Пистолет Стечкин

Пистолетът Стечкин е създаден почти паралелно с пистолета Макаров. Двамата конструктори са дори приятели. Игор Яковлев Стечкин е роден 1922 година в семейство на лекари, но от малък проявява интерес към оръжието. През 1941 година след завършване на средното си образование постъпва в оръжейно-картечното отделение на Тулския механичен институт. През 1948 година завършва образованието си със защита димпломен проект  на тема "Самозаряден пистолет калибър 7,65 мм". Назначен е на работа в Централното конструкторско бюро - 14. Получава задача да конструира 9 мм автоматичен пистолет. През 1951 година Автоматичен пистолет Стечкин (АПС) е приет на въоръжение в Съветската армия. Калибърът е 9х18 Макаров. Двата пистолета конструктивно моного си приличат. Принципът на работа е един и същ -  свободен затвор при неподвижна цев. Стечкин е значително по-голям по размер и позволява воденето на автоматична стрелба. Предпазителят е трипозиционен, комбиниран с превключвател на спусковия механизъм, даващ възможност за водене на автоматичен огън. Въведен е забавител на отката на затвора. Дължината на оръжието е 225 мм, височината 152 мм. Пистолетът тежи празен 1,02 кг, а зареден 1,22 кг. Пълнителят събира 20 патрона. Цевта е дълга 140 мм. Има 4 бразди и 4 полета. Началната скорост на куршума е 340 м/сек. Темпът на стрелба достига  850 изстр./мин. Мерната линия е 185 мм. Мерникът е разграфен на 25, 50, 100 и 200 метра. Скорострелността при единична стрелба е 40 изстр./мин., а при автоматична 90 изстр./мин. При изразходване на боеприпасите има затворна задръжка, която се освобождава от лостче от дясната страна на рамата. Пистолетът се носи в дървен кобур, който може да се прикача към ръкохватката като приклад. Първоначално оръжието е било предназначено за танкисти,  летци, екипажи на различни бойни машини. Намира добър прием сред офицерите и войниците от специалните части. Дървеният кобур създава неудобства за носене и по-късно е бил заменен с пластмасов. Оръжето се оказва скъпо и сложна за изработка. Поради това не е прието масово на въоръжение. Най-ефективното разстояние на стрелба е 50 метра. Автоматичната стрелба с една ръка без използване на прикрад е много трудна и безрезултатна. Пистолетът Стечкин е надеждно, качествено и мощно оръжие. Предпочитан е при изпълнение на специални операции. На негова база се разработват и други подобни образци със заглушител. В Бъргарската  армия пистолетът не е приеман на въоръжение. Използва се от служителите на МВР. Поради възможността за автоматична стрелба, съгласно нашето законодателство е забранен за притежание от граждански лица.

Пистолет MAUSER C 96

Маузер К 96 е оръжие съчетаващо възможностите на пистолет и пушка. То е достатъчно компактно, но същевремеммо далекобойно и мощно. Паул Маузер през 1894 година подкрепя идеята на тримата братя Федерле,  сътрудници във фирмата му за разработване на мощен  самозаряден пистолет. Първият опитен образец е създаден 1895 година. Маузер го патентова на свое име. Следващата година започва серийното производство на оръжието под наименованието Маузер К 96. Минава различни изпитания, водят се спорове, това пистолет ли е ставащ  на карабина или обратното. В основата на разработката е използван боеприпаса на Борхард калибър 7,65 мм. След незначителни изменения патронът получава обозначението 7,63 Маузер. На негова основа е разработен съветския боеприпас 7,62х25 предназначен за пистолет ТТ и автоматите Шпагин и Судаев. Патроните са идентични. Достатъчно мощни. Маузер К 96 работи на принципа използвайки отката при къс ход на цевта. Затворът има правоъгълна форма и се движи вътре в цевната кутия. Заключва се с цевта, посредством малък подвижен детайл, така наречената "личинка". Пълнителят се намира пред спусковата скоба. При първите образци е несменяем. Събира 10 патрона, като има образци с 6 и 20 патрона разположени шахматно. Зареждането става от горната страна при изтеглен в задно положение затвор. За по-бързо снаредяване се използват тенекийки. Разснаредяването става като се използва затвора  чрез ръчно презареждане, което е съществено неудобство. Цевта е дълга 140 мм. Първоначално е набраздена с 4 бразди и полета. При усъвършенстването на образците се произвежда с 6 нареза, като се оптимизира и стъпката им. Общата дължина на оръжието е 296 мм. Тежи над 1250 грама. На задната страна на ръкохватката има жлеб в който се закрепва дървения кобур и става на приклад. Така пистолета се превръща в лека самозарядна карабина. Мерникът е разграфен до 1000 метра, но ефективното разстояние за стрелба е от порядъка на 150 - 200 метра. През 1907 година е произведен Маузер К 96 под патрон 9х25 Mauser Export, като ловно оръжие за Южна Америка. След 1912 година започва производство на пистолета в калибър 9х19 Пара. На ръкохватката е изобразена голяма цифра 9 с червен цвят. Маузер К 96 не е приеман официално на въоръжение в никоя армия, ни широко е използван в много военни конфликти. След загубата в Първата световна война съгласно Версайския договор, се забранява на Германия производството на военни образци пистолети с калибър 9 мм и дължина на цевта над 100 мм. В периода 1920 - 1930 година започва отново производството на пистолета с калибър 7,63 мм, но  с дължина на цевта 99 мм. Голямо количество пистолети е закупено за Съветските въоръжени сили. Оръжието става символ за руските болшевики. Маузер К 96 се  поизвежда в Китай с калибър .45АКП (11,3мм). Добър прием  моделът намира в Испания, като се усъвършенства и с него може да се води  автоматична стрелба. След 1930 година Маузер произвежда новите модели 711 и 712. Те са със сменяеми пълните събиращи 10, 20 даже 40 патрона. Темпът на стрелбата достига 900 -1000 изстрела. Въпреки някои конструктивни подобрения, разсейването е голямо. Оръжието е сложно за изработка. Трудно се разглобява и сглобява. Чувствително е към замърсяване. Маузер К 96 се приема добре сред военните, но е особено популярен сред  пътешественици, изследователи и любители на огнестрелните оръжия. В България също официално не е постъпвал на въоръжение. Различни образци са попадали у нас като трофеи през войните. Сега оръжието има по-скоро колекционерска стойност. Маузер К96 не може  да се използа като ловна карабина у нас, тъй като законодателството ни ограничава използването на оръжия под определена дължина цевта и позволяващи автоматична стрелба.

С ловно куче на море

Почти девет години не бях ходил на море, постоянно имаше някаква работа или изникваха неотложни задачи. Тази година напук на кризата и всички проблеми, реших да не отлагам почивката. Да си призная честно, инициативата беше на съпругата ми. Остана открит въпроса с ловното ми куче. Не можех да го оставя за толкова продължително време. Взехме го с нас, но с известни притеснения. С продължителното пътуване няма проблем, кучето е свикнало. Мястото което избраме беше оптимално - бунгала разположени в гора в близост до морето. Районът много ми хареса. В съседство имаше почивна станция където отглеждаха няколко ловни кучета. Още с пристигането отидохме с кучето до морето. Курцхаарът ми с удоволствие  влиза във водата, окъпа се в морето преди мен. Плуваше и опитваше от водата. Първоначално не ми направи впечатление, че пие от морската вода. От продължителното пътуване беше ожаднял. Настанихме се в луксозното бунгало и веднага отидохме на плаж. Намерихме си отдалечено, уединено място, където нямаше други хора. Кучето се чувстваше прекрасно. Вечерта като се прибрахме го нахраних с гранули, дадох му достатъчно вода. Направих грешка, че го вързах под едно дърво срещу бунгалото. Минеше  ли човек, кучето започваше да лае. Съседските кучета му пригласяха, а като залаят те и моят започваше. Така цяла нощ. На мен не ми пречеше, но съседите се възмутиха. Обещах им, че ще взема мерки ловният ми помощник да не ги безпокои. Целият ден бяхме на плажа, кучето се къпеше на воля, но си пийваше от солената вода. Реакцията не закъсня, започна да повръща и го хвана разстройство. Всичко премина обаче много бързо. Кучето само се ограничи, вече не пиеше от морската вода. Влизаше във водата само по команда. Отивахме на плажа рано сутринта и стояхме до вечерта. Имаше и други кучета, но моето стана любимец на децата. Всяко искаше да му хвърли пръчка в морето и кучето да му я донесе. Беше забавна играчка, чак кучето ми се взе на сериозно и започна да се държи авторитетно и тежкарски. За малките дечица сигурно изглеждаше огромно, но се държеше много внимателно и дружелюбно. През деня го връзвах в близост до чадъра и багажа. С внушителният си вид играеше ролята на пазач, но  повечето време спеше на сянка. Вечер когато се разхождахме из града, летовниците му се възхищаваха. Децата ме спираха и искаха да го погалят. Така излетяха наколкото прекрасни дни. С кучето от плуването влязохме в добра физическа форма. Сега с нетърпение очакваме откриването на ловния сезон. Надяваме се на слука и много празни гилзи.

