяснимите сили, за това, че не бива да се нарушава покоя на мъртвите. Може би има някакви сили, които наказват наглостта и алчността. Трябва да уважаваме и пазим нашата древна история и паметници. Човечеството върви срещу природата и последствията се виждат - земетресения, урагани, наводнения и вулкани. Най-модерната технология не може да спре бедствията, блокирането на  европейското въздушно пространство от вулканична пепел е доказателство за това. Дано не се сбъднат  предсказанията.

Спомени

От днес влиза в сила забраната за риболов. Покрай лова, малко изоставих риболова. Ходя най-много два-три пъти годишно за риба. Проблемът е, че не останаха много места, където да се  отиде. Не ми хоресва да ловя риба в рибарници. Често се връщам към волните години на детството ми, когато почти всеки ден ходех за риба. Покрай родното село на баща ми преминава малка рекичка, която се влива в река Янтра. Лятото прекарвах повечето време по реката.  Имаше  три големи вира. Двата бяха с дълбочина над три метра. Другите деца бяха по-големи от мен. Покрай тях се научих да плувам. Бях 7-8 годишен, но се калявах в студената балканска вода.  Къпехме се по цял ден и не помня някой да се е разболявал. Тогава се научих да ловя риба  с ръце. Малко ме беше страх от водните змии. Много неприятно беше да напипаш някоя змия в подмола. Първата ми въдица беше от дрянова пръчка, на края имаше водач направен от тел, кордата се навиваше на две малки гвоздейчета към края на пръчката. Плувките си правехме  от патешки пера. Оловни тежести се намираха и приспособяваха лесно, но голям проблем бяха кукичките. Истнска трагедия беше да си закачиш въдицата и да я скъсаш. Тогава децата ценяхме дребните неща. Радвахме се на малкото и всичко беше истинско. Не мога да кажа, че имаше и тогава много риба. Основно се срещаше мряна и кротушки. За стръв използвах торен червей. Най ми вървеше като завали дъжд. Тогава реката се размътваше и сякаш рибата кълвеше повече. Сега си спомням, че нямаше в какво да слагам уловената риба. Използвах една водна трева, дълга и жилава. От единия край я завързвах и нанизвах рибата през хрилете. Радостта ми беше неописуема когато хванех някоя мряна. Слагах я на отделен наниз. Бях много горд със себе си. Като се приберях, майка ми веднага почистваше рибата и я изпържваше. Носех по десетина-петнадесет рибки, но бяха много вкусни. Когато хванех по-малко, ми правеха омлет с яйце. Облизвах си пръстите. Поотраснах и задобрях. На следващото лято баща ми купи макара. Започнах да разнообразявам и стръвта. В реката, под камъните, ловях мамарци и водни червеи. На тази стръв рибата повече кълвеше.  В къщи вече всички можеха да опитат от моя улов. Като навърших  10 години, ми купиха истинска въдица. Нямаше по-щастливо дете от мен. Запазил съм си я и до сега. Не си спомням точно годината, може би преди осемнадесет-двадесет години,  настана страшна суша. Реката пресъхна напълно. Оттогава рибата изчезна и не можа да се възстанови. Сега като си ходя, много ми се иска да отида за риба. Мисля да говоря с местната ловна дружинка, дали не можем да направи нещо за пуснем рибки. Според мен проблемът е, че няма откъде да се вземе мряна и кротушки. Може би другите риби по- трудно ще виреят, но трябва да се опита. Районът е все още чист. Няма източници на замърсяване. Необходимо е да запазим природата ни и за следващите поколения, а не само да разказваме спомени.

