петък, 16 април 2010 г.

Спомени

От днес влиза в сила забраната за риболов. Покрай лова, малко изоставих риболова. Ходя най-много два-три пъти годишно за риба. Проблемът е, че не останаха много места, където да се  отиде. Не ми хоресва да ловя риба в рибарници. Често се връщам към волните години на детството ми, когато почти всеки ден ходех за риба. Покрай родното село на баща ми преминава малка рекичка, която се влива в река Янтра. Лятото прекарвах повечето време по реката.  Имаше  три големи вира. Двата бяха с дълбочина над три метра. Другите деца бяха по-големи от мен. Покрай тях се научих да плувам. Бях 7-8 годишен, но се калявах в студената балканска вода.  Къпехме се по цял ден и не помня някой да се е разболявал. Тогава се научих да ловя риба  с ръце. Малко ме беше страх от водните змии. Много неприятно беше да напипаш някоя змия в подмола. Първата ми въдица беше от дрянова пръчка, на края имаше водач направен от тел, кордата се навиваше на две малки гвоздейчета към края на пръчката. Плувките си правехме  от патешки пера. Оловни тежести се намираха и приспособяваха лесно, но голям проблем бяха кукичките. Истнска трагедия беше да си закачиш въдицата и да я скъсаш. Тогава децата ценяхме дребните неща. Радвахме се на малкото и всичко беше истинско. Не мога да кажа, че имаше и тогава много риба. Основно се срещаше мряна и кротушки. За стръв използвах торен червей. Най ми вървеше като завали дъжд. Тогава реката се размътваше и сякаш рибата кълвеше повече. Сега си спомням, че нямаше в какво да слагам уловената риба. Използвах една водна трева, дълга и жилава. От единия край я завързвах и нанизвах рибата през хрилете. Радостта ми беше неописуема когато хванех някоя мряна. Слагах я на отделен наниз. Бях много горд със себе си. Като се приберях, майка ми веднага почистваше рибата и я изпържваше. Носех по десетина-петнадесет рибки, но бяха много вкусни. Когато хванех по-малко, ми правеха омлет с яйце. Облизвах си пръстите. Поотраснах и задобрях. На следващото лято баща ми купи макара. Започнах да разнообразявам и стръвта. В реката, под камъните, ловях мамарци и водни червеи. На тази стръв рибата повече кълвеше.  В къщи вече всички можеха да опитат от моя улов. Като навърших  10 години, ми купиха истинска въдица. Нямаше по-щастливо дете от мен. Запазил съм си я и до сега. Не си спомням точно годината, може би преди осемнадесет-двадесет години,  настана страшна суша. Реката пресъхна напълно. Оттогава рибата изчезна и не можа да се възстанови. Сега като си ходя, много ми се иска да отида за риба. Мисля да говоря с местната ловна дружинка, дали не можем да направи нещо за пуснем рибки. Според мен проблемът е, че няма откъде да се вземе мряна и кротушки. Може би другите риби по- трудно ще виреят, но трябва да се опита. Районът е все още чист. Няма източници на замърсяване. Необходимо е да запазим природата ни и за следващите поколения, а не само да разказваме спомени.

8 коментара: