tag:blogger.com,1999:blog-76622771248829223112024-03-19T09:22:23.480+02:00GILZA.NETХладно и огнестрелно оръжие, лов, риболов, ловни кучета и дивеч...Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.comBlogger159125tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-40106983387051895042022-02-17T13:22:00.000+02:002022-02-17T13:22:38.723+02:00<p style="text-align: center;"> <b><span style="font-size: medium;">СВАДБА</span></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjQKq2bdf_XUUgca2r02xbSQRXYkRT3IQbmAV-EReZ_wmplr8lwmHXIkIevW6xjPo294rbrZ-afnuBKqEihbxFrWy0WCa-tBHLTbh6o9INyVRUtkIT4-RI7BCTLqZ07TJ1iZSOeEbQmUICRINeI9m7qhw334rFx5J-0XCvkcBrmCXmR2zmA_-k84_JShw=s4096" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="4096" data-original-width="2304" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjQKq2bdf_XUUgca2r02xbSQRXYkRT3IQbmAV-EReZ_wmplr8lwmHXIkIevW6xjPo294rbrZ-afnuBKqEihbxFrWy0WCa-tBHLTbh6o9INyVRUtkIT4-RI7BCTLqZ07TJ1iZSOeEbQmUICRINeI9m7qhw334rFx5J-0XCvkcBrmCXmR2zmA_-k84_JShw=w225-h400" width="225" /></a></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: justify;"><span style="text-align: left;"><span> </span>Войната май се размина. Сега медиите ще захванат </span><span style="text-align: left;">с </span><span style="text-align: left;">нещо друго да промиват мозъци и така си продължава живота. Най-чисти са отношенията с кучетата. При тях няма фалш. Приемат ли те веднъж да другар си остава звинаги. В днешните времена на криза и непрекъснато растяща инфлация все по-трудно се гледа куче. Скъпи храни, ваксини, вътрешно и външно обезпаразитяване, за да успее стопанина трябва да лишава себе си от много неща. За дългия ловен стаж това е третото ми куче. От първото ми, страхотен курцхар не успях да си оставя поколение. Второто унгарска визла го загубих. Него го бях взел голямо на 1 година и имаше нещо сбъркано. Въпреки огромните усилия не можах да го превъзпитам. Така и </span><span style="text-align: left;">се </span><span style="text-align: left;">затри. Ваймаранера го купих на 40 дни. Бях чел много суперлативи за тази порода. Наистина са интелигентни, както казва жена ми "сякаш ти чете мислите и подслушва разговорите ни". Следи и не изпуска нищо. Както го няма изведнъж изниква до теб. Не напразно си носи прозвището "сивия дух". При животните всичко е истинско. Ако кучетата не се харесат, работата трудно става. С мой познат ловец две години се мъчихме да заплодим кучката му. Не се получи. Честно казано и на мен неговото куче не ми допадаше много и като визия и като темперамент. Може би не улавяхме и точния момент на разгонването на женската. При опит да я скочи, тя го давеше. Свадбата се провали. Една вечер ми се обади приятел от дружинката ни, да ме пита дали има възможност да се заплоди една кучка. Ставаше въпрос за негов колега, който живее на около 250 км от нас. Момчето било голям мераклия. Казах му направо да даде телефонния ми номер на човека и да видим какво може да направим. На следващия ден ми се обади и пожела да се видим. Решихме почивния ден да направим срещата на кучетата. Уговорихме се за часа и мястото. Запознахме се, женското му куче беше страхотно. Много добре гледано, даже малко по-дебело от необходимото. Освен ловец собственика на кучето е и ветеринарен лекар с големи познания за животните. Кучетата се харесаха от пръв поглед, но женската не беше готова. Момчето каза, че я следи и ще ми се обади точно за деня. Разбрахме се за сряда, средата на седмицата. Предложих му ако иска да дойде от вторник вечерта. Имаше къде да отседне и той и кучето, но човека си имаше ангажимети и предложи да дойде рано сутринта. В сряда в 7 часа пристигна. Беше тръгнал рано по нощите. Пуснахме кучетата в двора и те се заиграха. Предложих да влезем вътре да си почине, да закусим и да оставим кучетата на спокойствие. Тя природата си знае работата. Играта започна. Гонеха се на воля по двора. Човека беше притеснен дали ще се случат нещата, все пак беше бил толкова път. Не след дълго, при няколко опита мъжкаря я скочи и се заклещиха. Свадбата стана. Зарадвахме се и двамата. Не можахме да празнуваме, трябваше да пътуваме до местоработата си. Разделихме с уговорката в петък да се повтори процедурата. В петък сутринта свата и булката пристигнаха рано рано. Всичко се повтори. Останахме доволни. Не беше бит пътя напразно. Какво ще се случи от тук нататък е божа работа. Резултата ще се разбере след два месеца. Радвам се, че има такива млади хора ентусиасти и мераклии. </span><span style="text-align: left;">Все се надявам нещата да се променят и подобрят.</span><span style="text-align: left;"> Поканиха ни есента на лов. В днешно време не си правя такива далечни планове. С удоволствие бих отишъл и дано има празни гилзи. </span></div>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-33373576608501125602022-02-15T15:51:00.000+02:002022-02-15T15:51:32.631+02:00<p> </p><h2 style="text-align: left;"><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: BG;">ПРОДЪЛЖАВА
ПРОМЯНАТА<span style="mso-tab-count: 1;"> </span></span></h2>
<p class="MsoNormal"><br /></p><p class="MsoNormal"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgdPh7uPbpNT1vPzMyqoWyRBD56kpdaKSlacXsqTj2vPjs5CXD95ilbtsMnQ3BjthGrvgUowxrIMLUScOra4H5COMwR3hrlM6Aza1pv7p-M51x3F9K4ZFvsaX7NuevJQLyOxGAwhedenVOEr_m-ns5bp6U4TutXPw9G9E8mJ2at9FJYn8QfIzI0jjTb0Q" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="" data-original-height="529" data-original-width="940" height="257" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgdPh7uPbpNT1vPzMyqoWyRBD56kpdaKSlacXsqTj2vPjs5CXD95ilbtsMnQ3BjthGrvgUowxrIMLUScOra4H5COMwR3hrlM6Aza1pv7p-M51x3F9K4ZFvsaX7NuevJQLyOxGAwhedenVOEr_m-ns5bp6U4TutXPw9G9E8mJ2at9FJYn8QfIzI0jjTb0Q=w457-h257" width="457" /></a></div><br /><br /><p></p><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 36.0pt;"><span style="font-family: "Times New Roman", "serif"; font-size: 12pt; text-indent: 36pt;">Не съм песимист и не съм от хората които се отчайват. Винаги
съм вярвал, че от всяка ситуация има изход. Днес когато света е пред прага на
поредната война от обикновенния човек нищо не зависи. От всяка война страдат
хората, а определени кръгове извличат несметни богатства. Всичко е за пари, влияние
и власт. Двете световни войни са започвали след организирани провокации. Имам
чувството, че и днес е така, само чакат да се „драсне клечкта“. Дано здравият
разум у политиците надделее. При сегашната създадена ситуация след световната
пандемия решение на много проблеми е войната. Дано изляза лош пророк, но след заразите
по животните изразих мнение, че наред сме хората и така се случи. Не съм
специалист, не мога да твърдя, че този вирус е умишлено създаден, но съм
убеден, че има човешка намеса. Що за зъл гений трябва да си, за да създадеш
това, но истината е, че определи компании реализираха огромни печалби, а
крайния резултат е съмнителен.</span></p><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 36.0pt;"><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: BG;"> Промяната започна
преди 33 години. Половината ми живот премина в строй, който сега наричат
тоталитарен. Тогава имаше много негативни неща, но нямаше такива огромни
разлики между хората. Нямаше безработица. Заплатите бяха ниски, имаше дефицит
на стоки и да имаш пари, много неща не можеше да си купиш. За партийния елит
имаше всичко. Образовнието и здравеопазването обаче бяха на ниво. Всички ходеха
на училище. Учителите имаха голям авторитет. Във всяко голямо училище и
предпиятие имаше лекарски и зъболекарски кабинет, а в селата здравни пунктове.
Селското стопанство задоволяваше нуждите на населението и имаше износ. Нямаше
имитиращи продукти, всичко беше истинско. Промишлеността произвеждаше всичко. Тогава
имахме мечти. Бях осъществил детската си и въпреки многото перипети станах
офицер. Зенитно ракетните войски бяха най-модерните. Всички бяхме толкова
надъхани и вярвахме, че можем да се противопоставим на Турция, Гърция и 6 САФ едновременно. Войската беше отлично подготвена,
имаше много занятия и тренировки. Дойде обаче промяната. Генералитета ни
предаде. Най-големите комунисти станаха „натовци“, за да си запазят статуквото.
Промяната започна дерижирана отвън.
Доскорашните ни врагове станаха наши господари. Унищожиха икономиката ни,
селското стопансто, състематично започна разбиването на образователната и
здравна система. Болниците станаха търговски дружества, а здравето стока. Всички ние имаме вина за това, защото
нищо не правехме. Стояхме си кротко, реакцията ни беше да псуваме на масата и
пред телевизора. Царят ни „оправи“ за 800 дни. Тогава хората му повярваха, а
той унищожи армията и енергетиката ни. Изгониха болшинството от старшия и
младши офицерски състав. Нарязаха боеспособна техника струваща милиарди в името
за приемането ни в НАТО и ЕС. Какво обаче получихме насреща – нищо. Никоя чужда
държава няма интерес да сме силни и независими, а тъкмо обратното всички искат
да сме слаби, задлъжняли, зависими и послушни. България никога не е имала
независима политика. Народопсихологията ни е да сме подтиснати, смачкани и
всеки да се спасява самостоятелно. Цялата ни история е изпълнена с предателства
и продажници. Българите война не сме губили, а са ни продавали политиците. Днес ми
е страшно болно, че ни докараха до там, че един боеспособен батальон не можем
да съберем. С такава численост и въоръжение армията ни не може да реши никакви
задачи. Навремето бяхме готови да умираме защитавайки Родината си. Клехме се и
целувахме Бъгарското знаме, а не на НАТО и Европейския съюз. Днес има пълна деморализация и липса на
ценностна система. Армията е място за получаване на сигурна заплата. Българският
народ е притиснат на ръба на физическото си оцеляване. Трудно може да бъде
овладяна галопиращата инфлация и несигурността. След 33 години продължаваща
промяна как да повярвам на поредните политици, които отново получават указания
отвън. Всички идват и декларират добри намерения, но проспиритет няма.
Изпълняват някакви поръчки и си отиват. Все се надявах, че ще стигнем дъното, ще се отблъснем нагоре и ще изплуваме,
а то се оказа, че се давим всеки ден бавно и мъчително. Не отричам, че има и
положителни неща, но докато българския народ не се обедини и всички не повярват
в една кауза, промяна няма да се случи. Дано само да няма война. Хората са
неподготвени, нямат средства за индивидуална защита, бомбоубежищата са
унищожени и негодни. Съвременните бойни
действия ще се водят с високо технологични оръжия. САЩ имат противоракетна
отбрана, далеко са, не са водили война на своя територия. Хиперзвуковите руски ракети ще достигнат всяка точка на
България за секунди. Каквото е останало от нашето ПВО е безсилно. Изход е неутралитета. Няма кой и за какво да напада
една разграбена държава. На кой каквото му трябваше си го взе. Ако недай си боже някой ни завладее тогава ще се
сблъска с българския боен дух. Ще си навлече само проблеми. Единствено организирани и обучени останахме ловците.
Стъпи ли завоевател на българска земя ние сме единствената сила. Моля се да няма
война. Искам децата и внуците ми да живеят мирно и щастливо. За тях не бих се
поколебал пред нищо.</span></p><h2 style="text-align: justify; text-indent: 36.0pt;"><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman", "serif"; font-size: 12pt; line-height: 115%; text-indent: 36pt;">Надявам се промяната да продължи към добро. Не искам да воювам,
а да си ходя лов и на стрелбищата да стрелям за удоволствие. Нека има много
празни гилзи, но не на бойното поле. </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman", "serif"; font-size: 12pt; line-height: 115%; text-align: left; text-indent: 36pt;"><o:p> </o:p></span></h2>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-27332696068191822712019-10-03T16:29:00.000+03:002019-10-03T16:29:55.191+03:00Ловен сезон 2019<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHDse-zjREKtHtiweS3KEWDSdf5BCuj6y5nb_hSchyf8rVY1Ze7FtSqXCoYdkXwLhO2-3_Z84ZqTlapna7xenDEPd-rSbMtWxBJ24szH_xxhdc0Zstt5JAx5okheaD_P3iuzNNV8tkRSbE/s1600/IMG_20190928_092725_8.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1600" data-original-width="900" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHDse-zjREKtHtiweS3KEWDSdf5BCuj6y5nb_hSchyf8rVY1Ze7FtSqXCoYdkXwLhO2-3_Z84ZqTlapna7xenDEPd-rSbMtWxBJ24szH_xxhdc0Zstt5JAx5okheaD_P3iuzNNV8tkRSbE/s320/IMG_20190928_092725_8.jpg" width="180" /></a></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">Започна и този ловен
сезон. Годините се увеличават, но меракът ми за лов не намалява. Пъдпъдъчият
лов ми е любим. Тази година е по-добра от предишната. Не е било излет да не се
вдигне птица. Обичам да ходя из полето, а стрелбата по пъдпъдъка е може би
най-трудната и емоционална.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Избързаш ли
да стреляш със сигурност си пропуснал. Интересното е, че когаато кучето е на
стойка и очаквам птицата да излети, тя ме изненадва и може би от напрежението
на чакането пропускам. Дивеча започна да мени местообитанията си, избягва
обработваемите земи. Сега веднага след жътва се оре, палят се стърнища и това
нанася необратими вреди. Никой не контролира какви семена, препарати и торове
се използват. <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Животните избягват тези
места, но ние хората сме принудени да консумираме отровната продукция на
алчните за големи печалби производители. Пъдпъдъка се намира сега по поляните,
където няма човешка дейност. Лошото е, че колегите слагат машинки, въпреки
забраната от закона, така се губи вече истинския лов.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Технологиите<span style="mso-spacerun: yes;">
</span>превземат всичко и ще доведат до намаляване и дори унищожение на много
животински видове. Ловът вече не е същия. След три десетилетия по ловните
полета установявам, че всичко се влошава. Имам трето куче, но и с него нещата
вървят на по-зле. То ловните кучета са като с любовта сравняваш всяко следващо
с първото. <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Нистина първият ми курцхаар,
беше невероятен. След това имах и унгарска визла, но тя си дойде с кусурите и с
тях си и отиде. Сега ловувам и аз с модерна порода – ваймаранер. Няма жена и
куче без кусур. Това го взех от мъничко на 40 дни ,<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>наближава да стане на 3 години и все още се
борим кой да доминира. Полагам неверояни грижи и усилия за възпитането на
кучето. Живее в къщи. Всеки божи ден се занимавам с него. Има много достойнсва,
но започнаха и проблеми. От малко не можем да преодолеем трудностите с апорта.
Отива носи, но трудно <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>дава,<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>смята намереното за свое. <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Не пропускаме излет. Първите излети всичко
беше наред. Ловувахме 4-5 човека с 4 кучета. Нямаше проблеми, докато не се
сдавиха с един мъжки драдхаар. Следващата събота се заварихме трима ловци. Поздравих
ги приятелски, но веднага усетих някакъв неприязън. Все пак реших да не
издребнявам <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>и да ловуваме заедно. Собственикът
на същия драдхаар се стремеше да не изпусне пъдпъдък, искаше да прибере всичко.
Типичен мръвкар. <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Държеше се така, сякаш птиците
бяха негова собственост.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Моето куче вдигна
еди пъдпъдък между двама ни, отстреля го той. Ваймаранера го намери, но той тръгна
към него. Кучето се насочи към мен придъфквайки пъдпъдъка. Развиках<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>му се да го пусне , но то го глътна. Откъснах
една пръка и го набих. Другият ловец много се ядоса. Кучетата усетили агресията
сякаш се бяха смразили и отново се сдавиха. <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Този като се развика и като се<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>разпсува, взе да заплашва, че ще ми утрепе
кучето, <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>да съм се махал. Не продумах
нищо. Бях шокиран от агресията за един пъдпъдък. За съжаление така е вече в
цялото ни общество. Повиках кучето и си тръгнах. В неделния ден реших да ловувам
сам. Смених района, но там не се намираше пъдпъдък.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Бях почти отчаен, но изведъж кучето се изпъна
на стойка. Красота. Стои 2-3 мунути и пъдпъдъка не се вдига. Изненадващо
излетя, но не от където го очаквах. <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>С
първия изстрел пропуснах, но с втория падна доста далеко. Ваймаранерът <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>го намери <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>и тръгна към мен, но по средата на пътя
направо го глътна. Ядосах се много. Скарах му се. Тича след <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>джипа докато излезем на асвалтов път. Беше
капнал. Качи се и ме гледаше виновно. Вероятно при обучението съм допуснал
грешки. Не може да се обвинява само кучето, вината е и моя. Сега почнах да се
занимавам още по-упорито. Вярвам, че ще отстраним проблема</span>, <span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">но е необходима много работа и упорство.
Сега пред мен стои въпроса дали да ходя на свински лов. Толкова се усложни
свичко с тази африканска чума по свинете. Подробно и задълбочено прочетох
заповедтта за откриване и указнията на Министъра на земеделието, храните и
горите.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Честно казано, не виждам как ще
се изпънява всичко това, да кажа, че е невъзможно. Ако се установят нарушения
ще се спира лова на дружинката.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Човек не
може да се бори с природата. При дивите животни действа естествения подбор и те
сами ще се оправят.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Мерките са неоходими
и трябва да се спазват в свинекомпексите, ясно е, че никой няма да гледа вече
домашни прасета. Ще останат само спомените за Коледните празници и домашните
вкусотии. Това е глобализацията. Дано не стане само така и с лова, да се ловува
само в частните ловни стопанства, където ще са създадени условия за
дезинфекция, обработка на дивеча и съхранението му. Дълг е на нас редовите
ловци да не допуснем това и да съхраним традициите за следващите поколения.
Пожелавам на всички ловци много слука и празни гилзи през новия ловен сезон.<o:p></o:p></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-61023090121899400312016-08-10T19:56:00.000+03:002016-08-10T19:56:25.771+03:00Раздяла<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://2.bp.blogspot.com/-sS_GlNShxxY/V6i5ivT65LI/AAAAAAAAA1c/-o07M3C32jADsDrUHhAAqNs0RGhBx87ZgCLcB/s1600/DSC00781.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://2.bp.blogspot.com/-sS_GlNShxxY/V6i5ivT65LI/AAAAAAAAA1c/-o07M3C32jADsDrUHhAAqNs0RGhBx87ZgCLcB/s320/DSC00781.JPG" width="240" /></a></div>
<br />
<br />
<br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 14pt; line-height: 115%;">Остана малко време до откриването на поредния
ловен сезон. Винаги с нетърпение съм чакал този ден. Сега ми е някак
необичайно. Разделих се с ловния си помощник. Курцхаара ми Рик почина на 11 години и половина. От 40 дневна възраст го
гледах с много обич. Костваше ми много усилия, но получавах привързаност и
страхотни ловни преживявания. Непрекъснато се занимавах с него. Водех го
навсякъде с мен, дори на почивка на море. Годините отлетяха бързо. Остаряхме.
Имам един приятел, който смени много кучета и все не можеше да намери
най-подходящото. Веднъж си говорехме, че моето куче остарява и дали ще изкара
сезона. Той се засмя и ми каза: „Важното е ти да го изкараш, да не го
изпревариш.“ Замислих се колко е прав. Всеки живот е крайна величина. Старостта
е лошо нещо. Аз все още държа . Реших да не чакам крайния момент , а да си
взема малко куче. Исках да не е буйно и темпераментно, а послушно. Взех
унгарска визла. Много добро и послушно, но нямаше този мерак за лов. Покрай
старото куче и то се научи и започнаха да се конкурират. Невероятно удоволствие
беше когато и двете се изпънат на стойка. Видях предимството да ловуваш с две
кучета. На курцхаара с възрастта започнаха да му се появяват различни подутини
по краката. При голямо натоварване ставата му отичаше. Започна да се изморява,
оглуша, но и то като мене не губеше желание
за лов. Водех го само единия ден на лов.
В края на ловния ден не можеше да се качи в джипа и го вдигах на ръце. Беше куче с невероятен хъс за лов. Работеше на
всичко от пъдпъдък до прасе. Едро силно куче с невероятен „нос“ . Един пъдпъдък
да имаше на полето, го откриваше. Не е било да не намери и да ми донесе
отстреляния дивеч. Няма да забравя една
случка. Миналата година бях си взел индивидуално разрешително за лов пъдпъдък,
гургулица и гривяк от една дружинка под Балкана. Надвечер, като се захлади натоварих двете
кучета и излязохме. Кучетата търсеха усърдно, но нямаше и следа от пъдпъдък. Не
видях и прелет на гургулица и гривяк. По пътя минаха три джипа и един ловец с
мотор. Спряха край близката горичка. Отидоха към слънчогледа. Тръгнах към тях. Чух четири изстрела и се
зачудих по какво стрелят. Като ги доближих ги поздравих, но се държаха някак
странно. Разбрах, че са от съседното село. Заприказвахме. Стана дума по какво
са гърмели и ми казаха, че е прелетял един гривяк. Визлата стоеше до мен, но
Рик хвана някаква следа и изчезна. Тези ловци се спогледаха . От храстите се
появи курцхара, носейки.. заек! Получи се много неловка ситуация. Моето куче донесе
отстреляния заек. Бях гостенин. Ако повдигнех въпроса за бракониерството
изгарях, защото бях сам, а те седем и
кучето го донесе на мен иди доказвай, че не съм го убил аз. Предложиха ми да
взема заека, но категорично отказах.
Този заек го бяхме вдигали няколко
сутрини. Даже със сина ми се радвахме, че все още се срещат зайци в този
район. Не сме си помисляли за отстрел. Какво да се прави, „месарите“ няма да
изчезнат никога. Споделих случката с председателя на дружинката и той ми каза,
че добре съм постъпил и не съм се забъркал в неприятности. Имам много спомени с
ловния ми другар. Като по-младо куче се опитваха да ми го откраднат, но успях
да си го върна. За 11 години съвместен ловен живот никога не ме е подвеждало и
излагало. Беше част от семейството ми. Всички го обичаха и се грижеха за него.
Гладно и жадно не е заспивало. Съпругата ми готвеше и на него. Свикнаха с
малкото куче. В животинския свят строго се спазва йерархията. Бяха добри ловни
другари. Малкият винаги отстъпваше и се отнасяше с уважение и респект. Ловуваха
заедно в тандем. Това не може да се опише, трябва да се види. Старото куче
последните месеци започна постоянно да спи. Младока отиваше до колибата
побутваше го с муцуна и го събуждаше. Поиграваха заедно, след което го
нахранвах. Започнаха горещините. Занесох му един голям леген с вода отделно още
две кутии. Кучето стана някак лениво. Винаги ядеше лакомо. Тази вечер не
започна да яде. Пи само вода. Оставих му храната. На следващият ден когато
отидохме, визлата изтича започна да го побутва, но бе настъпил края. Знаех, че
това все някога ще дойде, но ми стана тъжно. Бях загубил близък приятел и
другар. Отидохме да го погребем. Когато го зарових, визлата започна да рови
земята и да скимти. Тъгуваше повече от мен. Останаха хубавите спомени от
прекрасните ловни мигове и оставените много празни гилзи. Сбогом, приятелю.
Почивай в мир в безкрайните ловни полета.<o:p></o:p></span></div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-63261149890131009102015-08-10T19:45:00.000+03:002015-08-10T19:45:25.977+03:00Откриване ловен сезон 2015<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjghTSiCCfKC1pgTHpxMWIzPgHW_7gM66Hw7tgfK6ochsMe6bRg3fSYZiUNcfGA7gNrkB4eKCovvIcCAcnc8P3BZLh_RZXyFvXOEnJwJmZcpVk4a42DD_tkOHsUtkHYWXej3L3DUZ-wAeze/s1600/DSC03990.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="300" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjghTSiCCfKC1pgTHpxMWIzPgHW_7gM66Hw7tgfK6ochsMe6bRg3fSYZiUNcfGA7gNrkB4eKCovvIcCAcnc8P3BZLh_RZXyFvXOEnJwJmZcpVk4a42DD_tkOHsUtkHYWXej3L3DUZ-wAeze/s400/DSC03990.JPG" width="400" /></a></div>
<div class="MsoNormal">
<br />
<span style="font-size: 14pt; line-height: 115%; text-align: justify;"></span><br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span lang="BG" style="font-size: 14.0pt; line-height: 115%;"> Открихме и този ловен сезон. Преди години с нетърпение
и трепет чаках това време. Сега е като рождените дни-идват празнуваш ги, но
сякаш не се радваш. Открием ли лова, за мен годината си е отишла. Чакаш само
почивните дни да нарамиш пушката и да изведеш кучетата. Мерака ми не намалява,
но лова много се промени с годините. Хората, респективно и ловците станаха
други. При нас се стремим да спазваме традициите. Синът ми колкото да е
зает, идва за откриването. Харесва ни заедно
да сме след природата. Този излет ми каза една истина: ловец и ловно куче не се
става с учене, а се ражда. Сутринта в събота станахме нормално, бяхме
приготвили всичко предварително, даже разрешителните за лов попълнихме от
вечерта. Натоварихме багажа и кучето и отидохме да вземем и старото куче.
Курцхаарът ни очакваше, въпреки преклонната си възраст с радост скочи в джипа.
Добрите грижи се отплащат и вече единадесета година ловуваме заедно. Пристигнахме
в ловния ни район. За съжаление нивите бяха ожънати и изорани. От години
веднага след жътвата се оре. Това прогонва пъдпъдъка. Земеделците в стремежа си
за по-голяма печалба ни лишават реално от лова, но това е действителността.
Бяха останали едни ниви засяти с кориандър, но много обрасли с треви и
плевели. Реших да си опитаме късмета тук. Площта е голяма, но имаше само двама
ловци. Рядко се чуваха изстрели в околността. Кучетата ни търсеха усърдно, с характерния звук се вдигна пъдпъдък.
Отстрелях го, но падна в гъстата трева. Надявах се кучетата да го открият, но
не можаха. Силната миризма на кориандъра им пречеше. Птиците често се вдигаха
от краката ни и изпитваха бързината на рефлексите ни. Имаше и перфектни стойки
на помощниците ни. Вдигнахме много малки
пъдпъдъчета по които не стреляхме, а се наслаждавахме на работата на кучетата.
Въпреки жегата и сушата се вдигнаха доста птици. Стремяхме се да гледаме точно
къде падат, защото поради страничната миризма на растенията кучетата не ги
откриваха. Бяхме взели малко патрони и те привършиха. Решихме да отидем до
колата да дадем на кучетата вода, да закусим и презаредим. След кратката
почивка имахме отново слука, но видях
как курцхаара ми който има изключително обоняние, буквално стъпва върху отстреляния
пъдпъдък и го подминава. Започна да напича, стана горещо и кучетата започнаха
да търсят сянката. Тръгнахме към джипа, който бяхме спрели под една сянка.
Вързахме кучетата, дадохме им вода, че жегата се засили и бяха прежаднели.
Решихме да поотморим под сянката и да
отиваме на „курбана“. Бях доволен от излета имах осем отстреляни пъдпъдъка от
тях пет на веската, два ненамерени и един маломерен по грешка раздробен.
Прибрахме пушките в калъфите и се насочихме към уреченото място. Тази година
дружинката ни можи да се похвали с нова база. </span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhMijONn1dQ1Gr_4GKHgo9JobW-V7cDCBNmk7KKR7hBZL-NHwHi2c3_kJJb11H86JzLtK24N7FDyKJF4_ZUif4k46sW6dOdGpMCFVguRx85yS99tHswkv7GHwH8loiEhsCRwIo0Qm3St58h/s1600/Picture+033.jpg" imageanchor="1" style="font-size: medium; line-height: normal; margin-left: 1em; margin-right: 1em; text-align: center;"><img border="0" height="266" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhMijONn1dQ1Gr_4GKHgo9JobW-V7cDCBNmk7KKR7hBZL-NHwHi2c3_kJJb11H86JzLtK24N7FDyKJF4_ZUif4k46sW6dOdGpMCFVguRx85yS99tHswkv7GHwH8loiEhsCRwIo0Qm3St58h/s400/Picture+033.jpg" width="400" /></a></div>
<span lang="BG" style="font-size: 14.0pt; line-height: 115%;"></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 14pt; line-height: 115%;"> С всеобщи усилия, благодарение на
председателя, се изгради нов навес с пейки в близост до отдавна изоставена стара
чешма. От много години минавах покрай нея и си мислех, че е пресъхнала. Оказа
се, че е затлачена и след почистване водата се оказа чиста и студена. Има големи
корита за поене на добитък, но такъв в региона отдавна няма. Сега ги използваме
за изстудяване на бирата. Веселбата беше в разгара си. Курбанът беше почти
готов. Видяхме се с ловни другари, имаше и които отсъстваха по уважителни
причини. На раздумка и покрай вкусния курбан следобеда отлетя. Бях се почерпил,
тъй като имах шофьор и се прибрахме в града. Лова го оставихме за утрешния ден.
В неделната сутрин отново бяхме в същото ловно поле. От сутринта времето беше
тежко и задушно. Кучетата работеха настървено, но пъдпъдъка беше рядкост.
Стрелях по пет, от които два пропуснах, два ненамерих и един закачих на
висулките.Гургулици нямаше. За двата дни, докато пътувахме, видяхме само три.
Надявах се, че ще ги </span><span style="font-size: 14pt; line-height: 115%;"> </span><span style="font-size: 14pt; line-height: 115%;">има, защото в района
има доста слънчоглед и вода, но явно всичко се променя. Неконтролируемото
използване на торове и химикали от земеделците прогресивно води до унищожаване
на дивеча. Климатичните промени също оказват влияние. Жегата се засили и
решихме да се прибираме. Доволен съм от откриването. Макар слаб и мършав имаше пъдпъдък,
емоции и празни гилзи. Остават надеждите за следващите излети за слука и много
празни гилзи. Поздравявам всички ловци с откриването на новия сезон. Пожелавам
им много здраве, слука и да оставят без никакви инциденти само празни гилзи.