Подборен лов

Имам удостоверение за подборно ловуване откакто придобих право за това. Притежавам и ловни карабини, но въпреки многото години ловен стаж, до сега не съм упражнявал това право на лов. Имам голямо желание, но процедурата се оказва много сложна. Никой колега от дружинката ни не е ловувал индивидуално подборно, въпреки че има възможност за това. Подборно се ловува на едър дивеч - благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива коза, дива свиня и глухар. В нашият ловен район най-голямо разпространение имат сърната и дивата свиня. Среща се и благороден елен, но  твърде рядко, эа да е обект на лов. Методите за подборно ловуване са три: чрез издебване, чрез причакване и чрез примамване. Право на подборно ловуване имат лица, придобили право на лов, със стаж като ловци не по-малко от 2 години,  положили успешно изпит и притежаващи удостоверение. Подборният отстрел на едър дивеч се извършва през всички дни от седмицата. Разрешителното за индивидуален лов на едър дивеч в ловностопанските райони на ловните сдружения се издава от специалиста по ловно стопанство, след писмено искане от председателя на ловното сдружение и утвърден план за ползване на този вид дивеч. Разрешителното се издава за срок, не по-дълъг от 7 дни. Индивидуалният отстрел на едър дивеч в ловностопанските райони на ловните сдружения се извършва под контрола на държавното лесничейство, като ловуването на благороден елен, елен-лопатар, муфлон и дива свиня задължително се извършва в присъствието на длъжностно лице от държавното лесничейство.Отстреляният дивеч се отчита с разрешителното за лов. Реално като обект за подборен отстрел при нашите условия, е сръндака и глиганите. Срокът за ловуване на сръндак е от 1 май до 30 октомври, а за мъжките диви прасета - целогодишно. Най-подходящо е, ловът чрез причакване да се извършва от високи чакала, край засети дивечови ниви или хранилки. Дивечът не може да усети ловеца и той има възможност спокойно да го разгледа. Издебването е много труден и емоционален лов. Необходимо е да се познава района, навиците на дивеча, посоките му на движение. Примамването може да се практикува през сватбения период. Подборното ловуване е основно ловно-стопанско мероприятие, с което се подобрява качеството на дивеча. Удоволствие е да се практикува от опитни ловци и да се оставят празни гилзи. На колегите, които имат възможност да практикуват този лов, пожелавам наслука.

Кобур

Още със създаването на късоцевните оръжия възниква необходимостта  от тяхното по-лесно и удобно носене. Кобурът е специфично приспособление за носене на различни видове късоцевни оръжия. Изборът на кобур е изключително важен. Той, освен за по-удобно носене, служи за предпазване на оръжието от изгубване или отнемане. При изпълнението на различини видове военни и полицейски задачи възниква необходимостта и от различни модели кобури за улесняване и  гарантиране на тяхното изпълнение. Учудвал съм се,  когато се носи оръжието  просто запасано. Чувал съм обяснения, че така е много по-удобно за бързо боравeне. Не мога да се съглася с това твърдение, тъй като положението на оръжието не е фиксирано и може да се промени във всеки един момент. Вероятността да изпадне е много голяма. Кобурът, според мен, е задължителен при носене на пистолет или револвер. Кобурите могат да се разделят на различни категории. Според режима на носене са  за скрито и открито носене. В зависимост на мястото на носене са за на кръста, под мишницата,  презраменни, има за глезена на крака, но те са за малогабаритни оръжия. Закрепването може да е на колана, с технологични отвори, прорези, ремъци, шнурове и с щипки. Има кобури за вътрешно, скрито носене със щипка. Предлагат се  комбинирани кобури, които позволяват както избор на мястото на носене, така  на положението на оръжието. Изборът е строго специфичен. Кобурът трябва да бъде подбран за конкретния вид и модел оръжие. Много важно е той да е здрав, надежден и да осигурява сигурно закрепване на оръжието, но същевременно да позволява при нужда бързото му използване. Това много зависи от конструкцията,  начина за закопчаване и самата закопчалка. Има така наречените кобури за бърз достъп. Материята, от която се правят,е кожа и различни видове синтетични материали. Аз съм привърженик на кобурите от естествена кожа. Имам такъв, който ползвам  повече от  20 години и не е мръднал. Към синтетичните съм резервирано настроен. При много от тях се използва залепване, което  не е надеждно. Залепващите части за задържане на оръжето бързо излизат от строя. Има разработки от пластмаса. Предлагат се  кобури чантички. Кобурът има функция освен за носене, и да предпазва оръжието от замърсяване и повреди. Това е особено важно при интензивно движение в реална обстановка. Кобурът трябва да е удобен за носене, да не създава дискомфорт и да не пречи на свободното движение. Това се чувства особено при продължително непрекъснато носене,  дълги преходи, бягане. Особено внимателно трябва да се подбере кобура за револвер, тъй като той е по- обемен. При оръжията с предвидена халка на ръкохватката за захващане, сигурността на носенето се допълва от ремъчка. Кобурът е принадлежност, от която може да зависи живота на човек. Според мен е по-важно да се избегне критичната ситуация и използването на оръжие. Празни гилзи да се оставят  само на стрелбището за удоволствие.