MAUSER 98

Потомствеността и традициите винаги са били предпоставка за успех при оръжейното производство. Оръжията на Маузер са доказателство за това.  Франц Андреас Маузер е бил майстор-оръжейник в Държавната Оръжейна фабрика в германския град Обендорф. През 1872 година синовете му основават фирмата "Братя Вилхем и Паул Маузер". По-малкият брат Паул Маузер започва кариерата си като чирак в Държавната Оръжейна фабрика. Заедно с брат си работят по създаването на магазинни пушки. Талантът и усилията дават резултат. Създадените от тях оръжия са добри и те получават големи поръчки. Фирмата се разраства и през 1884 година се преобразува в "Mauser AG". Конструкторите търсят все по-съвършени решения и подобряват произвежданите пушки. Така се стига до Маузер М 98. Пушката е приета на въоръжение в германската армия на 5 април 1898 година. Достойнствата на оръжието са високо оценени от специалистите. Постъпва на въоржение в армиите на Белгия, Испания, Швеция,  Турция, Иран, Аржентина и др. Пушката започва да се произвежда в Австрия, Чехословакия, Полша, Югославия, Франция и др. Пушките Маузер са донесли големи успехи на фирмата. Те станали еталон за качество и надеждност. Маузер 98 има класическа магазинна система  и  болтов затвор. Високата точност и постоянния бой се дължат на оригиналната конструкция на затвора, изобретена от Паул Маузер. Изработката на цевите е изключително качествена. Не се допускат дори минимални отклонения. Затворът става класически за магазинните оръжия. Състои се от девет детайла, изключително опростен и надежден. Осигурява добро захващане дъното на гилзата и безотказно действие на изхвъргача. Магазинът събира 5 патрона, шахматно разположени и не излиза извън ложата на пушката. Това прави конструкцията по-компактна. Подавачът е степенчат. Зареждането става чрез теникийка, която се изхвърля при движението на затвора напред. Предпазителят е трипозиционен и се намира в задната част на затвора. Маузер 98 постига този невероятен успех, тъй като непрекъснато се усъвършенства в продължение на повече от десет години. Патронът 7,92х57 е мощен и добре балансиран. Теглото на куршума е 10 грама. Има начална скорост над 870 м/с и дулна енергия  повече от  3820 Дж. Пушката притежава голямо поразяващо действие. Предвидено е поставянето на нож-щик. Дължината на оръжието без щик е 1250 мм. Дължината на цевта е 740 мм. Оръжието тежи 4,1 кг. Мерника е разграфен до 2000 метра, но ефективното разстояние на стрелба е от порядъка на 800 метра. През годините развитието на оръжието продължава. Новите модификации са с обозначения 98А и 98К. Намаляват се габаритите на оръжието, което увеличава неговата маневреност. Цялостната дължина е ограничена на 1110 мм, а цевта е скъсена до 600 мм. Теглото е 3,9 кг. Карабината образец 33/40 е дълга 995 мм, цевта е 490 мм и тежи 3,45 кг. Пушките Маузер са основното въоръжение на германската армия през Втората световна война. За периода от 1935 г. до 1945 г. са произведени над 11,5 милиона броя. Това е най-разпространената оръжейна система в света. Съвременните снайперови пушки използват и сега маузеровия затвор. При ловните карабини това е класика. Прецизният затвор осигурява добра групираност. Избягват се вибрациите при изстрела. Ръкохватката на затвора е разположена в задната му част, остава накрая на цевната кутия, което не пречи за поставяне на оптика и способства за по-бързото презараждане. Ловните карабини Маузер сега се произвеждат почти във всички калибри. Запазено е високото качество. Те са предпочитани от много ловци. С Маузер съвреминият ловец може да оставя безпроблемнно много празни гилзи, да има  слука и положителни емоции.