Наслука.</span></div>
<span style="font-size: 14pt; line-height: 115%; text-align: justify;"><br /></span></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-64445995605797307252014-12-15T21:30:00.000+02:002014-12-15T21:30:42.325+02:00От дива свиня до пъдпъдък<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhGBhQuHZDUtgiFbO1EscDiqdR9aRcml5A0Mo0jyPf4gHDaTLh3olmv7eA7sfwMSx7PpOcbAzXYW_B8_4wirA46_dvjQsn0W37kXJ_Eorf0QGW6NyT3AdUcveMEJU6R1StowHdsHzqn4szJ/s1600/Picture+002.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhGBhQuHZDUtgiFbO1EscDiqdR9aRcml5A0Mo0jyPf4gHDaTLh3olmv7eA7sfwMSx7PpOcbAzXYW_B8_4wirA46_dvjQsn0W37kXJ_Eorf0QGW6NyT3AdUcveMEJU6R1StowHdsHzqn4szJ/s1600/Picture+002.jpg" height="266" width="400" /></a></div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Ролята на гоначите при лова на дива свиня е решаваща за успеха. Лошото е, че всеки се нарежда на пусията и чака да му излезе дивеча. Малко са тези които се наемат да гледат кучета и да ходят викачи. Реших тези два излета да ходя гонач. В събота времето беше ясно, студено и замръзнало. Оказа се, че днес гоначите ще сме трима. Двама ловци, които ловуват като гости при нас са основни. Познават района ни и се стараят да научат кучетата си да гонят основно дива свиня. Сутринта лесно се придвижихме по замръзналото до района. Изчаках ловците да се разставят и тръгнах по маршрута, който ми определиха. Доскоро в района рязаха дърва и не откривах следи от движение на дивеч. В ниското имаше ровено, но старо. Минах покрай капалата. Едното беше мътно, явно се беше къпало прасе. Курцхаара се отдели към дерето и излая.Не видях животно, но не след дълго се чуха три изстрела от ниското. Там нямахме постове и се надявах някой от другите викачи да е стрелял. Изкачвайки се към високото нямаше и следа от дивеч. Излязох на пусията и изчаках да се съберем. Нямаше слука. Решихме да слезем в ниското по деретата. Беше прекрасен ден. Слънцето печеше и топлеше приятно, но се размрази и след проливните дъждове се разкаля ужасно. Чисто новите гуми не помагаха в калта. Придвижването ми беше много трудно. На колегите джиповете бяха с гуми за кал и се измъкваха по-лесно. Не затънах, но реших да не влизам повече в калищата. На времето, когато нямаше джипове, вървяхме по цял ден. Това беше истински лов. Правехме по една пусия и дивеча имаше шанс да се спаси. Сега го заграждаме с джиповете, стреляме го с карабини и се оплакваме, че няма. От къде да се вземе? То всяко нещо свършва и не може да се възпроизведе толкова бързо. Отправихме се към втората пусия. Обиколих голямо разстояние, но нямаше движение. Под мен се появи другия викач. Едно от кучетата му въртеше един чакал в дерето из гъсталаците. Изведнъж моите кучета се активизираха и започнаха да търсят усилено. До един трънак застанаха и двете на стойка. Вдигнаха грамаден, много красив мъжки фазан! Слязох при постовете и се събрахме в селото. Днес нямахме слука, но се разделихме с надеждата за утрешния ден. Неделния ден също беше също чудесен. Ловците се натовариха на колите и потеглиха. Аз оставих джипа на края на селото, пуснах кучетата и поехме към пусиите. Казаха ми да проверя деретата под язовира, но той преливаше, изпускат го и не можах да премина от другата страна откъдето си мислех. Наложи се да се върна и по стената преминах, но склона е стръмен и по замръзналата шума се хлъзгах и трудно се вървеше. Водата в дерето беше бурна и силно шумеше. Беше залято и издълбано. Малко вероятно е тук да се задържат прасета. Продължих нататък. Над едно друго дере отрих ровено, но не беше старо. Изкачих се до върха, но нямаше следи. Чух бръмченето на коли, явно колегите се местеха. Видях ги в далечината, че тръгнаха да се разставят. От съседните дружинки се чуваше лай на кучета, който приближаваше. Реших да изчакам на една поляна, случайно да не излезе животно, но лаят се обърна в другата посока и не след дълго се чу изстрел. Навярно бяха съседите. Оказа се, че те са убили прасе. Кучетата ми навириха носове и тръгнаха да търсят. В този район съм срещал фазани. Насочиха се към гората през един голям гъсталак обрасъл с тръни и къпини. Изведнъж замръзнаха на стойка. Бях сигурен, че е фазан. Все пак свалих предпазителя на пушката. Започнах да насърчавам кучетата са команди "Дай". Те ме гледаха сякаш искаха да ми кажат нещо, но стояха замръзнали. В гъсталака не се виждаше нищо. Започнах да ритам из трънака и тогава земята "завря". Чу се страхотно пращене, но не се виждаше нищо. В първия момент помислих, че е голям нерез. От гъсталака не виждах нищо и нямаше как да стрелям. Направих грешка, че не тръгнахме веднага по дирите, но не знаех дали от съседните дружинки не са навлезли към нас и да не стане някоя беля. Обадих се на ръководителя на лова. Той ми каза да повикам другите гоначи. Изчаках ги докато дойдат. Те тръгнаха по дирите, мен ме изпратиха да пазя покрай гората да не се върнат животните. Чух лай на кучета. Проехтя изстрел, но куршума изсвири от рикошета на някой клон. Опасна е стрелбата с карабина особено в гората при гонка. Чуха се още два изстрела. Изчаках около час. Нямаше какво да правя повече. Бях много доволен от кучетата, но не и от себе си. Тръгнах към селото. Гърмеше ми се и реших да пробвам бързомера по едно дебело дърво. Реално лова беше приключил, но като чули гърмежите помислили, че стрелям по животни. Обадиха ми се да питат какво става и разбрах, че е имало слука. Излезли прасета на постовете, но паднало само едно глиганче. Реших да мина направо през нивата, която не беше орана. Кучетата започнаха да търсят усилено. В района се срещат яребици и помислих, че са хванали тяхната диря. Срещат се и фазани. Сега поне имах видимост. И двете кучета застанаха на стойка. Този път за моя изненада се вдигнаха два пъдпъдъка. Почувствах отплата за грижите и усилията по ловните ми помощници. Единия вече на преклонна възраст доказва своите качества. Днес ми вдигнаха от дива свиня до пъдпъдък, а аз стрелях по дървета. За своеволието да гърмя напразно отнесох "глоба" бутилка уиски, която ще издължа с удоволствие. Имаше емоции, слука и празни гилзи. Наслука.</div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-60800073205446468002014-12-14T20:13:00.000+02:002014-12-14T20:13:05.965+02:00Лов на дива патица<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHLIFCHtaJqtCMIABg6JefwbBtZxbs7-xMrPUR_4etjFcfUSR99ghnOWanBNHDuG6T-6B4xmtNHvvJU3LtUZiG2W0LiIEsT29M4GfQ9rY2ofTaQ3ArC_vMGqJ-C3_dlNWIGBPiH3Gki2WA/s1600/IMG_20141101_150614.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHLIFCHtaJqtCMIABg6JefwbBtZxbs7-xMrPUR_4etjFcfUSR99ghnOWanBNHDuG6T-6B4xmtNHvvJU3LtUZiG2W0LiIEsT29M4GfQ9rY2ofTaQ3ArC_vMGqJ-C3_dlNWIGBPiH3Gki2WA/s1600/IMG_20141101_150614.jpg" height="400" width="240" /></a></div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
Ловът на дива патица е
също много емоционален. Лошото е, че популацията прогресивно намалява <span lang="EN-US">. </span>Според мен причината е
промените в природата дължащи се на човешката дейност. Ветрогенераторите
промениха пътя на птиците. „Модерното
земеделие” нанася най-големи поражения. Безконтролно се използват пестициди н
хербициди. Химически се третират площите и семената за посев. Това влияе на всички - и на хора и на животни.
Спомням си времето, когато небето почерняваше от диви гъски, а местния юрдек
беше в изобилие. Сега се срещат все по-рядко. Въпреки това желанието да ловувам
на водоплаващ дивеч остава. В последно време няма много мераклии. В нашия ловен район има три хубави водоема
които държаха местни патици, но тази
година не съм виждал. Основният ни лов е на дива свиня. Затова ходя на лов като
гост. Запознах с един млад ловец, чиято страст е лова на дива патица.
Познава ловния район и всички водоемчета
в него. Местността е много трудна
за ходене, силно пресечена, недостъпна за джипове. Дивата патица е много трудна за издебване.
Колегата има перфектен курцхаар. Аз водя младото куче – унгарска визла.
Хубавото е, че работи на близо и е послушно. Обикаляйки, вдигнахме две единични патици, но надалеко и
не можахме да стреляме по тях.
Изненадващо от един по-далечен
водоем, който пропуснахме се вдигнаха
десетина птици. Днешния ден нямахме слука. Следващата седмица отново успеха ни се размина. Имах индивидуална
бележка и следващия излет отидох сам. Непрекъснатите дъждове бяха доволно
разкаляли и сигурно затова много ловци се отказаха. Вървеше се много трудно,
лепкавата кал натежаваше по ботушите, неравния терен ме задъхваше. Кучето
търсеше усилено. В района се срещат
фазани и зайци. В един саз кучето вдигна фазан. Радвах се на добрата му
работа. Не стрелях разбира се. Вдигна и
подгони едно зайче, което бързо превали възвишението, по нагорнището кучето
няма шанс. След малко се върна запъхтяно. Обикалях и внимателно оглеждах
водоемчетата. Надявах се някъде да има
притаен единичен юрдек. Но уви нищо. След три часа преход почувствах умора. Не
носех никакъв багаж освен мешка с малко шише вода. Спрях малко да почина, след
което слязох към един силно обрасъл голям гьол, но и тук не видях нищо. Реших
да си тръгвам явно и днешния ден нямаше да има успех. </div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
Все пак лова трябва да се кара до край. Дивите патици са
много организирани. Когато се хранят или почиват винаги има една на пост. При
най-малката опасност тя издава сигнал и всички се вдигат. Показвайки се от храстите
чух изкрякването и шума на излитащите птици. Стрелях два пъти почти
инстинктивно. Една патица падна. Беше почти в средата на водата. Кучето ми до
сега беше апортирало от водата пръчки и пластмасови бутилки, но не и дивеч.
Подавах му команди „донеси“, то влизаше във водата и се връщаше. Започнах да търся камъчета да хвърлям към
патката, за да му привлече вниманието. Третият опит се оказа успешен. Вниманието на помощника
ми беше привлечено от плуващата птица. Той стремително се насочи към нея захапа
я и с лекота я изкара на сушата. Похвалих го. Моята и неговата радост бяха
неописуеми. Хвърлих му я още три пъти във водата и кучето с удоволствие <a href="https://www.blogger.com/null" name="_GoBack"></a> я извади.</div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
Този излет беше много успешен за мен, защото се уверих във
възможностите на четириногия ми приятел.
Оставих само две празни гилзи, но изпълнен с надежда за следващите
излети. Наслука на всички.<span lang="EN-US"><o:p></o:p></span></div>
<br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<br /></div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-2985297262510986992014-12-11T21:36:00.000+02:002014-12-11T21:36:54.778+02:00Лазерно оръжие<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://2.bp.blogspot.com/-Hpe-5tW7obs/VInson5Wj3I/AAAAAAAAAzU/mqan_Ue7uqU/s1600/lazerno-orujie-usa.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-Hpe-5tW7obs/VInson5Wj3I/AAAAAAAAAzU/mqan_Ue7uqU/s1600/lazerno-orujie-usa.jpg" height="276" width="400" /></a></div>
<br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span lang="BG">Замислям се до къде може да стигне развитието
на технологиите. Свидетели сме на това как немислими до преди двадесетина
години устройства са вече факт. Жалкото е, че човекът е единственото разумно
същество, което използва напредъка и развитието за собственото си унищожение.
Всички най-нови открития първо се внедряват във военното дело за разработване
на оръжия. Лазерът се използва вече в почти всички сфери, но на база свойствата
му се създадоха различни видове оръжия. Най-просто казано лазерът е генератор и
усилвател на светлина. Генераторът е монохроматичен, кохерентен ( еднаква
дължина и еднаква фаза на вълната). Лъчът е успореден, фокусиран в точка с много малки размери.
Поради малката дължина на вълната трудно се избягва интерференцията и
дифракцията. Стремежът е да се минимизира разсейването. Лазерният „куршум“ се движи със скорост близка до скоростта на светлината. Трябва да отбележа, че
разстоянието на разпространение зависи от пряката видимост и атмосферните
условия. При мъгла например поради малката дължина на вълната затихването е
голямо. Поради отражение трудно би преминал през облаци. Електромагнитните
лазерни импулси зависят от мощността на генератора, която е определяща за
размерите на устройството. Според предназначението си може да се използва за
поразяване на жива сила, въздушни, морски и наземни цели. Оръжието може да бъде преносимо, монтирано на
борда на летателни апарати, плавателни съдове, мобилни и стационарни наземни
установки. Лазерни оръжия с малка мощност могат да се използват за ослепяване
на бойците, средно мощните изкарват от строя оптико-електронтите системи и
летящи обекти, с голяма мощност могат да се унищожават самолети, вертолети,
ракети, спътници и различни видове наземни и морски цели. Идеалната среда за
използване на лазерното оръжие е космоса. Има данни за разработени лазерни
пушки които могат да изгорят ретината на окото на разстояние километри. По принципа си на действие
лазерното оръжие се разделя на два типа:
непрекъснато и импулсно. Според
принципа на работа за оръжие могат да се използват: Газодинамичен лазер –
характерното за него е голямата изходна мощност при непрекъснато излъчване.
Недостатъка му е голямото количество изразходвано гориво, големите габарити и
тегло. Химическите лазери могат да достигнат изходна мощност няколко </span>MW <span lang="BG">и работят само в
непрекъснат режим. Нямат външен
захранващ източник. Енергията се получава вследствие на химическа
реакция. Монтират се на космически
станции. Ексимерните лазери работят и в двата режима. Разработени са и лазери
на свободните електрони. Рентгенови лазери- работят в рентгеновата част на
дължината на вълната. Проблем е фокусирането на лъча. Източник на напомпването
е ядрения взрив. Това е устройство с еднократно действие. Създадени са твърдотелни
лазери с диодно напомпване, влакнести лазери и течни лазери. При влакнестите
лазери се използва кварцово активно влакно и влакна на фотонни кристали. Основата
е принципа на резонанса, работят в непрекъснат, квазинепрекъснат и импулсен
режим. Стремежът на конструкторите е
създаването на ръчни лазерни оръжия. При лазерни пистолети се използват матрици
от фазово синхронизирани диодни лазери. Могат да достигнат далекобойност до 2,5
км, енергия над 1 </span>kJ <span lang="BG">на кв. см. и
температура 400 градуса. Лазерните пушки
достигат разстояния над 8 км. Основното предназначение на тези оръжия е
поражения върху очите. Лазерното оръжие не оставя следи, няма звук,
светлина, дим и има мигновено действие.
Стойността на един изстрел е ниска. Според мен това е космическо оръжие.
Приложението на ръчно лазерно оръжие в бойни действие е ограничено от редица
фактори. Не съм срещал данни за
разработка на лазерно оръжие за ловни цели, така че в близкото бъдеще ще си ползваме традиционното огнестрелно
оръжие и ще оставяме много празни гилзи.<o:p></o:p></span></div>
<br />Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-46536781684000348402014-12-10T22:14:00.000+02:002014-12-10T22:14:46.510+02:00ЛОВ НА ДИВА СВИНЯ И БЕДСТВИЯ<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://4.bp.blogspot.com/-SWXD3VE7Ays/VIiaOrsqmxI/AAAAAAAAAzE/Tme3cM7uB_Q/s1600/IMG_20141123_130137.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-SWXD3VE7Ays/VIiaOrsqmxI/AAAAAAAAAzE/Tme3cM7uB_Q/s1600/IMG_20141123_130137.jpg" height="192" width="320" /></a></div>
<br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span lang="BG">И тази година ловния сезон бързо отминава.С
поговорката, че за ловеца лошо време, люта ракия и грозна жена няма, не съм
много съгласен. Лошото отношение към природата ни се връща. Такива постоянни
валежи не си спомням. Хората си имаме определена вина. Изсякоха се горите и
няма какво да задържа водата и тя безпрепятствено се стича по склоновете.
Запълниха се и се изораха каналите. Язовирите предназначени за напояване се
превърнаха в рибарници. Ликвидираха се съоръженията от напоителните системи.
Това са предпоставките за бедствията и
наводненията. И мен ме обхвана разочарованието от безсилието, че нищо не може
да се направи. Нищо не се променя, а става по-зле. Много от моите приятели ме
питат защо не пиша вече толкова често. Когато нямаш настроение и не ти идва отвътре, потиснат от сивото ежедневие за какво да пишеш. Не ми се е случило нищо
интересно. Сравнително често ходя на лов, бих казал почти не пропускам
възможност, но не мога да се похваля с голяма слука. Голяма част от времето ми
е запълнено с грижи за двете кучета.
Младото куче го водя постоянно с мен. Това донякъде обрича на неуспех лова на дива свиня. Ако няма други гоначи, ходя
аз. Като цяло тази година няма много прасета. Лошото е, че и при нас се
изсякоха горите. Изораха се даже пътищата за субсидии. Според мен животните са все
още в полето, където остана поради лошите климатични условия неприбрана
реколта от царевица и слънчоглед . Има дружинки, които не бяха виждали диви
свине, а този сезон имат успехи. Нашето ловно поле е сравнително малко, но е разположено
в средата на ловните райони. Основно слуката ни идва от групи диви свине
преминали от съседите ни. Интересно ми е да ходя на различни места на лов.
Харесва ми лова на водоплаващи, фазан, яребица и заек, с удоволствие ако имам възможност пропускам
свинския лов. Така при едно мое отсъствие излязла голяма група и се пръснала.
На много от ловците излезли прасета. Паднала голяма стрелба и емоции. Резултата
бил поразителен-седем прасета. Когато има слука следващата седмица идват много
гости и се изпълва цялата „бележка“. Няма ли прасета, остават само редовните. За мен
лова е най-големия разход в бюджета ми. Като сложа храната за кучетата,
бензина, поддръжката на джипа, патроните, таксите, сумата става сериозна.
Трудно ми е да си позволявам 30-40 лева на излет в днешните кризисни времена,
но все се успокоявам, че е по- добре да ги давам за лов отколкото за лекарства. С
годините не мога да кажа, че мерака ми намалява, даже напротив. Човек трябва да
има някакъв отдушник в днешното напрегнато несигурно време. Старая се и сина ми
да идва с мен, когато има възможност, за да се откъсне от напрегнатата си работа,
от компютъра. На мен очите ми са
насочени все към хубавото марково оръжие. На
излет един от гостите успя да повали
три прасета с три изстрела. Стреля с Блазер 9.3х62. Средностатистически
ловец не може да си позволи такова оръжие. Аз няма да забравя тези два
излета. Почти всички коли затъваха в
голямата кал. С общи усилия успявахме да ги извадим. Този излет носех карабината
и пазех на една нива. Прасетата кучетата ги вдигнаха в баира срещу мен. Чух
пращенето, но не избиха към мен. Последва честа стрелба. Ръководителят на лова
ми се обади да отида до колегата, който беше с мен и ако има паднало прасе, да го
натоварим. Джипа ми беше с износени гуми
и в размекналата кал често ставаше неуправляем. На един остър завой поднесе и
се окопа в огромна локва. Не помагаха ни бавни, ни подлагане. Отидох пеша да видя какво става. Оказа се, че
колега с много по-проходим джип също е закъсал. Върнах се за лопата, но
машината беше опряла до пода. Дърпане на ръка, копане, без резултат. Обадихме
се на друг ловец със стария верен УАЗ 469 за помощ. Докато го чакаме отидохме 8
човека да опитаме да извадим моята кола. Вързахме един здрав колан и всички се
напънаха. На бавни с въртене волана наляво надясно успях да се измъкна. След
това извадихме и колегата. Този ден, въпреки закъсванията, имаше голяма слука.
Бяха паднали четири прасета. Реших на
всяка цена да си сменя гумите. Следващата
седмица сина ми дойде също на лов. Ръководителят на лова ни определи местата.
Вече с нови гуми бях прекалено самоуверен. Калта беше още по-голяма и по пътя
имаше огромни коловози пълни с вода. Направих огромната грешка да заобиколя
през нивата.И новите гуми не помогнаха. Затънах до праговете. Обадих се и
отидохме пеша до пусията. Уговорихме се в промеждутъка на двете пусии да ме
изтеглят. След като преминаха гоначите
се отправихме към колата, като идеята ни беше да се справим сами. Тъкмо
отидохме и колегите дойдоха с два джипа. Безотказната уазка ме измъкна въпреки,
че скъсахме едно въже. Днес нямаше слука. Като се прибрахме, първата ми работа
беше да си дооборудвам напълно джипа. На
следващия ден тръгнахме за лов, но ни заваля дъжд и решихме да се върнем. Тази
събота и неделя бяха също дъждовни и пропуснах лова. Надявам се времето да се
подобри и следващите излети да има слука и много празни гилзи.<o:p></o:p></span></div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-76042194162023591642014-08-11T22:10:00.000+03:002014-08-11T22:10:29.215+03:00Откриване ловен сезон 2014<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://2.bp.blogspot.com/-_da7jbI1YZA/U-dLQFe2LRI/AAAAAAAAAy0/j5ghRov0utg/s1600/IMG_8021.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-_da7jbI1YZA/U-dLQFe2LRI/AAAAAAAAAy0/j5ghRov0utg/s320/IMG_8021.JPG" /></a></div>
<div style="text-align: justify;">
С годините времето лети неусетно. Забързан в сивото ежедневие не ми се случва нищо интересно за което си заслужава да се пише. От работа и занимание с двете кучета деня се запълва. Един приятел стар запален ловец наскоро ми каза: "Идва лова и живота започва отново." За мен живота не е спирал, все намирам с какво да се занимавам, но не ми идва нещо отвътре да седна да пиша. Близо година гледам още едно куче и с нетърпение чаках да видя как ще се прояви при реалния лов. Денят дойде. От вечерта приготвих всичко. Легнах си късно, но сутринта бях вече буден преди за звънне часовника. Натоварихме се само с младото куче и навреме бяхме терена. Нивата беше ожъната, но нямаше пъдпъдък. Реших да ловувам сам заради кучето. Това му е първия лов. Чуваше се песента на пъдпъдъците в един затревен остров в нивата и се насочихме на там. Кучето ми търсеше усърдно близо до мен. Тревата беше гъста и то направо лазеше като усети миризма. Вдигна се пъдпъдък. Стрелях но пропуснах. Чуваше се песен, но не излитаха. На края на тревата кучето стана много активно, явно надуши нещо и наистина се вдигнаха две яребици. Разбира се не стрелях, но изпитах голямо удоволствие. Едногодишните ми усилия за обучение на любимеца ми не бяха отишли напразно. Кученцето търсеше усилено и вдигна птица. Този път бях точен, но падна в гъстата трева. Помощникът ми намери пъдпъдъка, но го налапа целия. Извадих го от устата му. Разбрало за какво става дума кучето започна да търси с още по-голям хъс. Беше ми се развързала връзката на обувката и се наведох да я завържа, тогава излетяха два пъдпъдъка стрелях и пропуснах пак. Започна да напича. Тръгнах към съседната нива. Там се срещнах с други колеги. Някои имаха също по един пъдпъдък. Започнаха да ме питат как се проявява кучето. Оплаках се, че се опитва да глътне птичето. Единия шегаджия ме посъветва да му стегна повече каишката, че да не може да преглъща. След шегите продължих към другия край на нивата. Изведнъж кучето замръзна в класическа стойка, цялото изпънато с вдигнат преден крак. Дадох му команда и за мое разочарование се вдигна малко пъдпъдъче. Отстрелях го заради кучето. Този път ми го донесе по- внимателно. Насочих се към едно стара лавандула. Прелитаха гургулици, но бяха високо и стрелбата беше безсмислена. Изненадващо от земята се вдигна огромен гривяк, но на такова разстояние с дребни сачми стрелбата щеше да е безрезултатна. В лавандулата се чуваше пъдпъдъчата песен. Беше много обрасло и трудно се вървеше. Кучето отново вдигна два пъдпъдъка, които не успях да уцеля. Ставаше все по горещо. Пообиколихме още малко и реших да търся място за почивка. Спряхме под сянката на една голяма дъбица. Постлах си на земята и с удоволствие се отпуснах. До обяд имаше още доста време. Задрямал съм. Чух отново пъдпъдъча песен. Мислех, че сънувам. Отворих очи. Кучето спеше уморено до мен. Станах и тръгнах към рядката горичка. Миналата година беше горяла и започваше да обраства с храсти. Кучето започна да търси усилено. Пушката ми остана в колата. Изведнъж два пъдпъдъка излетяха от краката ми. Върнах се и си взех пушката. Кученцето застана на стойка и отново се вдигнаха две птици. Изстрела беше точен. Помощника ми го апортира успешно. Хвърлих му го още няколко пъти за тренировка. С три трофея бях доволен. Стана време за обяд. Тръгнах към мястото, където се събираме. Пости е, но винаги правим курбан. Доста хора се бяха събрали, имаше и които не са ловци, но идват заради курбана. Двата казана вряха на огъня. Видяхме се с приятели. Разговорите за лова вървяха със спомени и планове докато стане курбана и го разпределят. Веселбата вървеше с пълна сила. Алкохол не опитах. Имах желание да ловувам и след обяд. Хапнах добре. Поотпочинах си. Доста от хората си тръгнаха. Опитах се да ловувам на място, което винаги държи пъдпъдък, но въпреки усърдието на помощника ми нямаше резултат. Мина председателя на дружинката и ми каза да не си губя времето, защото минал от тук сутринта. Отидох на място където никой не беше ходил. Тук дойде успеха. За петнадесетина минути кучето вдигна четири пъдпъдъка, които отстрелях успешно. Започна да се свечерява. трябваше да нахраня старото куче. Очаквах да си дойде и сина ми. Прибрах се с надеждата за утрешния ден. Има пъдпъдък. Приготвихме за сутринта. Тръгнахме навреме. Отидохме първо да вземем ветерана. Възрастното куче усети тръпката и без подканяне с един скок се качи в джипа, Пристигнахме в района. Отвсякъде се чуваше песен. Изненадата беше, че кучетата заставаха на стойка, но пъдпъдък не се вдигаше. Помощниците ни направо лазеха и нищо. Старото куче успя да вдигне два пъдпъдъка. По единия сина ми не стреля, защото летеше направо пред носа кучето. По втория стреляхме двамата, падна далеко и въпреки усилието на двамата помощници, не можахме да го намерим. Претърсихме почти цялата нива, чуваше се песен отвсякъде, но птиците не се вдигаха. Жегата се усили. Решихме да отидем до язовира да се изкъпят кучетата, след което се прибрахме. Бяхме доволни. Сега има пъдпъдък. Остава надеждата за следващите излети и много празни гилзи. На всички ловци пожелавам наслука през новия сезон.</div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-60874943211004867332013-10-15T20:12:00.000+03:002013-10-15T21:39:42.754+03:00РЕКОРДЕН ГЛИГАН<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhiPo6mSdoo-65ldcXSBWXYLkCP6JYG0cPvTzISOjKVyIDyzH04gehDGJ2iqh0FR0TrOT2RhDkG01fJZV8rG4aTwg0NeNnnnxGx0rRUUcuyQ6sVFF91UbIoA6milrYeFn3bVuHL1BqWaUUZ/s1600/Picture+071.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="213" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhiPo6mSdoo-65ldcXSBWXYLkCP6JYG0cPvTzISOjKVyIDyzH04gehDGJ2iqh0FR0TrOT2RhDkG01fJZV8rG4aTwg0NeNnnnxGx0rRUUcuyQ6sVFF91UbIoA6milrYeFn3bVuHL1BqWaUUZ/s320/Picture+071.jpg" width="320" /></a></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<o:p> </o:p><span style="text-align: justify;">Ловът е освен знание, умение и подготовка, а и късмет. Ловът
на дива свиня е колкото емоционален, толкова и опасен. На всеки ловец мечтата му е
да отстреля трофеен екземпляр. Нерезите са опасни не само за кучетата, но и за
ловците. Голямото животно трудно пада веднага. Смъртоносно поразено в агонията
си е в състояние да нанесе големи поражения. В съботния ден в уречения час се
събрахме за поредния излет за лов на дива свиня. Имахме много гости. След
задължителните формалности се отправихме към района за ловуване. Аз водех
кучетата си, но на тях не може да се разчита много при този лов, защото търсят
на близко. Целта ми е ако избият от някъде животни да ги вкарам в пусията.
Постовете се разставиха. Трима гоначи с осем кучета</span><span style="text-align: justify;"> </span><span style="text-align: justify;">тръгнахме по течението на реката. Двама</span><span style="text-align: justify;"> </span><span style="text-align: justify;">с три кучета от едната страна, другия от
отсрещната. Не се забелязваше движение. Другите кучета залайваха на някоя диря,
но животно не се вдигаше. Едната кучка вдигна един чакал и доста време го лая в
гъсталака, въртеше в най-гъстото. Чух от северната страна кучетата на съседите
да лаят. Явно гонеха животни. Лаят започна да се приближава. Спираха и лаеха на
място. Гонеха единично животно. Явно беше глиган защото от време на време
спираше и лаят ставаше ожесточен.</span><span style="text-align: justify;"> </span><span style="text-align: justify;">Насочи
се по реката.</span><span style="text-align: justify;"> </span><span style="text-align: justify;">Излязох на една поляна
между две обрасли дерета, където имах максимална видимост. Приготвих се и
зачаках напрегнато. Лаят приближаваше и все повече се усилваше. Бяхме оставили
един опитен колега на възлово място, където пътя пресича реката. Често
животните преминаваха от там.. Лаят се усилваше. Проехтяха два последователни изстрела. Кучетата започнаха да лаят на място. Последва трети изстрел. Слуката
беше сигурна. Беше огромен глиган. Измъкнал се от пусията на съседната </span><span style="text-align: justify;"> </span><span style="text-align: justify;">дружинка, търсейки спасение от кучетата по
реката, попадна на майстор. Ловецът отдалеко усетил, че животното ще излезе
към него. Преместил се удобно място, но не очаквал такова огромно животно.