Пистолет Парабелум

Пистолетът Парабелум е бил на въоръжение в армиите на много държави в Европа. С него се воюва през двете световни войни. Може да се твърди, че това е един от най успешните пистолети. Бил е  желан военен трофей, а сега се смята за голяма колекцинерска ценност. Наименованието Парабелум идва от латинската поговорка Si vis pasem para bellum, което означава "Ако искаш мир готви се за война". Пистолетът е известен и под наименованието Люгер. Неговият създател Георг Йохан Люгер е австриец по народност. Роден е 1849 година. По време на службата му в Австро-унгарската армия, командирите му се впечатляват от точната му стрелба. Изпращат го във военна стрелкова школа, където се заражда интереса му към оръжията и е основа на бъдещата му кариера като оръжеен конструктор. След уволнението от армията важен момент в живота на Люгер изиграва запознанството му с оръжейния конструктор Фердинанд Манлихер. Люгер става търговски представител на пушките Манлихер, като същевремено се занимава с конструкторска дейност. През 1890 година започва работа в берлинската оръжейна фирма Льове, където прави предложения за подобряване на произвежданите оръжия. Подпомага Хуго Борхард при разработването на неговият пистолет. Именно от тази система той взаимства много идеи за конструирането на своя пистолет. През 1889 година е създадена най-голяма компания за производство на оръжие и боеприпаси в Европа - Deusche Wafen Munitionsfabriken (DWM).След поредица от усъвършенстване през 1908 година, пистолетът на Люгер е окончателно завършен, изпитан и приет на въоръжение в германската армия под наименование П08. Специфичен за Парабелум е затворния механизъм. Затворът е леко малко блокче, в което са поместени иглата и изхвъргача. Когато е в крайно предно положение, той се блокира от колянноставния механизъм. Това е един здрав заден упор, който не позволява да се отвори затвора при максимално налягане на барутните газове. При изстрел цевта с рамката и затвора тръгват заедно назад. Когато достигнат наклонената повърхнина на ложата, коляно ставния механизъм се плъзга нагоре, отключва се здравия упор, затворът тръгва по инерция назад и изхвърля изстреляната гилза. Възвратната пружина връща механизмите напред като вкарва нов патрон  в цевта. Произвеждат се различни модификации на пистолета. Най-разпространен е калибър 9х19 с дължина на цевта 102 мм, обща дължина 217 мм, височина 135 мм. Теглото му празен е 890 грама, а зареден - 990 грама. Пълнителят събира 8 патрона. Скорострелността е 30 изстрела/минута. Началната скорост на куршума 350 м/с. Прицелната далекобойност е 50 метра. Пистолета има голяма дулна енергия от порядъка на 447 Джаула.  Конструиран е модел, предназначен за флота с дължина на цевта 140 мм, с мускулен предпазител в задната част на ръкохватката и регулируем мерник  100 м., 200м. Артилерийският вариант е с цев 200 мм, мерникът е разграфен до 800 м. Предвиден е барабанен пълнител с 32 патрона. В задната част на ръкохватката има жлеб за поставяне на приклад, който е самият кобур.  Пистолетът се произвежда и в калибър 7,65. Оръжието може да се характеризира като изключително добре балансирано, с високо качество на изработката. Пистолетът притежава висока точност. Предпазителят е надежден. Предвиден е указател за наличие на патрон в цевта. Ударно-спускателнят механизъм е с единично действие. Оръжието е лесно за обслужване и поддръжка. Това е армейски образец с големи габарити и маса. Изисква значително усилие за взвеждане на затвора. Краткият ход на спусъка е предпоставка за преждевременен изстрел. Изстреляната гилза се изхвърля нагоре и назад и е възможно да попадне в лицето на стрелеца. Пистолетът Парабелум постъпва на въоръжение в Българската армия още през 1911 година. Поръчани са 4 450 пистолета за командния състав, от тях 1000 броя са калибър 7,65 мм, а останалите 9х19 Пара. Надписите върху оръжията са били на български и маркирани с царския герб. През тогавашните трудни години управниците са въоръжавали армията ни с най-модерното оръжие. Сега ме боли, че нашите управляващи не могат и да си помислят за превъоръжаване, те се затрудняват един парад да направят, а какво да мислим, ако се наложи да защитаваме страната си. Пистолетът Парабелум е свързан с историята на Българската армия и нейните славни победи. С него българските командири са се сражавали по бойните полета за България. В наши дни е трудно да се намери оригинален добре запазен  Парабелум. Той има висока колекционерска стойност. Да стреляш с такъв пистолет и  оставяш празни гилзи е истинско удоволствие.

Пушка Манлихер

Оръжието, което е допринесло за победите и славата на Българската армия, е пушката Манлихер. Няма българин, който да не е чувал за нея. В ученическите ни години, наред с другите предмети, задължително  имаше военно обучение. Първото оръжие, което изучавахме и се учехме да боравим с него, беше пушката Steyr Mannlicher M95. Трябва  да пазим гордостта от българските  военни победи. Сега във времето на непреодолима икономическа, политическа и нравствена криза, когато нямаме икономика, нямаме армия, се връщам към годините, когато сме се гордели, че сме българи. За кратко време, започвайки от нищото, България става значителна сила на Балканите. Създава се модерна армия, отлично въоръжена. Пушката Щаер Манлихер М95 се е смятала за една от най-добрите за своето време. Приета е на въоръжение в Австро-унгарската армия през 1895 година. Конструирана е от известния австрийски оръжейник Фердинанд Ритер фон Манлихер. Тогава  той работи  в австрийската държавна  оръжейна фабрика в  град Щаер. На произведените там пушки имат надпис Steyr. Проиэводството се пренася и в оръжейния завод в Будапеща. Това е магазинна пушка с праволинейно пълзящ затвор, заклюващ се с две симетрично разположени бойни главички. Ръкохватката е разположена в задната част на затвора. Самото праволинейно движение обуславя и високата  скорострелност от 20 изстрела в минута. Оръжието е  калибър 8х50R. Има два варианта. Пехотната пушка М95 е дълга  1272 мм, с цев  765 мм. Тежи  3,8 кг без патрони. Зарежда се с пачка  от 5 патрона. Началната скорост на куршума е 670 м/с.  Прицелната далекобойност  е 2600 м.  Карабината е скъсена на 1050 мм, с цев 545 мм, тежи 3,13 кг. Началната скорост на куршума е 610 м/с, а далекобойността  2000 м. Снабдени са с  щик-нож. За периода 1895-1918 година са произведени около три милиона пушки и карабини от тази система. През 1930 година в Австрия е приет на въоръжение по мощния  патрон 8х56R. Много от старите пушки се преработват за този патрон и с тях се воюва през Втората световна война. Българските военни специалисти оценяват достойнствата на пушката и тогавашните правителства отделят средства за закупуването. Още 1888 година се сключва договор с Австро-Унгария за  доставка на 60 000 броя пушки Манлихер обр. 1888г. През 1903 година са поръчани 48 000 броя пушки,  две хиляди карабини Манлихер М95 по 78 златни лева за бройка и над 15 000 000 патрона за около 1 100 000 златни лева. До началото на войните в България има  над 231 000 пушки и над 9 500 карабини Манлихер. Патроните са били от порядъка на 150 000 000 броя. Нашите прадеди са смразявали врага с победоносното "На нож" със своите Манлихери. Много от тях са оставили костите си по бойните полета, побеждавайки за България, но политиците отново са предавали страната. Моят прадядо също е загинал при завоя на Черна, стискайки вероятно Манлихера. След поражението в Първата световна война, въпреки репарациите, голяма част от оръжието е укрито. Пред съюзническите наблюдатели са унищожени стари негодни пушки. Така в началото на 1939 година в България има 225 276 пушки и 112 608 карабини Манлихер. Пушките Манлихер  са в историята, срещат се вече само в музеите и у колекционери. Това е било страхотно оръжие,  издигнало българската бойна слава. В наши дни  управниците  ни сами унищожиха армията и въоръжението. Сега говорят, че няма пари да функционира държавата ни. Въпреки несметните богатства на определени хора и разсипаната икономика, виновни няма. Нека погледнем назад  във времето, да се поучим как са успели нашите прадеди, да повярваме в себе си, а не да разчитаме на външни сили и чужди армии.

