сряда, 10 август 2016 г.

Раздяла




Остана малко време до откриването на поредния ловен сезон. Винаги с нетърпение съм чакал този ден. Сега ми е някак необичайно. Разделих се с ловния си помощник. Курцхаара ми Рик почина на  11 години и половина. От 40 дневна възраст го гледах с много обич. Костваше ми много усилия, но получавах привързаност и страхотни ловни преживявания. Непрекъснато се занимавах с него. Водех го навсякъде с мен, дори на почивка на море. Годините отлетяха бързо. Остаряхме. Имам един приятел, който смени много кучета и все не можеше да намери най-подходящото. Веднъж си говорехме, че моето куче остарява и дали ще изкара сезона. Той се засмя и ми каза: „Важното е ти да го изкараш, да не го изпревариш.“ Замислих се колко е прав. Всеки живот е крайна величина. Старостта е лошо нещо. Аз все още държа . Реших да не чакам крайния момент , а да си взема малко куче. Исках да не е буйно и темпераментно, а послушно. Взех унгарска визла. Много добро и послушно, но нямаше този мерак за лов. Покрай старото куче и то се научи и започнаха да се конкурират. Невероятно удоволствие беше когато и двете се изпънат на стойка. Видях предимството да ловуваш с две кучета. На курцхаара с възрастта започнаха да му се появяват различни подутини по краката. При голямо натоварване ставата му отичаше. Започна да се изморява, оглуша,  но и то като мене не губеше желание за лов. Водех го само единия ден  на лов. В края на ловния ден не можеше да се качи в джипа и го вдигах на ръце.  Беше куче с невероятен хъс за лов. Работеше на всичко от пъдпъдък до прасе. Едро силно куче с невероятен „нос“ . Един пъдпъдък да имаше на полето, го откриваше. Не е било да не намери и да ми донесе отстреляния дивеч.  Няма да забравя една случка. Миналата година бях си взел индивидуално разрешително за лов пъдпъдък, гургулица и гривяк от една дружинка под Балкана.  Надвечер, като се захлади натоварих двете кучета и излязохме. Кучетата търсеха усърдно, но нямаше и следа от пъдпъдък. Не видях и прелет на гургулица и гривяк. По пътя минаха три джипа и един ловец с мотор. Спряха край близката горичка. Отидоха към слънчогледа.  Тръгнах към тях. Чух четири изстрела и се зачудих по какво стрелят. Като ги доближих ги поздравих, но се държаха някак странно. Разбрах, че са от съседното село. Заприказвахме. Стана дума по какво са гърмели и ми казаха, че е прелетял един гривяк. Визлата стоеше до мен, но Рик хвана някаква следа и изчезна. Тези ловци се спогледаха . От храстите се появи курцхара, носейки.. заек! Получи се много неловка ситуация. Моето куче донесе отстреляния заек. Бях гостенин. Ако повдигнех въпроса за бракониерството изгарях,  защото бях сам, а те седем и кучето го донесе на мен иди доказвай, че не съм го убил аз. Предложиха ми да взема заека, но  категорично отказах. Този заек го бяхме вдигали няколко  сутрини. Даже със сина ми се радвахме, че все още се срещат зайци в този район. Не сме си помисляли за отстрел. Какво да се прави, „месарите“ няма да изчезнат никога. Споделих случката с председателя на дружинката и той ми каза, че добре съм постъпил и не съм се забъркал в неприятности. Имам много спомени с ловния ми другар. Като по-младо куче се опитваха да ми го откраднат, но успях да си го върна. За 11 години съвместен ловен живот никога не ме е подвеждало и излагало. Беше част от семейството ми. Всички го обичаха и се грижеха за него. Гладно и жадно не е заспивало. Съпругата ми  готвеше и на него. Свикнаха с малкото куче. В животинския свят строго се спазва йерархията. Бяха добри ловни другари. Малкият винаги отстъпваше и се отнасяше с уважение и респект. Ловуваха заедно в тандем. Това не може да се опише, трябва да се види. Старото куче последните месеци започна постоянно да спи. Младока отиваше до колибата побутваше го с муцуна и го събуждаше. Поиграваха заедно, след което го нахранвах. Започнаха горещините. Занесох му един голям леген с вода отделно още две кутии. Кучето стана някак лениво. Винаги ядеше лакомо. Тази вечер не започна да яде. Пи само вода. Оставих му храната. На следващият ден когато отидохме, визлата изтича започна да го побутва, но бе настъпил края. Знаех, че това все някога ще дойде, но ми стана тъжно. Бях загубил близък приятел и другар. Отидохме да го погребем. Когато го зарових, визлата започна да рови земята и да скимти. Тъгуваше повече от мен. Останаха хубавите спомени от прекрасните ловни мигове и оставените много празни гилзи. Сбогом, приятелю. Почивай в мир в безкрайните ловни полета.