Colt 1911

Един от най-респектиращите самозарядни пистолети е Colt Model 1911. Той може да се нарече символ на американското оръжие. Пистолетът е конструиран от Джон Мозес Браунинг. Създаден е за мощният 11,43х23 мм боеприпас. Патронът .45 АСР е приет като щатен в американската армия от 1911 година. За времето си той е бил най-мощният и добре балансиран пистолетен патрон. Серийното производство на пистолета започва през 1912 година. Високо е оценен от оръжените специалисти и веднага започват доставки за армията. Автоматиката на оръжието работи на принципа на "Браунинг" при къс ход на цевта. Заключването на цевта към затвора става чрез ребровидни издатъци в горната част. Задната част отдолу на цевта е захваната посредством обица към рамата. При движението назад вследствие на отката при изстрел цевта пропада надолу и се отключва поради излизане издатъците от каналите. Затворът самостоятелно се предвижва в задно крайно положение, като изхвърля нагоре изстреляната гилза. Възвратната пружина го връща напред, като същевременно вкарва нов патрон от пълнителя в цевта и заключва затворната система. Ударно спускателният механизъм е с единично действие. Ударникът е открито чукче. При изчерпването на патроните има затворна задръжка, която се освобождава чрез лост от лявата страна на оръжието. Пистолетът има два предпазителя. В задната горна лява част на рамата е разположен механичен лостов прадпазител, блокиращ чукчето. В задната част на ръкохватката е разположен вторият автоматичен, инстинктивен придпазител, който се дезактивира след обхващане на ръкохватката от дланта. Пълнителят събира седем патрона. Освобождава се от бутон в лявата част на ръкохватката. Дължината на оръжието е 216 мм. Цевта е дълга 128 мм. Празен пистолетът тежи 1,14 кг. Прицелната далекобойност е 50 метра. Началната скорост на куршума е сравнително ниска, от порядъка на 260 м/с. Дулната енергия  над 550 Дж. осигурява голям възпиращ ефект. Пистолетът е изключително надежден. През 1921 година е модернициран и получава обозначението М1911А1. За да се оцени достойнството на оръжието е достатъчен факта, че стои на въоръжение в американската ормия от създаването си до 1985 година. Взема участие във всички войни и регионални конфликти. Само до края на Втората световна война са произведени над 2,5 милиона броя. Почти всички оръжейни фирми произвеждат пистолета. Напълно идентичен е испанския СТАР модел П. На базата на този модел Колт е разработен и съветския ТТ. Не бих могъл да кажа точно колко са призведените пистолети до наши дни. Колт модел 1911 е актуално оръжие и днес. Поради големите габарити и тегло не става за ежедневно носене. Изстрелът се характеризира с много силен звук. Въпреки отката, оръжието се характеризира с добра точност. У нас този пистолет няма голямо разпространение. Стрелбата с този Колт и оставянето на много празни гилзи, мога да определя като екзотично преживяване.