Чакало за хищници

Ловът на хищници е по-успешен, ако има изградено подходящо чакало. Не са много ловците, които практикуват активно този лов. Все пак има ентусиасти, на които се дължи успеха на борбата с хищниците. Основно от чакало се ловува на чакал и лисица. Най-важен е изборът на мястото, където ще се изгради чакалото. Необходимо е да се познават навиците на хищниците и техните маршрути на движение. От чакалото трябва да има добра видимост, за да може да се наблюдава колкото се може по-голям район. Колкото на по-високо е изградено, толкова е по-малка вероятността животното да усети ловеца. Хубаво е чакалото да бъда затворено и покрито. В него да се създадат удобства за продължително стоене. Зиме по-лесно се понася студа, ако чакалото е добре уплътнено и може да се предвиди някакво отопление. Не е маловажно направата и зареждането на сървилище в близост до мястото. Председателят на ловната дружинка в село Оряховица Старозагорско с гордост ме заведе да разгледам тяхното  построено чакало за хищници. Направено е по всички правила. Голямо преимущество е близостта до селото. До него има път. Може да се отиде с автомобил и пеша. Мястото е избрано в близост до гората, на височина. Дава възможност да се наблюдава голяма част от полето. Здравата метална конструкция е повдигната на достатъчна височина от земята. Самото чакало представлява направо стая с всички удобства. До нея се стига по стълба. Всичко е затворено и добре уплътнено. За стрелба се отварят прозорчета, които осигуряват видимост в основните направления. Направо завидях на колегите от тази дружинка. Всичко е изпипано напълно професионално. Създадени са прекрасни условия за лов на хищници. При договаряне условията на лов с ръководството на дружинката, чакалото би могло да се ползва и от ловци членове на други дружинки. За опазването и увеличаването на полезния дивеч е нобходимо да се регулира броя на хищниците. Това е задължение на всички ловци. Досегашният ми опит показва, че хайките за хищници не са много резултатни. Борбата с хищниците трябва да е целогодишна. През зимните месеци кожите са ценни трофеи. Жалкото е, че намаляха майсторите, които обработват кожи. Трудно се намира кой да извади качествено кожа. Реализацията на самите кожи в условия на криза е трудна. За отстрелян чакал се полага възнаграждение. За истинския ловец остават емоциите,  удовлетворението от успешния лов на хищници и празните гилзи. На ловците на хищници пожелавам много слука.

Пистолет или револвер

Има много спорове за предимствата и недостатъците на двата вида късо нарезно оръжие. Кое е по-добро - револверът или пистолетът, не би могло да се отговори еднозначно. За създател на револвера се смята Самюъл Колт. Той всъщност взема идеята от Джон Пирсон, на когото плаща мизерна сума. Колт патентова оръжието през 1836 година. Пистолетът е следващ етап на развитие на късото оръжие. Неговото конструиране е следствие от появата на унитарния патрон с метална гилза и централно възпламеняване. Самозарядният пистолет е патентован също в САЩ от Уилери и Люс, но масовото производство започва първо в Европа. Почти паралелно няколко оръжейни конструктори създават свои модели:  Шьонбергер 1892, Манлихер- 1894 г. в Австро-Унгария, Хуго Борхард - 1893г. в  Германия; Карел Крнка - 1895 г. и Броунинг - 1897 г. В новото оръжие се вижда переспектива за развитие. Конструктивно различните марки  револвери се различават по между си, но принципа на работа е един и същ. При пистолетите, в процеса на развитие, се създават различни принципи на работа на автоматиката. Първото преимущество на пистолета пред револвера е по-големия брой патрони в пълнителя. Емкостта на пълнителя за различнте пистолети варира от 6 до 15 и повече патрона. Презареждането става много бързо. При голямокалибрените револвери вместимоста на барабана е 5-6 патрона. По принцип пистолетът има по-малък откат при стрелба, което способства за по-голяма точност. При револвера няма уплътнение между барабана и цевта (изключая Наган). Това води до няколко последствия: има прорив на барутни газове между цевта и барабана. При изстрела и отделяне на куршума от гилзата, той започва праволинейно движение. Когато попадне в цевта, куршумът получава ударно натоварване от браздите, които го принуждават да се завърти около надлъжната си ос и да продължи въртеливо-постъпателното си движение. Това натоварване е неблагоприятно за водещите части на куршума и самия куршум. Получава се деформация, водеща до пропускане на газове между куршума и цевта. Нарушава се и външната форма на куршума след напускане на цевта, което влошава точността. При пистолета  патрона е плътно в патронника и куршума е в  непосредствено съприкосновение с нарезите на цевта. Получава въртеливо движение, когато все още линейната му скорост е малка. Основното преимущество на револвера, че стреля безотказно при използването на различни по предназначение и мощност боеприпаси. Относно надеждността, вероятността за отказ на съвремените боеприпаси е от порядъка на 0,02%. Не би могло да се твърди, че произвеждането на по-бърз изстрел при засечка е голямото преимущество на револвера. При ежедневно носене, пистолетът е по-плосък и по-удобен. По принцип е забранено от закона носенето на пистолет,  зареден с патрон в цевта. При револвера не стои този проблем. В критична ситуация може да се реагира мигновено. Всяко оръжие трябва да се разглежда в зависимост от конкретното предназначение. Най-добре е, когато оръжието се използва само за развлечение и тренировка. Тогава е удоволствие да се оставят много празни гилзи, независимо дали е с пистолет или револвер.