Двата точни последователни изстрела от 16 калибровата ИЖ 58 поразила смъртоносно
глигана. Колегата разказва, че ако не отскочил настрани, звяра щял да го
помете. Паднал във водата на недълбок вир в реката. Кучетата го натиснали, но
имало голяма опасност да убие някое куче, затова съобразителния ловец решил да
го довърши с третия изстрел. Излязох на пътя. Зададе се един от джиповете. В него
беше председателя с още трима ловци и ми каза, че нерезът бил огромен и трима
човека не могат да го помръднат. Завързали го и го изтеглили с джипката. Беше
още 9 часа сутринта и решиха да направим още една пусия. Изчакахме да се
разставят отново по постовете и тръгнахме.</span><span style="text-align: justify;">
</span><span style="text-align: justify;">Не след дълго срещу мен излезе другия викач и каза, че няма какво да
търсим тук, имало цигански катуни и коне. Излязохме към пусията и след това се
отправихме към мястото, където обработваме дивеча и обядваме. Глиганът наистина
беше огромен - едва се побираше в пикапа надхвърляше 260-270 килограма. След
задължителните снимки. започнахме да дерем. По принцип кучкарите и майстора са
освободени от това задължение. Заех се да премахна тестисите и ядките, за да не
похабим месото.</span><span style="text-align: justify;"> </span><span style="text-align: justify;">На доста дивеч съм
участвал в обработката, но толкова мазно прасе не съм виждал. Маста беше повече
от на домашно прасе, сякаш беше хранено на копаня. След процедурите по обезкостяването
и разделянето започна веселбата. Днес беше успешен ловен ден. Имаше празни
гилзи и рекорден глиган повален с 16 калибър. Сетен път се доказа, че успеха
зависи не от пушката, а от “задприкладното устройство”. На всички колеги
пожелавам празни гилзи и същата слука.</span></div>
<br>
<embed type="application/x-shockwave-flash" src="https://static.googleusercontent.com/external_content/picasaweb.googleusercontent.com/slideshow.swf" width="400" height="267" flashvars="host=picasaweb.google.com&hl=en_US&feat=flashalbum&RGB=0x000000&feed=https%3A%2F%2Fpicasaweb.google.com%2Fdata%2Ffeed%2Fapi%2Fuser%2F117823652536946498126%2Falbumid%2F5935008379381489761%3Falt%3Drss%26kind%3Dphoto%26hl%3Den_US" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer"></embed>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-30785193963132870292013-10-09T22:40:00.000+03:002013-10-09T22:43:14.090+03:00Лов на дива свиня 2013<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjdzRn2rsJr5UhMRkPW2HryRnDZWvEdwL36JExwgItdUM32hPNlj2egm6-BPL2I-mDLUsNEBdWS3YnodmsM5dZ3MwjSdXKrj6zKC-fgPHx3eGlG08IuNfEZK4EzOl1mRpCgUSb3c3IOZXra/s1600/Picture+021.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="213" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjdzRn2rsJr5UhMRkPW2HryRnDZWvEdwL36JExwgItdUM32hPNlj2egm6-BPL2I-mDLUsNEBdWS3YnodmsM5dZ3MwjSdXKrj6zKC-fgPHx3eGlG08IuNfEZK4EzOl1mRpCgUSb3c3IOZXra/s320/Picture+021.jpg" width="320" /></a></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
Започна поредния сезон за лов на дива свиня. Редовно ходех за пъдпъдък, макар рядко да се
намираше и с радост констатирах, че има усилено движение на диви прасета. Сега
след прибирането на реколтата нивите веднага се изорават и за дивеча почти не
остава храна. В нашето ловно поле има само два блока с неприбрано сoрго. Те са
в двата противоположни края и буквално са смлени. Cъботния ден се събрахме в уречения час.
Последва задължителният инструктаж и попълване на бележката. Желаещите бяха
много, имаше и доста гости и за четирима от ловците нямаше място. Но при нас
разбирателството е на първо място и колегите отидоха да приготвят обяда. Тъй
като имам ново куче, реших да ходя гонач. Трима сме които ходим с кучета.
Разпределихме си маршрутите. Изчакахме другите ловци да заемат местата си по пусията и тръгнахме. Аз вървях по
височината на ново сечище. Вероятността тук да са се задържали прасета
беше малка, защото през седмицата
интензивно режеха дърва. Курцхаарът ми търсеше в широк периметър. Старото куче
си знаеше работата. Целта ми беше да въведа новият ми помощник в лова.
Кученцето – унгарска визла започна да свиква с мен, бях го взел преди три
седмици. То търсеше в близост до мен. Насърчавах го. На отсрещния баир кучетата
на другия гонач залаяха. Вдигнаха животни. Не след дълго чух единичен изстрел
от нашите постове. Курцхаарът залая в гъстото. Животното слезе към дерето.
Вероятно беше сърна. Не след дълго кучето се върна и получи похвала. Визлата
наостри уши, но не тръгна въпреки подканата. Продължих по високото по ръба.
Нямаше следи от диви прасета. В ниското започна да се чува шума на резачка.
Животни не биха се застояли в тази местност, но имаше вероятност при гонката от
съседните дружинки да прехвърлят при нас. Така и се случи. Чух лай, последва гърмеж в нашата пусия.
Продължих по маршрута. Излязохме с кучетата при постовете. Един от старите
опитни ловци в дружинката стрелял по
прасе докарано от кучетата на съседите, но пропуснал. На всеки се случва.
Продължих нататък и като стигнах до края на пусията се обади ръководителят на
лова да се събираме. Имаше паднало едно животно. Предположенията ни се оказаха верни. Другите
гоначи вдигат от две места прасета. Едната доста голяма група избива през изгорялата дъбрава където нямаше постове и се
измъква от пусията. Малка група излиза в близост на един от най-точните ни
стрелци и той с един изстрел поваля около сто килограмова свиня. Отправихме се
към базата ни. Стовариха слуката. Реших да пусна моите да се понастървят.
Курцхаара веднага скочи и започна да дави прасето. Едно от кучетата на колегата
не даваше на другите да дърпат и за да не се давят, моето го прибрах. Реших да
пусна визлата, но тя нямаше интерес. Когато я заведох на прасето председателят
започна да го дърпа. При размърдването кучето започна да лае. Явно от страх. Не
всяко куче става, но съм решел на това да му дам шанс. Вече миришеше на топла
скара. Младите ловци под напътствията на председателя се заеха с обработката на
дивеча. Справиха се. Започна веселата част. Това е най-хубавото при нас. Веселбата
привлича много ловци които търсят отмора. Ех,има и такива които си чакат пая,
но няма лошо и в това стига да не се превръща в мръвкарство. За неделята имах
работа, но много ми се ходи на лов. Организирах си нещата и на сутринта бях
отново на линия. Ловувахме в друг район. Реших да оставя старото куче и тръгна
гонач само с визлата като разчитах повече на моето викане отколкото на кучето. В
района имаше следи от прасета. Започна гонката. Отново лай и изстрели. Вдигна
се група и прасета излязоха на постовете. Стария опитен ловец отново пропусна.
Изтърва и един от редовните гости, но на него това му се е случвало и предните
години. Приключи и този ловен ден. Нямахме слука и решихме да постреляме. Аз
носех моя <span lang="EN-US">SAR</span>-14<span lang="EN-US">SF</span>, подходящо оръжие за
гонач, а колегата си беше взел ТО<span lang="EN-US">Z</span>-122 308<span lang="EN-US">W</span>.
Избрахме си импровизирана мишена и оставихме малко празни гилзи. Наслука на
всички..</div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-48029709948055273802013-08-14T20:26:00.000+03:002013-08-14T20:26:40.035+03:00ОТКРИВАНЕ ЛОВЕН СЕЗОН 2013<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEizQHLe4uKzTKRMk83pDZJVyIEgGHaFcHJtJT4T78zSJGPPacx8wAVmnQR7VrIBzHD-ZYyRt3c3MuvKmnLeeXa6Khzl2HlKMIOHqpmfCKqWawgtyXYLa7N71zWV-L9WiIxG6Bp-s7zbnj8B/s1600/Picture+159.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="213" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEizQHLe4uKzTKRMk83pDZJVyIEgGHaFcHJtJT4T78zSJGPPacx8wAVmnQR7VrIBzHD-ZYyRt3c3MuvKmnLeeXa6Khzl2HlKMIOHqpmfCKqWawgtyXYLa7N71zWV-L9WiIxG6Bp-s7zbnj8B/s320/Picture+159.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Дойде началото и на този ловен сезон. Всички ловци с нетърпение чакаме този момент. Приготвих се още от петък вечерта. Комшиите с учудване гледаха багажа, който товарех в джипа. Екипировката беше пълна. Мога да кажа, че с натрупания ловен стаж съм снабден с всичко необходимо, даже и в повече. Все купувам нещо, а не продавам. Докато се приготвя и натоваря, мръкна. Отидох да взема и кучето, което усещаше, беше радостно. Председателят на дружинката беше осигурил овцата за курбана и с колегите я обработваха. Когато отидох, тъкмо привършваха. Най-интересното е преди откриването. Събираме се в нашия импровизиран ловен клуб и се отдаваме на приятните спомени. Председателят попълни разрешителните за лов и направи инструктажа. В сладки приказки не усетихме кога мина полунощ. Легнах си, но тръпката ме беше обзела и не можах да спя добре. На разсъмване кучето започна да лае, сякаш ме подканяше. Набързо се облякох, взех пушката и тръгнахме. Докато излезем от селото се развидели. Първо реших да мина през ожънатото стърнище. Беше сухо, нямаше капчица роса. Кучето търсеше ентусиазирано, но безрезултатно. Слънцето изгря. Реших да мина през един голям блок със сорго, близо да едно язовирче. Беше обрасло с треволяк, започна да напича. Тъкмо пиех вода и кучето вдигна един пъдпъдък, стрелях и пропуснах. Видях го къде кацна и реших да го търся. Вдигна се, но пак не уцелих. Видях в далечината един от подранилите ловци. Той също гръмна веднъж, но неуспешно. На края на нивата се събраха групата от дружинката. Наредихме се в редица и тръгнахме. Имаше три кучета. Един от младите ловци, който вървеше в близост до мен, отстреля един пъдпъдък, който падна в гъстата растителност. Кучето ми го намери и го донесе. Изкарахме до края на блока. Вдигнаха се общо 5-6 пъдпъдъка. Започна да напича. Курбанът се вареше. Беше още рано. Реших да търся някоя сянка и да си почина, но беше пълно с мухи и комари. Отидох на една височина с прекрасна гледка и си намерих сянка. Постлах си и се изтегнах. Събуди ме мотора на кола, приближаваше една "Нива". Бяха горските. Поговорихме си и те казаха, че няма нищо и си тръгнаха. Бях изгладнял. Хапнах и се отдадох на дрямка. На обяд трябваше да взема един приятел, който имаше ангажименти и не излезе на лов. Отидохме на базата ни. Курбанът беше почти готов. Започнаха пак ловните закачки. Майсторите си бяха свършили перфектно работата. Беше вкусно и бързо се изпразниха чиниите. Бях решил да се поразходя като позахладнее привечер. Не открихме пъдпъдък. Нямаше прелет на гургулица. Има една кория, където в жегите се приютяваха гургулици и гривяци, но по лошо стечение на обстоятелствата предните дни беше запалена и изгоряла. Останала беше грозна картина. Срещнахме се с двама ловци. Решихме да постреляме по импровизирани мишени. Повеселихме се и си тръгнахме. Имам осигурено място за спане, но не ми се прибираше. Импулсивно реших да спя сред природата. Намерих едно хубаво място с хубав изглед наоколо. Разпънах си палатката. Приготвих вечеря за мен и кучето. След като хапнахме на свечеряване, реших да се наспя. Беше много приятна вечерна прохлада с лек ветрец. Нямаше нищо общо с напечения град. Заспал съм дълбоко. По някое време започнах да чувам в просъница вой на чакали. Виеха отвсякъде. Замислих се, че както вървят нещата ще остане да ловуваме само на тях. Няма да остане друг дивеч. Отпочинал, се събудих още по тъмно. Не повярвах на ушите си; в соргото отсреща пееше пъдпъдък. Завладя ме ловната страст. Набързо приготвих закуската. Хапнах набързо и тук направих голяма грешка. Нахраних кучето. Събрах и натоварих багажа. Започна да се разсъмва. Точно навреме бях в нивата. Кучето търсеше и застана на стойка. За съжаление пъдпъдъка издържа на натиска ни, прибяга и не се вдигна. Обикаляхме с надежда, но без резултат. Видях колеги, които отиваха да чакат край язовира за случаен прелет на гургулица, но не се чуваха изстрели. Започна да напича и кучето започна да търси сянката. Явно и днес нямаше да има лов. Реших да минем покрай язовира да е изкъпе и напие с вода помощника ми. Разочарован, вървях разсеяно и изведнъж от краката ми се чу характерния звук на излитащ пъдпъдък. Стрелях и пак пропуснах. Лошо започнах сезона. Реших да се прибирам. Срещнах двама от най-младите ни ловци. те също не бяха доволни. Спомних си когато аз станах ловец колко пъдпъдък имаше, че не ни стигаха патроните... Разделихме с надежда за по-сполучливи излети, слука и много празни гилзи. </div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-86088433083180190512013-03-16T09:59:00.000+02:002013-03-16T09:59:19.985+02:00КОЛЕКЦИЯ НОЖОВЕ<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgfUxUv0vScVnokoPjR6NrRs4MFxf4xazcuoUK47W3v2iOKx_7LOjzOotdiko9wSkiE3wSvrtR4PCOK5DOQWan_fRyYr1vb74CAnLQY0roSKQMUXb0pyk2GE2hl8Y_tb0E-evxFi2dwaQ1f/s1600/Picture+085.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="213" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgfUxUv0vScVnokoPjR6NrRs4MFxf4xazcuoUK47W3v2iOKx_7LOjzOotdiko9wSkiE3wSvrtR4PCOK5DOQWan_fRyYr1vb74CAnLQY0roSKQMUXb0pyk2GE2hl8Y_tb0E-evxFi2dwaQ1f/s320/Picture+085.jpg" width="320" /></a></div>
<div style="text-align: justify;">
Започнах да събирам ножове още от дете. Вече мога да се похваля с добра колекция. Почти всички ножове използвам. Акцентът ми са ловните ножове. Стремя се да са ръчна изработка и от различни майстори. Имам такива които са безценни за мен, те са свързани с хора и много години назад. Най-стария датира от 1846 година. Това е голям каракулак. Първият нож, който получих работейки. Като малък бях много палав и буен. Растях безгрижно на воля в китно балканско село. Здраво и силно дете, правех много бели. Този голям нож ми беше грабнал очите. За мен беше сабя. Основно го ползваха да стържат, когато пърлеха прасето по коледа. Мен ме болеше сърцето, че ще го похабят. Бях около 10 годишен и лятната ваканция прекарвах на село. Какви ли не щуротии ми идваха в главата. Чудеха се какво занимание да ми намерят. Наш близък роднина имаше магаре и понякога ме пращаше да го поя на обяд до селската чешма. Каракулакът беше негов, останал наследство от дедите ни. Предложих му сделка - всеки ден да извеждам магарето, да го връзвам на поляната да пасе, на обяд да го напоя и вечер да го прибрирам, на края на лятото "сабята" да бъде моя. Цяло лято се грижих за животното. На края на лятото получих каракулака. От тогава до сега почти всички ножове съм си ги заработил. Имам четири, подарък от брат ми, които откупих за една жълта пара. Получавал съм упреци, защо са ми толкова ножове като не мога да ги ползвам всичките. Наистина някои не ги нося. Разглеждайки ги, виждам еволюцията в ножарството и моето. За ловеца ножа е много важен. Сега имам избор. Купувах различни ножове. Имам ръждаеми, ковани "цигански" ножове, които ползвам за груба работа. Ножарството се разви много. Преди "демокрацията" основно се ползваше стомана 4х13, която се намираше с връзки. Имах един познат който правеше ножове. Живее във Варна. Обеща да ми направи нож, но да му намеря стомана. Беше края на зимата, снабдих се срещу почерпка с нужната стомата. Направих колет в който сложих едно шише хубава домашна ракия и зачаках. Лятната отпуска отидох на почивка със семейството ми море. Първата ми работа беше да видя какво става с поръчката ми. "Майсторът" ми показа ножа, но заяви, че няма ди го даде защото го обещал на някакъв германец, вече не си спомням за 20 ли, за 40 ли марки. От тогава този човек го зачеркнах. Купих си след това много ножове от различни майстори и всички бяха много коректни. Предпочитам ръчно изработените ножове, защото човека, който го прави, влага нешо свое, характерно. Реално погледнато заводските ножове като качество са по-добри. Особено за съвременните прахови стомани се изискват точни технологични процеси на обработка. Закаляването на ножа е най-важно и там е майсторлъка. Висока технологичност трудно се постига в любителски условия. Мога да се похваля, че имам ножове от добри съвременни стомани. За лов се сдобих с ръчно изработен от стомана S90V, която ми препоръчаха като една от най добрите. За съжаление не можах да го пробвам в реални условия, тъй като ловния сезан приключи. За мен теста за ловен нож е да одереш и разфасоваш средно голямо диво прасе без заточване. Притежавам два ковани "дамаскови" ножа от нашенски майстор. Едидиният е изкован от стоманено въже, не знам колко слоен е, но има ряз, другия е с вложка от ШХ15. Намират ми се и няколко сгъваеми ножчета, но по принцип не съм им голям фен. Всяка колекция е отражение на живота на собственика си. Синът ми предлага да разпродам по голямата част от ножовете и да си оставя само най-хубавите които да ползвам. За сега не мисля да продавам нищо. Парите са нещо преходно без тях не може, но никога не съм им робувал. Пази боже да се наложи да си разпродавам колекцията. Живота отлита, ножовете остават. Важното е да съм жив и здрав. . Да мога да ходя лов. Да има слука и много празни гилзи.</div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-7580746602824630362013-01-08T21:20:00.001+02:002013-01-08T21:20:38.328+02:00Пушка или джип<div style="text-align: justify;">
