вторник, 15 октомври 2013 г.

РЕКОРДЕН ГЛИГАН


 Ловът е освен знание, умение и подготовка, а и късмет. Ловът на дива свиня е колкото емоционален, толкова и опасен. На всеки ловец мечтата му е да отстреля трофеен екземпляр. Нерезите са опасни не само за кучетата, но и за ловците. Голямото животно трудно пада веднага. Смъртоносно поразено в агонията си е в състояние да нанесе големи поражения. В съботния ден в уречения час се събрахме за поредния излет за лов на дива свиня. Имахме много гости. След задължителните формалности се отправихме към района за ловуване. Аз водех кучетата си, но на тях не може да се разчита много при този лов, защото търсят на близко. Целта ми е ако избият от някъде животни да ги вкарам в пусията. Постовете се разставиха. Трима гоначи с осем кучета  тръгнахме по течението на реката. Двама  с три кучета от едната страна, другия от отсрещната. Не се забелязваше движение. Другите кучета залайваха на някоя диря, но животно не се вдигаше. Едната кучка вдигна един чакал и доста време го лая в гъсталака, въртеше в най-гъстото. Чух от северната страна кучетата на съседите да лаят. Явно гонеха животни. Лаят започна да се приближава. Спираха и лаеха на място. Гонеха единично животно. Явно беше глиган защото от време на време спираше и лаят ставаше ожесточен.  Насочи се по реката.  Излязох на една поляна между две обрасли дерета, където имах максимална видимост. Приготвих се и зачаках напрегнато. Лаят приближаваше и все повече се усилваше. Бяхме оставили един опитен колега на  възлово място, където пътя пресича реката. Често животните преминаваха от там.. Лаят се усилваше. Проехтяха два последователни изстрела. Кучетата започнаха да лаят на място. Последва трети изстрел. Слуката беше сигурна. Беше огромен глиган. Измъкнал се от пусията на съседната  дружинка, търсейки спасение от кучетата по реката,  попадна на майстор. Ловецът отдалеко усетил, че животното ще излезе към него. Преместил се удобно място, но не очаквал такова огромно животно. Двата точни последователни изстрела от 16 калибровата ИЖ 58 поразила смъртоносно глигана. Колегата разказва, че ако не отскочил настрани, звяра щял да го помете. Паднал във водата на недълбок вир в реката. Кучетата го натиснали, но имало голяма опасност да убие някое куче, затова съобразителния ловец решил да го довърши с третия изстрел. Излязох на пътя. Зададе се един от джиповете. В него беше председателя с още трима ловци и ми каза, че нерезът бил огромен и трима човека не могат да го помръднат. Завързали го и го изтеглили с джипката. Беше още 9 часа сутринта и решиха да направим още една пусия. Изчакахме да се разставят отново по постовете и тръгнахме.  Не след дълго срещу мен излезе другия викач и каза, че няма какво да търсим тук, имало цигански катуни и коне. Излязохме към пусията и след това се отправихме към мястото, където обработваме дивеча и обядваме. Глиганът наистина беше огромен - едва се побираше в пикапа надхвърляше 260-270 килограма. След задължителните снимки. започнахме да дерем. По принцип кучкарите и майстора са освободени от това задължение. Заех се да премахна тестисите и ядките, за да не похабим месото.  На доста дивеч съм участвал в обработката, но толкова мазно прасе не съм виждал. Маста беше повече от на домашно прасе, сякаш беше хранено на копаня. След процедурите по обезкостяването и разделянето започна веселбата. Днес беше успешен ловен ден. Имаше празни гилзи и рекорден глиган повален с 16 калибър. Сетен път се доказа, че успеха зависи не от пушката, а от “задприкладното устройство”. На всички колеги пожелавам празни гилзи и същата слука.

13 коментара: