Пушка Манлихер

Оръжието, което е допринесло за победите и славата на Българската армия, е пушката Манлихер. Няма българин, който да не е чувал за нея. В ученическите ни години, наред с другите предмети, задължително  имаше военно обучение. Първото оръжие, което изучавахме и се учехме да боравим с него, беше пушката Steyr Mannlicher M95. Трябва  да пазим гордостта от българските  военни победи. Сега във времето на непреодолима икономическа, политическа и нравствена криза, когато нямаме икономика, нямаме армия, се връщам към годините, когато сме се гордели, че сме българи. За кратко време, започвайки от нищото, България става значителна сила на Балканите. Създава се модерна армия, отлично въоръжена. Пушката Щаер Манлихер М95 се е смятала за една от най-добрите за своето време. Приета е на въоръжение в Австро-унгарската армия през 1895 година. Конструирана е от известния австрийски оръжейник Фердинанд Ритер фон Манлихер. Тогава  той работи  в австрийската държавна  оръжейна фабрика в  град Щаер. На произведените там пушки имат надпис Steyr. Проиэводството се пренася и в оръжейния завод в Будапеща. Това е магазинна пушка с праволинейно пълзящ затвор, заклюващ се с две симетрично разположени бойни главички. Ръкохватката е разположена в задната част на затвора. Самото праволинейно движение обуславя и високата  скорострелност от 20 изстрела в минута. Оръжието е  калибър 8х50R. Има два варианта. Пехотната пушка М95 е дълга  1272 мм, с цев  765 мм. Тежи  3,8 кг без патрони. Зарежда се с пачка  от 5 патрона. Началната скорост на куршума е 670 м/с.  Прицелната далекобойност  е 2600 м.  Карабината е скъсена на 1050 мм, с цев 545 мм, тежи 3,13 кг. Началната скорост на куршума е 610 м/с, а далекобойността  2000 м. Снабдени са с  щик-нож. За периода 1895-1918 година са произведени около три милиона пушки и карабини от тази система. През 1930 година в Австрия е приет на въоръжение по мощния  патрон 8х56R. Много от старите пушки се преработват за този патрон и с тях се воюва през Втората световна война. Българските военни специалисти оценяват достойнствата на пушката и тогавашните правителства отделят средства за закупуването. Още 1888 година се сключва договор с Австро-Унгария за  доставка на 60 000 броя пушки Манлихер обр. 1888г. През 1903 година са поръчани 48 000 броя пушки,  две хиляди карабини Манлихер М95 по 78 златни лева за бройка и над 15 000 000 патрона за около 1 100 000 златни лева. До началото на войните в България има  над 231 000 пушки и над 9 500 карабини Манлихер. Патроните са били от порядъка на 150 000 000 броя. Нашите прадеди са смразявали врага с победоносното "На нож" със своите Манлихери. Много от тях са оставили костите си по бойните полета, побеждавайки за България, но политиците отново са предавали страната. Моят прадядо също е загинал при завоя на Черна, стискайки вероятно Манлихера. След поражението в Първата световна война, въпреки репарациите, голяма част от оръжието е укрито. Пред съюзническите наблюдатели са унищожени стари негодни пушки. Така в началото на 1939 година в България има 225 276 пушки и 112 608 карабини Манлихер. Пушките Манлихер  са в историята, срещат се вече само в музеите и у колекционери. Това е било страхотно оръжие,  издигнало българската бойна слава. В наши дни  управниците  ни сами унищожиха армията и въоръжението. Сега говорят, че няма пари да функционира държавата ни. Въпреки несметните богатства на определени хора и разсипаната икономика, виновни няма. Нека погледнем назад  във времето, да се поучим как са успели нашите прадеди, да повярваме в себе си, а не да разчитаме на външни сили и чужди армии.