Пистолет Walther PP

Пистолетът Walther PP е създаден 1929 година. Много бързо е високо оценен от оръжейните специалисти. Първоначално се произвежда в калибър 7,65х17. Пистолетът веднага постъпва в полицейските служби и въоръжените сили на хитлеристка Германия. Приема се, че това е първият самозаряден пистолет с двойно действащ ударно-спускателен механизъм. Той обаче е взаимстван от разработките на един чешки оръжеен конструктор - Алиос Томишка от 1890 година работи във Виена. Започва да се занимава с разработването на самозарядни пистолети със самовзводен ударно-спускателен механизъм през 1900 година. Първият си такъв пистолет създава през 1908 година. До 1917 година получава няколко патента, а през 1919 година ги продава на виенска оръжейна фабрика. Така пистолетите произвеждани по негова идея в Австрия и Чехия до 1925 година, получили наименованието Little Tom. От тази конструкция се заинтересувал през 1924 Франц Валтер. Тя била значително усъвършенствана. По това време Германия,по силата на репарациите от Версайския договор, няма право да произвежда армейско оръжие. Walther PP се произвежда в калибри 9х17, 22LR и 6,35. Автоматиката на пистолета работи на принципа на свободния затвор при неподвижна цев. Пистолетът е компактен и изключително балансиран. Общата дъжина е 173 мм, тежи 682 г. Цевта е дълга 99 мм, има шест бразди и шест полета. Осигурява начална скорост на куршума 290 м/с. Въпреки ниската дулна енергия от 196 джаула,е предпочитано оръжие, поради високата си надеждност. Приема се като отбранително оръжие. Сигурният предпазител позволява да се носи зареден с патрон в цевта, като има указател за това. Още през Втората световна война пистолетът е бил ценно трофейно оръжие. Често е служел като подарък на висши ръководители. Спомням си времето, когато служех в редовете на Българската народна армия, че само "големите началници", носеха никелирани Валтери. Аз с интерес ги разглеждах, но на учебните стрелби не можех да се добера да стрелям с такъв пистолет, защото патроните 7,65х17 бяха голям дефицит. С идването на демокрацията, когато обикновения българин получи правото да има лично оръжие, от складовете на армията се продаваха Валтери по 40 долара. Запазените бяха изобрани от властимащите. Останалите бяха в лошо състояние. Не ставаха и за колекционерски, защото маркировките им бяха заличени. След Втората световна война, производството на Валтер ПП се прехвърля във Франция под наименованието Манурин. В наши дни този пистолет, без почти  никакви изменения, се произвежда в много държави. Останали запазени, оригинални немски военни образци има може би  все още в нашата полиция. Валтер ПП е едно неостаряващо, надеждно оръжие, имащо точна стрелба и даващо възможност да се оставят много празни гилзи.