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://2.bp.blogspot.com/-LSA-GLwsPVE/UF_fRMJx9jI/AAAAAAAAAmk/aJ1NEP2JHHw/s1600/Picture+045.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="213" src="http://2.bp.blogspot.com/-LSA-GLwsPVE/UF_fRMJx9jI/AAAAAAAAAmk/aJ1NEP2JHHw/s320/Picture+045.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
Започването на този ловен сезон беше изключително слабо. Пъдпъдък и гургулица се срещат много рядко почти навсякъде. С нетърпение чакаш откриването, но когато имаш големи надежди идва и разочарованието. Стягам се цяла година. Гледам кучето да е в кондиция. Оръжието и екипировката в изправност. Стремя се да обновявам ловния ми интервал. Тази година пред мен стоеше дилемата какво да избера - пушка или джип. Въпреки кризата успях да заделя скромен ресурс, но достатъчен за добра пушка. Гладкоцевни пушки имам достатъчно. Разполагам с разнообразни системи, които задоволяват напълно нуждите ми на този етап. Любител съм на 22 калибър. Имам самозарядна и болтова карабина, но рядко ходя с с тях на лов. Ползвам ги за тренировки. Като изтървах прасета миналия сезон, наумих си да пенсионирам Мазалата не, че ми е виновна пушката. Проблемите са винаги в задприкладното устройство. На мен мечтата ми е BROWNING BAR 2 калибър 30-06 или 308. Извадих си разрешително за покупка, но ме налегна много работа и куп задачи. Първоначално бях решил да търся втора употреба, но цените на това което се предлагаше се доближаваха до тези в оръжейните магазини. Продавачите след няколко годишна употреба не бяха склонни на отстъпки. Нямах късмет да попадна на нещо подходящо и на изгодна цена. Другата ми ловна мечта беше джип. Тук избора ми е само от втора употреба. Но не мога да си позволя кой знай какъв джип, а не ми и трябва такъв. Като си помисля, че основно ще пътуваме с кучето, в дъжд, сняг, калотии и черни пътища.. Поставил си бях няколко критерия. на които трябва да отговаря. Първият и основен - не трябва да бъде ръждясал и изгнил. Проходимостта за мен не е водеща тъй като обичам да ходя пеш. Важното е да стигна до определен район, не е задължително да е до пусията. За мен най-проходима е ЛАДА НИВА. Това лято си откарах на този автомобил. Преминах праз места където не вярвах, че ще мине кола. Нивата издържа на всичко.Като се прибави евтината поддръжка, това е идеалния автомобил за лов. Всички автомобили които гледах бяха порядъчно изгнили и с неоправдано високи цени стигащи до две маркови карабини заедно с оптиките. Насочих се към СУЗУКИ САМУРАЙ. Това е може би най-проходимата и надеждна машина, но също с неоправдано висока цена. Като се прибави малкото вътрешно пространство и голямото друсане, се разубедих. Не става за по-дълъг път. Подходящ е да пътуваш до 30-40 километра. ВИТАРАТА беше другата машина която търсех. Ходих до други градове. В обявите колите се описваха в идеално състояние, но като отидеш на място действителността се оказваше коренно различна - основно изгнили. Така не можах да намеря подходяща. Следващият вариант в ценовия клас който си бях определил беше НИСАН ТЕРАНО къса база. Попаднах на един в добър външен вид, но отдолу беше прясно боядисан. Продавачът ме убеждаваше, че никъде няма грам ръжда и само е освежен. Двигателят работеше добре, всичко беше изправно. Салона идеално запазен. Когато реших да проверя има ли крик дойде изненадата. От отсека се виждаше земята, корозията не беше простила и тук, а подавача беше пропуснал да замаскира мястото. МИЦУБИШИ , ТОЙОТА и НИСАН ПАТРОЛ държат високи цени. ДАЙХАЦУ ФЕРОЗА, УАЗ и АРО ги изключих от търсенето. Така остана само ОПЕЛ ФРОНТЕРА. Срещал съм много противоречиви мнения, но за мен е важно състоянието на колата. Попаднах на очукан от градушка, но цената след пазарлък беше приемлива за мен. Взех го без много да му мисля. След задължителното обслужване вече бях доволен, че постигнах мечтата си. Вече навъртях около 3000 километра. Удоволствие е да се кара. Имаш самочувствие на пътя. Машината се държи добре. Пробвах колата на различни терени. В последно време ловците се разглезиха. Не им се ходи пеша. Стремят се да отидат до самата пусия с кола. Това ни откъсва от природата. За мен разходката е важна част от лова. Стремя се да ходя колкото се може повече особено ако е хубаво времето. Някои колеги ми се чудят защо съм взел джип след като ходя пеша, но за мен е важно да съм сред природата. Много е важно да имаш надежден високо проходим автомобил особено зимата, дава по-голяма сигурност и свобода. Доволен съм от придобивката, но очите ми са пак насочени към "браунинга". Приятели които ме познават казват, че само съм отложил покупката. Важното е да има тръпка и много празни гилзи.</div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-55993508255126213792012-10-07T22:07:00.000+03:002012-10-07T22:07:19.262+03:00Отново оптимизъм<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHCb0uy29YKBa3w1_XxTxfgXerdxnspvFUwY-RA5uWO5rgVW4XM9kBlBgaaPB27W4cZdobc06hStetEsDp7cuT7kyTxAu2mbRbf12ugcXoP7MDWSUVSMPTMtSh93a126BRSAHXbw9yupP2/s1600/Picture+095.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="213" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHCb0uy29YKBa3w1_XxTxfgXerdxnspvFUwY-RA5uWO5rgVW4XM9kBlBgaaPB27W4cZdobc06hStetEsDp7cuT7kyTxAu2mbRbf12ugcXoP7MDWSUVSMPTMtSh93a126BRSAHXbw9yupP2/s320/Picture+095.jpg" width="320" /></a></div>
<div style="text-align: justify;">
След изключително слабия лов на пъдпъдък и гургулица дойде отново дългоочаквания "едър" лов. Имаше много следи и се надявахме да има диви прасета. За откриването отново се събрахме пълна бележка хора. Имаше много гости и се наложи няколко човека от дружинката да не ловуват първия ден. По традиция отбелязваме откриването с другарски обяд и тези,за които нямаше място в бележката отидоха да подготвят софрата. Съгласно новите нормативни изменения реших да ловувам с карабината. След формалностите по попълване на документите и инструктажа се отправихме към определените места на пусията. С още един ловец с нарезни пушки застанахме на края на нивите. Викачите влязоха и гонката започна. В далечината от съседните дружинки започна да се чува лай на кучета. Случвало се е дивеч да прехвърли към нас,затова бях внимателен - в далечината се чуха първите изстрели. Слънцето започна да напича и стана горещо. От нашите постове не се чуваше гръм. Стана обяд и се отправихме към заслона, където се подготвяше обяда. Гоначите разказаха, че никъде не намерили следи. Чудехме се къде са отишли прасетата. Разбрахме за слуката на съседните ловци. В района, където ловувахме,няма вода. Явно жегата и сушата беше прогонила дивеча. На масата както винаги беше весело.Следобеда мина неусетно. Вечерта няколко ловци седнахме да се почерпим при наш стар ловен другар, който не ловува вече по здравословни причини. Решихме да си легнем рано, за да сме бодри на сутринта.На ранина се събрахме деветнадесет ловци и на четирима души ни определиха район, който трябваше да заемем. Единият от опитните ловци имаше доста слука тук. Застана си на мястото. Със секретаря на дружинката тръгнахме към нашите постове. В ловището има вода и тръгнахме със скрита надежда. С него ни свързва дългогодишно приятелство и много приятни ловни преживявания. Той предпочита да ходи повече гонач, един от добрите ловци е, но не беше стоял на пост по тези места. Предложих му да остане в един район,където често избиват животни. Пожелах му наслука и продължих нататък да си търся удобна позиция. Карабината ми създаваше много неудобства. В гората, където в съседство са и другите дружини, стрелбата е опасна. Вървях и си мислех:: правят закони, които обслужват определени кръгове. В гъстото трудно се стреля с куршум. Нямаш време да поведеш целта. Тези закони са приложими за ловни стопанства,където има вишки, направени са просеки, постовете са разположени в безопасни зони за стрелба. Чух лай на кучета. Избрах си място с оптимална видимост, но изчислявайки траекторията на куршума и при евентуален пропуск, незнаейки къде се намират гоначите, предпочитах да не стрелям. Лаят ставаше все по ожесточен. Прозвуча изстрел, след малко и втори. Вече бях сигурен в успеха на колегата. От другия край на гората също започна да се чува лай. Проехтяха бързи изстрели. Обикновено бързата стрелба е безрезултатна. Не след дълго се чу единичен изстрел. Изчакахме да свърши гонката. Обадиха ни се да събираме пусията. Слуката ни беше споходила с две прасета. Секретарят на дружинката беше отстрелял едно нерезче. На председателя му излязла група. След като пропуснал майка, със завидно стрелково майсторство беше повалил една женска свиня, уцелвйки я точно зад ухото. От днешния излет останахме доволни, заредени отново с оптимизъм. Ръководството на дружината ни даде пример. Ние оставаме с оптимизма за следващия излет и с надеждата за много празни гилзи. Наслука.</div>
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-45077743577214701782012-06-10T08:10:00.002+03:002012-06-10T08:38:20.721+03:0010 години ЛРС Казанка<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://2.bp.blogspot.com/-z7hM2PkPnyQ/T9QglUTQR2I/AAAAAAAAAmE/MqKpee1SOPU/s1600/Picture+130.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="213" src="http://2.bp.blogspot.com/-z7hM2PkPnyQ/T9QglUTQR2I/AAAAAAAAAmE/MqKpee1SOPU/s320/Picture+130.jpg" width="320" /></a></div>
<div style="text-align: justify;">
Времето лети неусетно бързо. Изминаха десет години от когато с много ентусиазъм създадохме <b>ЛОВНО РИБАРСКО СДРУЖЕНИЕ КАЗАНКА</b>. В началото бяхме шепа ентусиасти. Обединяваше ни страстта към лова и обичта към природата. Бяхме сред първите в България. Гледаха ни с недоверие. Създаваха ни много пречки. Целта ни беше да съхраним ловните традиции. Да опазваме природата и да се увеличава популацията на дивеча. Започнахме с развъждането на дива свиня. Председателят на сдружението направи много. Членовете на четирите дружинки пазехме дивеча. Първата година постиженията ни бяха ниски. Проблемите започнаха със съседните ловни дружинки. Избиваха в промишлени количества и майки и приплоди. Гордееха се и се хвалеха с това, а нас ни болеше. Стискаме зъби. Търсехме съдействие от всички възможни институции. Бракониерите също бяха голяма напаст. Мъчехме се да разясняваме на ловците, че това е за всички. "Месарите" ловци не можеш да ги превъзпиташ. Важното беше да има здраво ядро в сдружението. Нещата потръгнаха. Тогава дойдоха законодателните проблеми. Справихме с това и оцеляхме. Ловните успехи и емоции не закъсняха. Ловът на дива свиня започна да се подобрява с всяка изминала година. Времето когато едва виждахме животни остана зад гърба ни. Ловните излети се изпълваха с емоции и слука. Отстреляха се даже трофейни екземпляри. Сега всички дружинки успяват да постигнат заплануваното. Емоциите са неописуеми. Все повече гости искат да ловуват при нас. Даже започна да става проблем, тъй като не можем да поемем желаещите. Това е едно признание за нашите усилия. В сдружението ни най-важното е да запазим ловните традиции и ловния морал. Така ще запазим природата и дивеча. Възрастните ловци са издигнати в култ. Стремим се младите да заживеят с нашите идеи и да ги продължат. Имаме знаме на сдружението. Всяка ловна дружина също има свое знаме и собствени традиции и ритуали. Не може да не се отдаде заслуженото за успехите ни на председателят на сдружението и на управителния му съвет. Председателите на ловните дружини са гръбнака на организацията. Най-важни са обаче ловците, хората повярвали в идеята. Тези които работят за нейното осъществяване. Тук се създават истинските приятелства. Оцеляваме, защото при нас всичко е истинско. Дисциплината е на добро ниво. Досега не сме допускали нещастен случай и нараняване. Дай боже, все да е така. Всички осъзнават, че носенето и боравенето с оръжие е голяма отговорност. Непримирими сме към проявите на бракониерство. Стремежът е да не се допускат нарушения. Усилията ни се оправдаха. Освен увеличаване запасите на дива свиня се радваме на разпространение на сърна. От създаването на сдружението не сме ловували на този вид дивеч. Тази година сме планували да се ловува само подборно с цел подобряване на популацията. Не ловувахме и на яребица и запасите също се увеличиха. Имаме също фазан и заек. Редовно провеждаме всички заплануваните ловно стопанските мероприятия. Всяка дружина има изградена база. Редовно зареждаме хранилките и солищата. Резултатите от усилията ни са налице. Умеем и да се веселим. Ловът е начина да се избяга от натовареното ежедневие - човек да отпочине сред природата и с приятели. Това което направихме и развиваме, вече се оценява и уважава от всички. Съборът в чест на десет годишнината от създаване на сдружението ни беше уважен от много гости. Знамената ни бяха осветени лично от Старозагорския митрополит. Наш дълг е да запазим постигнато за следващите поколения. На всички колеги и приятели пожелавам много здраве, по-голяма слука през новия ловен сезон и много празни гилзи.</div>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-10096477283542152142012-06-09T22:59:00.000+03:002012-06-09T22:59:29.886+03:0010 години ЛРС Казанка<embed flashvars="host=picasaweb.google.com&hl=en_US&feat=flashalbum&RGB=0x000000&feed=https%3A%2F%2Fpicasaweb.google.com%2Fdata%2Ffeed%2Fapi%2Fuser%2Fgilza789%2Falbumid%2F5752122085734708193%3Falt%3Drss%26kind%3Dphoto%26hl%3Den_US" height="267" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" src="https://picasaweb.google.com/s/c/bin/slideshow.swf" type="application/x-shockwave-flash" width="400"></embed>
<br />
<br />
<a href="https://picasaweb.google.com/117823652536946498126/10">Линк със снимки</a><br />
<br />
<br />Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-52697499941725101172012-03-05T20:47:00.000+02:002012-03-05T21:03:13.352+02:00Автомат Калашников<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://4.bp.blogspot.com/--dXu-y-82GA/Tt9nU1iU3bI/AAAAAAAAAYE/TsKLin3CkyA/s1600/AK-47.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="201" src="http://4.bp.blogspot.com/--dXu-y-82GA/Tt9nU1iU3bI/AAAAAAAAAYE/TsKLin3CkyA/s320/AK-47.jpg" width="320" /></a></div>
<div style="text-align: justify;">
<br />
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">Това е
най-разпространеното оръжие по света. Произвежда се в много страни в различни
модификации и калибри. Няма мъж, който е ходил в казармата и да не познава Калашников. Това е непретенциозно оръжие, но ми е останал споменът за
непрестанното чистене. Чистеше се не само след стрелба, а постоянно. Във военното
училище трябваше да си направим специален набор от клечки, за да може да се
бръкне навсякъде. Колкото и да чистиш, взводния винаги намираше нагар особено в
газовата тръбичка и това беше поредния повод да те лиши от отпуск в гарнизона.
