четвъртък, 3 октомври 2019 г.

Ловен сезон 2019



Започна и този ловен сезон. Годините се увеличават, но меракът ми за лов не намалява. Пъдпъдъчият лов ми е любим. Тази година е по-добра от предишната. Не е било излет да не се вдигне птица. Обичам да ходя из полето, а стрелбата по пъдпъдъка е може би най-трудната и емоционална.  Избързаш ли да стреляш със сигурност си пропуснал. Интересното е, че когаато кучето е на стойка и очаквам птицата да излети, тя ме изненадва и може би от напрежението на чакането пропускам. Дивеча започна да мени местообитанията си, избягва обработваемите земи. Сега веднага след жътва се оре, палят се стърнища и това нанася необратими вреди. Никой не контролира какви семена, препарати и торове се използват.  Животните избягват тези места, но ние хората сме принудени да консумираме отровната продукция на алчните за големи печалби производители. Пъдпъдъка се намира сега по поляните, където няма човешка дейност. Лошото е, че колегите слагат машинки, въпреки забраната от закона, така се губи вече истинския лов.  Технологиите  превземат всичко и ще доведат до намаляване и дори унищожение на много животински видове. Ловът вече не е същия. След три десетилетия по ловните полета установявам, че всичко се влошава. Имам трето куче, но и с него нещата вървят на по-зле. То ловните кучета са като с любовта сравняваш всяко следващо с първото.  Нистина първият ми курцхаар, беше невероятен. След това имах и унгарска визла, но тя си дойде с кусурите и с тях си и отиде. Сега ловувам и аз с модерна порода – ваймаранер. Няма жена и куче без кусур. Това го взех от мъничко на 40 дни ,  наближава да стане на 3 години и все още се борим кой да доминира. Полагам неверояни грижи и усилия за възпитането на кучето. Живее в къщи. Всеки божи ден се занимавам с него. Има много достойнсва, но започнаха и проблеми. От малко не можем да преодолеем трудностите с апорта. Отива носи, но трудно  дава,  смята намереното за свое.  Не пропускаме излет. Първите излети всичко беше наред. Ловувахме 4-5 човека с 4 кучета. Нямаше проблеми, докато не се сдавиха с един мъжки драдхаар. Следващата събота се заварихме трима ловци. Поздравих ги приятелски, но веднага усетих някакъв неприязън. Все пак реших да не издребнявам  и да ловуваме заедно. Собственикът на същия драдхаар се стремеше да не изпусне пъдпъдък, искаше да прибере всичко. Типичен мръвкар.  Държеше се така, сякаш птиците бяха негова собственост.  Моето куче вдигна еди пъдпъдък между двама ни, отстреля го той. Ваймаранера го намери, но той тръгна към него. Кучето се насочи към мен придъфквайки пъдпъдъка. Развиках  му се да го пусне , но то го глътна. Откъснах една пръка и го набих. Другият ловец много се ядоса. Кучетата усетили агресията сякаш се бяха смразили и отново се сдавиха.  Този като се развика и като се  разпсува, взе да заплашва, че ще ми утрепе кучето,  да съм се махал. Не продумах нищо. Бях шокиран от агресията за един пъдпъдък. За съжаление така е вече в цялото ни общество. Повиках кучето и си тръгнах. В неделния ден реших да ловувам сам. Смених района, но там не се намираше пъдпъдък.  Бях почти отчаен, но изведъж кучето се изпъна на стойка. Красота. Стои 2-3 мунути и пъдпъдъка не се вдига. Изненадващо излетя, но не от където го очаквах.  С първия изстрел пропуснах, но с втория падна доста далеко. Ваймаранерът  го намери  и тръгна към мен, но по средата на пътя направо го глътна. Ядосах се много. Скарах му се. Тича след  джипа докато излезем на асвалтов път. Беше капнал. Качи се и ме гледаше виновно. Вероятно при обучението съм допуснал грешки. Не може да се обвинява само кучето, вината е и моя. Сега почнах да се занимавам още по-упорито. Вярвам, че ще отстраним проблема, но е необходима много работа и упорство. Сега пред мен стои въпроса дали да ходя на свински лов. Толкова се усложни свичко с тази африканска чума по свинете. Подробно и задълбочено прочетох заповедтта за откриване и указнията на Министъра на земеделието, храните и горите.  Честно казано, не виждам как ще се изпънява всичко това, да кажа, че е невъзможно. Ако се установят нарушения ще се спира лова на дружинката.  Човек не може да се бори с природата. При дивите животни действа естествения подбор и те сами ще се оправят.  Мерките са неоходими и трябва да се спазват в свинекомпексите, ясно е, че никой няма да гледа вече домашни прасета. Ще останат само спомените за Коледните празници и домашните вкусотии. Това е глобализацията. Дано не стане само така и с лова, да се ловува само в частните ловни стопанства, където ще са създадени условия за дезинфекция, обработка на дивеча и съхранението му. Дълг е на нас редовите ловци да не допуснем това и да съхраним традициите за следващите поколения. Пожелавам на всички ловци много слука и празни гилзи през новия ловен сезон.