Сега на много младежи това е нещо непонятно. Наблюдавам как много от младите
ловци си хвърлят пушките по земята. В онези години, ако си оставиш автомата на
земята, ареста ти беше сигурен. В Българската народна армия оръжието беше
издигнато в култ. Идеята за създаване на самозарядно оръжие, което да заема
междинно положение между картечницата и щурмовата пушка се заражда още по
средата на Втората световна война. Съветския "Шпагин" няма достатъчна
далекобойност и поразяваща сила. Немците изпреварват със създаването на
автоматична щурмова пушка, използваща междинен патрон. МР-43/44 се доказва на
фронта, но немската промишленост отслабва и не могат да се задоволят нуждите на
войската. След войната Съветската армия се нуждае от превъоръжаване и
модернизация. Поставена е задача на оръжейните конструктори за създаване
на ново надеждно лично автоматично оръжие. Печели моделът на Михаил Калашников.
Михаил Тимофеевич Калашников е роден на 10.11.1919 г. в Алтайска област, с.
Куря. Семейството му е изселено през тридесетте години. Младежът започва да
работи в железопътно депо. През 1938 година е повикан на редовна военна служба
в Червената армия като танкист.<span class="apple-converted-space"> </span>Още
тогава се проявява техническата му мисъл и прави различни
рационализации-разработва инерционен брояч за произведените изстрели на танково
оръдие, приспособление за стрелба с пистолет през амбразура и прибор за
определяне моторесурса на танка. Изпратен е в Ленинград. Започва войната и
старши сержант Калашников отива на фронта като командир на танк. Ранен е и по
време на лечението му се ражда идеята за създаване на по-съвършено автоматично
оръжие. Работи в Авиационния институт евакуиран в Казахстан. Учи в
конструкторското бюро в Подмосковието. Започва работа в оръжейния завод в гр.
Ковров, където разработва АК-47. За разработването на оръжието след войната помага
и доказалия се немски конструктор Хуго Шмайсер. Той е заселен в Урал и
руснаците се възползват от неговите знания и опит. Във всяко ново оръжие се копира
и по нещо рационално от други системи. Конструирането на АК-47 е завършено завършен окончателно през 1947
година, но се провеждат войскови изпитания до 1949 година, след които оръжието е прието на въоръжение в Съветската
армия. Започва масирано производство след 1951 година, за да се сменят ППШ
(Шпагин) и ППС (Судаев). Автоматът
използва 7.62х39 патрон образец 1943 година. Произвежда се в два варианта: с
дървен приклад и снемаем нож-щик и със сгъваем метален приклад. В затилъка на
дървения приклад има място за поставяне на ЗИП. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">Тактико-технически
данни на автомат Калашников с дървен приклад.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">1.Тегло на
автомата с пълнител и принадлежности – 4.3 кг.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">2.Тегло на празен
пълнител – 0,42 кг.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">3.Тегло на пълен
пълнител – 0.92 кг.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">4.Тегло на
автомата с пълен пълнител - 4.8 кг.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">5.Обща дължина на
автомата – 870 мм.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">6.Дължина на
цевта – 415 мм.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">7.Дължина на
набраздената част на цевта – 369 мм.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">8.Дължина на
мерната линия – 378 мм.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">9.Вместимост на
пълнителя – 30 патрона.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">10.Темп на
стрелбата – 600 изстр./мин.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">11.Начална
скорост на обикновения куршум – 710 м/сек.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">12.Тегло на
обикновения куршум – 7.9 гр.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">13.Тегло на
патрона с обикновения куршум – 16.2 гр.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">14.Автоматът със
сгънат металически приклад е дълъг – 645 мм.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">Оръжието
позволява воденето на единичен и автоматичен огън, като предпазителят е
съвместен и с превключвателя на вида на стрелбата, което опростява
конструкцията. Автоматиката работи на принципа на отвеждане на барутните газове
от канала на цевта.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">След създаването
на Варшавския договор оръжието е прието на въоръжение във всички страни членки.
За да се задоволят нуждите на техните армии, военно-промишлените им комплекси
получават документация и усвояват технологията на производство. Започва износ
по всички “горещи” точки на света. АК-47 става на най разпространеното оръжие.
В България се произвежда в тогавашния завод “Фридрих Енгелс”, сега “Арсенал”.
Качеството на произвежданото у нас оръжие не отстъпва на съветското. АК-47
доказва своите преимущества във Виетнамската война. Седемдесетте години на
миналия век се разработват различни модификации
и в други калибри, но АК-47 си остава класика и до сега. Стрелбата е
най-ефективна до 300-400 метра, но с лекота се поразяват мишени на 800 метра.
Отката не е силен. Оръжието подскача нагоре. В последствие, при различните
модификации, на мястото на муфата се поставят различни дулни компенсатори. Стрелбата
е най-резултатна на къси редове по 3-4 изстрела. Автоматът с дървен приклад е
по-прикладист. С него бяха въоръжени мотострелковите подразделения.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 13.5pt;">Автоматът
Калашников е доказало се оръжие. Много системи са копирани от него. Всяко
оръжие има определен жизнен цикъл. Има вече публикации, че ще бъде снет от
въоръжение на Руската армия. У нас различни модели се произвеждат в завод
“Арсенал”. За повишаване на огневата мощ, е снабден и с подцевен гранатомет. За гражданския пазар са разработени и се предлагат няколко ловни варианта. Водят се много спорове дали Калашников става за лов. Няма оръжие с което да не може да се ловува, това зависи от ловеца. Калашников е разработен като оръжие с което да се осигури огнева мощ. Целта да бъде засипана с куршуми. Не е предвиден за прецизен изстрел. Ловните разновидности се различават съществено от оригинала. Други са и материалите от които се изработват. Не са предвидени за автоматична стрелба и ресурсът им е много по нисък. С ловния вариант може да се ловува у нас на много видове космат дивеч, но важното е да не се използват бойни патрони, а само ловни с мек или кух връх. Автомат Калашников ще се използва още дълги години. Ще има много празни гилзи, но дано не са във война, а да се оставят по стрелбищата и ловните полета. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
</div>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-37906749717511445262011-12-02T20:41:00.000+02:002011-12-02T20:41:53.122+02:00Пистолет GLOCK<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjgC3woC6Z6bkLum0W61WfJywMWoNOkGBxS_E8iLOHXU9LQe8gpxJaCYLFhOXBfEluCPLb0mOLEiwmeHKD4ksJ0kBnqEiXd5mBf6jFGMQSFiNs0eSCGToayomjNzHAM0X0oV3xHCWcH0wSO/s1600/GLOCK.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjgC3woC6Z6bkLum0W61WfJywMWoNOkGBxS_E8iLOHXU9LQe8gpxJaCYLFhOXBfEluCPLb0mOLEiwmeHKD4ksJ0kBnqEiXd5mBf6jFGMQSFiNs0eSCGToayomjNzHAM0X0oV3xHCWcH0wSO/s1600/GLOCK.jpg" /></a></div><div style="text-align: justify;">Изборът на оптимален пистолет е много труден. Има много фактори, които оказват влияние. Най-голям избор предлага марката GLOCK. Оръжието съчетава огнева мощ с всички съвременни тенденции и използване на модерни технологии. В конструкцията на пистолетите се използват високотехнологични пластмаси. По принцип съм скептично настроен към пластмасовите оръжия. Пластмасата има големи преимущества, дори по някои показатели превъзхожда стоманите. Най-голямото предимство е, че е много по-лека. Има един основен недостатък, пластмасата старее. Това води до намаляване жизнения цикъл на оръжието. След стотина години то става неизползваемо. По принцип, всички високотехнологични продукти са с сравнително малък период на употреба. Може би големият успех на GLOCK е високата технологичност. Фирмата е основана от Гастон Глок през 1963 година в Дойч-Варам, близо до Виена. Специализирана е в производство на пластмасови изделия. Конструкторите намират големи преимущества при съчетаването на пластмасата с метални компоненти. Тази комбинация става особено привлекателна за военни продукти, като части за картечници, ръчни гранати, тактически ножове, шанцови инструменти. В началото на осемдесетте години започва производство на пистолети. Създава нов революционен продукт с който се прави истински пробив в технологията на производство на огнестрелните оръжия. Рамата се прави от полимер, което прави пистолета GLOCK значително по лек. По тегло превъзхожда почти всички в съответния клас оръжия. Друго предимство е, че няма издадени външни части. Това позволява бързо изваждане на пистолета. За произвеждане на изстрел не е необходимо деактивиране на предпазител. Пистолетът е по-бърз, по-прост и по-безопасен за употреба. Използвани са новаторски подобрения на сигурността. Първият модел който получава масово разпространение е GLOCK 17. В края на 1982 година пистолета е приет на въоръжение в Австрийската армия. Бързо намира прием в силите за сигурност в много страни. Произвеждат се различни модели, които се различават по своите габарити и вместимост на пълнителя. Моделите могат да се разделят основно на четири категории: стандартни, компактни, субкомпактни и спортно-състезателни. Изборът на калибри също голям. 9х19 са модели G17, G19, G26, G34. Калибър .40 са G22, G23, G27 и спортния G35. Моделите G37, G38, G39 имат калибър .45G.A.P. G21, G30, G36 стрелят с мощния .45AUTO. Пистолети GLOCK се произвеждат и .380AUTO, като избора е между компактния G25 и субкомпактния G28. Моделите G31, G32 и G33 се предлагат в калибър .357 . Всички модели лягат изключително добре в ръката. Оръжието има добра групираност. Предлагат се модели с вместимост на пълнителя дори 30 патрона. GLOCK е марка която покрива всички изисквани за служебно, спортно и оръжие за самоотбрана. Стрелбата с това оръжие е приятно забавление и може да оставяш много празни гилзи.<br />
<br />
</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-87086581953051633162011-12-01T20:09:00.001+02:002011-12-01T20:10:06.481+02:00Председателският нож<div style="text-align: justify;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-tOW-pEWCDOo/Tte0FCfyLeI/AAAAAAAAAX4/AdtTzckPLQc/s1600/DSC02610.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="http://4.bp.blogspot.com/-tOW-pEWCDOo/Tte0FCfyLeI/AAAAAAAAAX4/AdtTzckPLQc/s320/DSC02610.JPG" width="320" /></a></div>Харесвам ножове ръчна изработка. Майсторът влага в<span class="Apple-style-span" style="text-align: -webkit-auto;"> ножа </span>нещо лично,специфично. Има много хубави маркови ножове, но те са серийно производство. Малко останаха истинските майстори, които правят качествени ножове. Аз имам и искам да събирам работни ножове, а не бутикови изпълнения. Председателят на дружинката ни също е запален почитател и се беше сдобил с нов нож. Нещо наистина уникално и предизвика в мен благородна завист. Похвали се още рано сутринта като се събирахме за лова. Разгледах придобивката. Много ми хареса. Пожелах му да има слука, за да го пробва още днес. Най-добрият тест за ловния нож е да се одере и разфасова средно голямо диво прасе. Ножът е наистина уникален. Кован е от стоманено въже. Гардът отпред е метален. Дръжката е комбинация от еленов рог и корен от черна мура. Размерите са оптимални 140х20х5 мм. Острието е право, без извивки. Мисля, че е обработено така, че да се вижда структурата на кования метал. Канията е от естествена кожа. В ловния ден наистина ми се сбъднаха пожеланията. Отстреляхме три прасета. Председателят се захвана с одирането на най-голямото. Ножът се държеше изключително добре. Дрането не го захаби ни най-малко. След разфасоването продължи да реже както първоначално. На масата, когато обядвахме, беше демонстрирано рязането на тънко на мезе и сланинка. Хвала на майстора. На председателя ни пожелавам здраве, дълга употреба на ножа, много слука и празни гилзи. </div>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-62059825504878948312011-11-30T20:07:00.000+02:002011-11-30T20:07:59.703+02:00Канонада<div style="text-align: justify;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEicp0bC0SyLBhkBDUgEr9Wqf3kIQ4CfD58jgzq8_B9Ulmajh8pG4w3tQq0FzQwSBYIF64nE8q_oWLM2i2OYt2A0_1MNa2NXF9mXu2c9F50RQzVB4oOLNol5xuP6ovVRmfeE3XfwK1qrUl4B/s1600/DSC02588.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEicp0bC0SyLBhkBDUgEr9Wqf3kIQ4CfD58jgzq8_B9Ulmajh8pG4w3tQq0FzQwSBYIF64nE8q_oWLM2i2OYt2A0_1MNa2NXF9mXu2c9F50RQzVB4oOLNol5xuP6ovVRmfeE3XfwK1qrUl4B/s320/DSC02588.JPG" width="320" /></a></div>Струпаха ми се ангажименти и пропуснах три последователни излета. Тази събота и неделя бях решил да оставя всичко и да отида на лов. Времето беше прекрасно. След формалностите по оформяне на документите, ръководителят на лова ни разпредели по постовете. Мене ме оставиха на едно място, където често минава дивеч, но е малко трудно за стрелба. Застанах на пусията и зачаках. Започна да се дочува далечен лай на кучета. Не след дълго започна стрелбата. Стреляше се отвсякъде. Над мен се чуха четири изстрела, но усетих, че животните преминаха зад ръба на ската, по дерето. Там почти никога не оставяме човек, а е хубаво място. Толкова много изстрели не бях чувал на свински лов. Имах чувството, че сме за пъдпъдъци, а то това лято имаше дни- и толкова не гръмнахме. Гърмеше се отвсякъде в пусията, направо канонада. Стоях на място и чаках. Един от викачите излезе при мен. Тръгнах към него, не бяхме разменили дума и се чу лай на място в дерето под мен. Неговото куче също се спусна и залая. Животното тръгна бавно надолу по дерето, следвано от лаещите кучета. Успоредно има път, много стръмен, изровен от пороите и обрасъл с къпинаци. Затичах се надолу. Реших да пресека дерето и да изпреваря животното. Чуваше се голямо пращене. Помислих, че е голямо животно. Последва изстрел, явно някой преследваше дивеча. Стреля се още два пъти. Пътя приближи дерето и кучетата започнаха да лаят на място. Реших да вляза в гората. Това е изключително опасно. Викнах да ме чуят преследвачите. Те също ми се обадиха. Между дърветата забелязах сигналните им жилетки. Бяха двама ловци. Те също ме видяха. Тръгнах тичешком по нагорнището на дерето. Тогава видях прасето седнало на задните си крака. Беше приплод 30-40 килограма, явно лошо ранен. Кучето го натискаше. Колегите идваха срещу мен. Реших да не стрелям, а да приколя прасенцето. Като го наближих то изведнъж скочи. Реагирах мигновено и то се претъркули. Бях го улучил точно в челото. Дойдоха и другите двама ловци. Оказа се, че са стреляли пет пъти по прасето. Куршумът го беше пронизъл през корема и част от червата му бяха навън. Така беше бягало голямо разстояние и не се знаеше къде ще падне. Сега дойде трудното. Наклонът беше почти вертикален и много труден за изкачване. Вече се радвахме, че прасето е малко. Сменяхме се и на почивки влачехме нагоре. Нямаше обхават на телефони, не можехме да се чуем и по радиостанциите. За наша радост дойде един от гоначите. Вързахме прасенцето с повода на кучето и така с голям зор го изтеглихме да върха. Обадиха ни се да се върнем по местата, защото се вдигнала друга група, но нямаше късмет да излязат животни. Оказа се, че общо са паднали три прасета. Един от младите ловци беше отстрелял голяма свиня. Прекратихме лова. След обработката и разпределението седнахме да обядваме. Това при нас е най хубавата част на лова. Започна разбора и майтапите. Не мога да разбера дружинки, които ловуват от тъмно до тъмно. На мен не ми харесва да стоя 8 часа на пусия. Да не можеш да седнеш и да се повеселиш. Тъкмо бяхме хапнали и на отсрещния баир се чу лай на две кучета. Гонеха бавно някакво животно. Движеха се бавно, явно то не се страхуваше от тях. С един от младите ловци решихме да отидем да видим какво е. Затичахме се от двете страни на силно обрасло дере. Над нас има борова гора и нея къпало, където слагаме сол и храна. Животното мина точно от там и се насочи към гъстата акация. Младото момче успя да притича и да мерне глигана на около 60-70 метра, но нямеше възможност да стреля. Върнахме се доволни. Младежът беше малко разочарован, но го успокоих, че не може да надбяга диво животно. Беше хубав ловен ден за нашата дружинка. Досега не е била такава канонада и не е имало толкова празни гилзи. Неделния ден също се вдигнаха прасета, но нямахме слука. На мен ми излезе едно глиганче, гонено от две кучета от друга дружинка. Вдигнах пушката, но прецених, че мога да ударя някое от кучетата и не стрелях. Животното ме усети и мигновено сви в гъсталака. В дърветата стрелбата беше безмислена. Слуката отиде в съседната дружинка. Пожелавам на всички колеги подобни емоции и много празни гилзи.И нека никога не забравяме, че б е з о п а с н о с т т а е най-важна при лова. </div>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-78304067417554132942011-10-01T22:05:00.000+03:002011-10-01T22:05:20.732+03:00Успешен старт 2011<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-n_9XhBYmIsbWz_8MbYfrbolMTVMfUob-GyBI-L2VTiycxHrRqGTOPJseLQj9m9niAnoSKyh3pbH2aWrfXs4f9cjv9KhRDPqTbyXA8EfRlTPHkIknqOOyFrikq-6Q_C4lUSWUk94eVbjX/s1600/Lov_011011.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-n_9XhBYmIsbWz_8MbYfrbolMTVMfUob-GyBI-L2VTiycxHrRqGTOPJseLQj9m9niAnoSKyh3pbH2aWrfXs4f9cjv9KhRDPqTbyXA8EfRlTPHkIknqOOyFrikq-6Q_C4lUSWUk94eVbjX/s320/Lov_011011.JPG" width="320" /></a></div><div style="text-align: justify;">Този сезон пъдпъдъчия лов беше слаб. Това е любимия лов, но тази година след жътвата веднага изораха нивите. Нямаше какво да задържи птиците. Днес имах нови надежди. Събудих се рано и тръгнах. Когато пристигнах, на сборния пункт вече имаше и по-мераклии от мен. Минаха формалностите по попълване на бележката и инструктажа. На мен ми струва, че винаги закъсняваме и много се мотаме. Разпределихме се по колите и тръгнаме. Бележката беше пълна, но хора винаги не достигат, за да се обхване целия район. Бяхме решили да направим една гонка и след това да открием подобаващо сезона за лов на дива свиня. Имахме доста гости. Гледаме да ги поставяме на добри места и да имат слука. Оставаше непокрит голям район. Ръководителят на лова ме изпрати сам. Това е горси път опасващ северен склон, обикновено поставяме пет-шест ловци да го обхавнем. Днес бях сам. Гонката започваше от съвсем друго място. Вероятността от нашите гоначи да излезе тук прасе беше нищожна. Ловът освен умение е и късмет. Избрах едно место с максимална видимост. Сега ловът на дива свиня е труден, защото листата на дърветата не са опадали и не се вижда, но сухите листа издават животните от далеко. Бях си купил малко, леко сгъваемо столче. Седнах, свалих предпазителя на пушката и зачаках. Чух изстрел, беше от нашата пусия. Още от казармата ми е отегчително да стоя на пост. Времето върви бавно. Стоя и се ослушвам. Така мина около час и половина. Шумът дойде от- към гърба ми. Познатия шум, все едно вали силен дъж. Уверен бях, че е стадо диви свине. Не мърдах и не дишах. Идваха зад мен, в ниското и гъстото. Сега започваше играта на надхитряване и най малкото движение или шум щеше да ме издаде. Усетеха ли ме, щяха да тръгнат през гъсталака право надолу към реката и късмета щеше да е на съседната дружинка. Не можех да се обърна, но ги усещах. Изчаках да ме подминат. Това лова,е игра на нерви. Сега вече ги видях в гъстото. Бяха седем средно големи животни. Реших да не стрелям в гъстото. Хитрите прасета не ме усетика, бягаха под пътя. Излязоха на четиридесетина метра под мен. Нямаше какво да чакам. Прицелих се и стрелях. Едно се строполи, но се опитваше да стане. Стрелях още веднъж, то побягна към гъсталака търсейки спасение. Четвъртият ми изтрел го спря завинаги. Откри ми се още едно по-малко прасе. Стрелях и по него, но разстоянието беше по-голямо, стори ми се, че го ударих, но влезе в гъстата гора и не можах да стрелям още веднъж. След малко чух кучетата от съседната дружинка да лаят, но не исках да слизам надолу. Бях доволен от слуката. Нямаше как да се обадя на колегите. На това място няма обхват. Имах намерение да се свържем със съседната дружинка и да се търси второто прасе което вероятно беше ранено. Свързах се с двама от гоначите. Момчетата бяха готови да тръгнат по дирята, но им казах да не го правят. Опасно е, а и не е редно да се влиза в чужд район. Дойде един измършавял курцхаар от съседната дружинка. Кучето сигурно беше обзумяло от глад , защото се опитваше да изяде немалкото прасе. Успя да го нахапе, даже разкъса кожата на гърба. Дойдоха и други ловци. Извлякохме животното на пътя. Още двама ловци имали слука. Ръководителят прекрати лова. Отидохме да обработим дивеча, след което да преминем към веселата част. Днес всички бяхме много доволни. Имаше много дивеч, празни гилзи и слука. На масата си пожелавахме да имаме повече такива излети. На всички ловци пожелавам такива преживявания и много празни гилзи. Наслука.</div>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-18491036114181570532011-09-16T15:47:00.000+03:002011-09-16T15:47:45.474+03:00Жега<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhjJ5APlItR2USIZ6swCWSBMvfKjtiI829MRavpkUCMg4y_ngS2-k2S7KSL4rPmlGJWkgm8eYMgRJypEb3Ji31cMJLxniITi-_gZfDVp-5jVpZ1DoQi7uMk2eD4aHMFBh4cvxgInPzWxK2W/s1600/lov_260911.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhjJ5APlItR2USIZ6swCWSBMvfKjtiI829MRavpkUCMg4y_ngS2-k2S7KSL4rPmlGJWkgm8eYMgRJypEb3Ji31cMJLxniITi-_gZfDVp-5jVpZ1DoQi7uMk2eD4aHMFBh4cvxgInPzWxK2W/s320/lov_260911.JPG" width="320" /></a></div><div style="text-align: justify;">По-лошо начало на ловен сезон не е било досега. Пъдпъдък няма. Гургулици много слабо. Днес се чудя, да се стягам ли за утре. Жегата е непоносима. Никога до сега месец септември не е бил толкова сух и горещ. Сутрин няма никаква роса. Нивите ги изораха веднага след жътвата и пъдпъдък не се задържа в района ни. За всички излети през месец август успях да направя една норма. Първият излет на този месец беше обнадеждаващ, имах 15 пъдъпъдъка и няколко изпуснати. След това успехът ми започна да намалява прогресивно - 8, 6 и накрая един. Птиците не се вдигат, издържат на стойката на кучето и прибягват много далеко. Понякога излитат изненадващо изпод краката ти или зад теб. Тъй като са голяма рядкост, помощника ми работи на голям периметър и често ги вдига на голямо разстояние. Кучето ми работи префектно, но аз правя много пропуски. Проблемът е, че в целия ни район останаха само два неразорани блока. Малкото мераклии ги обхождаме надлъж и шир всеки излет и естествено няма на какво да се надяваме. След девет часа става много горещо и лова не е приятен. Курцхаарът ми и той се изучи започва да търси сянката или отива да се охлади в близкия язовир. Въпреки всичко, не ми се пропуска излет. Надеждата ми е в слънчогледа. Ако са го ожънали и не са го изорали може да стане лов. Казват, че за истинския ловец лошо време няма, но в жегата е лошо. Навсякъде се оплакват, че няма пъдпъдък. Въпреки всичко, надеждата ми остава, дано утре има слука и празни гилзи.</div>Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7662277124882922311.post-35459017022035677322011-08-20T19:22:00.000+03:002011-08-20T19:22:16.248+03:00Ловец и рибар<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/-aPthc8Ey7Gg/Tk_MJc21rgI/AAAAAAAAAW4/x1-KV-I8-yI/s1600/%25D0%259B%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2586+%25D0%25B8+%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B1%25D0%25B0%25D1%2580.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="http://1.bp.blogspot.com/-aPthc8Ey7Gg/Tk_MJc21rgI/AAAAAAAAAW4/x1-KV-I8-yI/s320/%25D0%259B%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2586+%25D0%25B8+%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B1%25D0%25B0%25D1%2580.JPG" width="320" /></a></div><div style="text-align: justify;">В забързаното динамично време все по-рядко се виждаме с най-близките си хора. Едва ли не започнахме да се затваряме и търсим оправдение в заетостта. Още в началото на седмицата се уговорихме с мой близък - запален рибар да ми гостува. До сега не беше ходил на лов. Решихме да съчетаем лова с риболов. Нашият район позволява това. Вечерта, както се полага, се почерпихме и не разбрахме как в сладки приказки мина полунощ. И двамата сме офицери от резерва, свикнали на организация и ред. От вечерта багажът беше подреден в колата. Събудих се точно навреме, но главата страшно ми тежеше. По войнишки бързо се облякохме, взех снаряжението и кучето и тръгнахме. Стигнахме на разсъмване. Председателят ни чакаше. Насочихме се към района, където очаквах да има пъдпъдък. Доста ловци бяха излезли, но изстрели не се чуваха. Кучето ми търси в широк периметър. Изведнъж закова на място и застана на стойка. Затичах се да го доближа, но пъдпъдъка излетя. Летеше ниско и бавно, буквално пред носа на кучето, не можах да стрелям. Продължихме по ожъната нива. Към края на нивата, кучето отново фермира. Вдигна една яребица. Разбира се не стрелях. След това откри още две. Насочи се към едни трънаци и се изпъна на стойка. Помислих, че са пак яребици, но ме изненадаха два пъдпъдъка. Успях да отстрелям единия. На спътника ми му беше много интересна работата на кучето, наслаждаваше се на това, че намираме дивеч. В гъстия треволяк открихме още шест пъдпъдъка. Отстрелях още два, но из трънака трудно се вървеше. Решихме да излезем на чистото. Из нивата кучето намери още четири пъдпъдъка. Един отстрелях на доста голямо разстояние. Започна да напича, а на мен ми беше доста тежко от вечерта. Решихме да отидем към язовира и госта ми да се полюбува на риболова. Там имаше доста рибари. Направи ми неприятното впечатление, че някои бяха опънали по десетина пръчки. Всяка година си вадя риболовен билет и се стремя да спазвам всички изисквания. Решихме да отидем към ръкава където нямаше хора. Беше ред на риболовеца. Аз си опънах шубата под сянката на едно дърво и се отдадох на дрямка. По едно време дойде възрастен човечец, когото не познавам и поиска такса от пет лева. Интелигентният човек си плати веднага. Аз нямаше мисъл да се разправям и да си развалям настроението, защото знам кой го е изпратил. Според мен събирането на такси без да се издава никакъв документ е абсолютно незаконно, но хората дошли да си починат, приемат нещата и не се противят. Аз си плащам винаги всичко, но изисквам да ми си издава надлежен документ. Докато самите ние търпим своеволията и дерибействата на определени хора, които се обогатяват на наш гръб, ще продължаваме да роптаем за положението у нас, ще обвиняваме тоя и оня без да поглеждаме самите нас. За мен и госта ми беше един прекрасен ден. Опитният риболовец успя да хване дванадесет каракуди. Ранният следобед решихме да се прибираме. И двамата останахме доволни от излета. На всички рибари и ловци пожелавам наслука. Нека всички да бъдем непримирими към нарушителите, да пазим прекрасната си природа, за да има риба и дивеч и разбира се празни гилзи. Наслука. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><br />
Lovechttp://www.blogger.com/profile/08907314247340316092noreply@blogger.com1