сряда, 10 август 2016 г.

Раздяла




Остана малко време до откриването на поредния ловен сезон. Винаги с нетърпение съм чакал този ден. Сега ми е някак необичайно. Разделих се с ловния си помощник. Курцхаара ми Рик почина на  11 години и половина. От 40 дневна възраст го гледах с много обич. Костваше ми много усилия, но получавах привързаност и страхотни ловни преживявания. Непрекъснато се занимавах с него. Водех го навсякъде с мен, дори на почивка на море. Годините отлетяха бързо. Остаряхме. Имам един приятел, който смени много кучета и все не можеше да намери най-подходящото. Веднъж си говорехме, че моето куче остарява и дали ще изкара сезона. Той се засмя и ми каза: „Важното е ти да го изкараш, да не го изпревариш.“ Замислих се колко е прав. Всеки живот е крайна величина. Старостта е лошо нещо. Аз все още държа . Реших да не чакам крайния момент , а да си взема малко куче. Исках да не е буйно и темпераментно, а послушно. Взех унгарска визла. Много добро и послушно, но нямаше този мерак за лов. Покрай старото куче и то се научи и започнаха да се конкурират. Невероятно удоволствие беше когато и двете се изпънат на стойка. Видях предимството да ловуваш с две кучета. На курцхаара с възрастта започнаха да му се появяват различни подутини по краката. При голямо натоварване ставата му отичаше. Започна да се изморява, оглуша,  но и то като мене не губеше желание за лов. Водех го само единия ден  на лов. В края на ловния ден не можеше да се качи в джипа и го вдигах на ръце.  Беше куче с невероятен хъс за лов. Работеше на всичко от пъдпъдък до прасе. Едро силно куче с невероятен „нос“ . Един пъдпъдък да имаше на полето, го откриваше. Не е било да не намери и да ми донесе отстреляния дивеч.  Няма да забравя една случка. Миналата година бях си взел индивидуално разрешително за лов пъдпъдък, гургулица и гривяк от една дружинка под Балкана.  Надвечер, като се захлади натоварих двете кучета и излязохме. Кучетата търсеха усърдно, но нямаше и следа от пъдпъдък. Не видях и прелет на гургулица и гривяк. По пътя минаха три джипа и един ловец с мотор. Спряха край близката горичка. Отидоха към слънчогледа.  Тръгнах към тях. Чух четири изстрела и се зачудих по какво стрелят. Като ги доближих ги поздравих, но се държаха някак странно. Разбрах, че са от съседното село. Заприказвахме. Стана дума по какво са гърмели и ми казаха, че е прелетял един гривяк. Визлата стоеше до мен, но Рик хвана някаква следа и изчезна. Тези ловци се спогледаха . От храстите се появи курцхара, носейки.. заек! Получи се много неловка ситуация. Моето куче донесе отстреляния заек. Бях гостенин. Ако повдигнех въпроса за бракониерството изгарях,  защото бях сам, а те седем и кучето го донесе на мен иди доказвай, че не съм го убил аз. Предложиха ми да взема заека, но  категорично отказах. Този заек го бяхме вдигали няколко  сутрини. Даже със сина ми се радвахме, че все още се срещат зайци в този район. Не сме си помисляли за отстрел. Какво да се прави, „месарите“ няма да изчезнат никога. Споделих случката с председателя на дружинката и той ми каза, че добре съм постъпил и не съм се забъркал в неприятности. Имам много спомени с ловния ми другар. Като по-младо куче се опитваха да ми го откраднат, но успях да си го върна. За 11 години съвместен ловен живот никога не ме е подвеждало и излагало. Беше част от семейството ми. Всички го обичаха и се грижеха за него. Гладно и жадно не е заспивало. Съпругата ми  готвеше и на него. Свикнаха с малкото куче. В животинския свят строго се спазва йерархията. Бяха добри ловни другари. Малкият винаги отстъпваше и се отнасяше с уважение и респект. Ловуваха заедно в тандем. Това не може да се опише, трябва да се види. Старото куче последните месеци започна постоянно да спи. Младока отиваше до колибата побутваше го с муцуна и го събуждаше. Поиграваха заедно, след което го нахранвах. Започнаха горещините. Занесох му един голям леген с вода отделно още две кутии. Кучето стана някак лениво. Винаги ядеше лакомо. Тази вечер не започна да яде. Пи само вода. Оставих му храната. На следващият ден когато отидохме, визлата изтича започна да го побутва, но бе настъпил края. Знаех, че това все някога ще дойде, но ми стана тъжно. Бях загубил близък приятел и другар. Отидохме да го погребем. Когато го зарових, визлата започна да рови земята и да скимти. Тъгуваше повече от мен. Останаха хубавите спомени от прекрасните ловни мигове и оставените много празни гилзи. Сбогом, приятелю. Почивай в мир в безкрайните ловни полета.