Лов на дива свиня 2013

Започна поредния сезон за лов на дива свиня.  Редовно ходех за пъдпъдък, макар рядко да се намираше и с радост констатирах, че има усилено движение на диви прасета. Сега след прибирането на реколтата нивите веднага се изорават и за дивеча почти не остава храна. В нашето ловно поле има само два блока с неприбрано сoрго. Те са в двата противоположни края и буквално са смлени.  Cъботния ден се събрахме в уречения час. Последва задължителният инструктаж и попълване на бележката. Желаещите бяха много, имаше и доста гости и за четирима от ловците нямаше място. Но при нас разбирателството е на първо място и колегите отидоха да приготвят обяда. Тъй като имам ново куче, реших да ходя гонач. Трима сме които ходим с кучета. Разпределихме си маршрутите. Изчакахме другите ловци да заемат местата си  по пусията и тръгнахме. Аз вървях по височината на ново сечище. Вероятността тук да са се задържали прасета беше  малка, защото през седмицата интензивно режеха дърва. Курцхаарът ми търсеше в широк периметър. Старото куче си знаеше работата. Целта ми беше да въведа новият ми помощник в лова. Кученцето – унгарска визла започна да свиква с мен, бях го взел преди три седмици. То търсеше в близост до мен. Насърчавах го. На отсрещния баир кучетата на другия гонач залаяха. Вдигнаха животни. Не след дълго чух единичен изстрел от нашите постове. Курцхаарът залая в гъстото. Животното слезе към дерето. Вероятно беше сърна. Не след дълго кучето се върна и получи похвала. Визлата наостри уши, но не тръгна въпреки подканата. Продължих по високото по ръба. Нямаше следи от диви прасета. В ниското започна да се чува шума на резачка. Животни не биха се застояли в тази местност, но имаше вероятност при гонката от съседните дружинки да прехвърлят при нас. Така и се случи. Чух лай, последва гърмеж в нашата пусия. Продължих по маршрута. Излязохме с кучетата при постовете. Един от старите опитни ловци в дружинката  стрелял по прасе докарано от кучетата на съседите, но пропуснал. На всеки се случва. Продължих нататък и като стигнах до края на пусията се обади ръководителят на лова да се събираме. Имаше паднало едно животно.  Предположенията ни се оказаха верни. Другите гоначи вдигат от две места прасета. Едната доста голяма група избива през  изгорялата дъбрава където нямаше постове и се измъква от пусията. Малка група излиза в близост на един от най-точните ни стрелци и той с един изстрел поваля около сто килограмова свиня. Отправихме се към базата ни. Стовариха слуката. Реших да пусна моите да се понастървят. Курцхаара веднага скочи и започна да дави прасето. Едно от кучетата на колегата не даваше на другите да дърпат и за да не се давят, моето го прибрах. Реших да пусна визлата, но тя нямаше интерес. Когато я заведох на прасето председателят започна да го дърпа. При размърдването кучето започна да лае. Явно от страх. Не всяко куче става, но съм решел на това да му дам шанс. Вече миришеше на топла скара. Младите ловци под напътствията на председателя се заеха с обработката на дивеча. Справиха се. Започна веселата част. Това е най-хубавото при нас. Веселбата привлича много ловци които търсят отмора. Ех,има и такива които си чакат пая, но няма лошо и в това стига да не се превръща в мръвкарство. За неделята имах работа, но много ми се ходи на лов. Организирах си нещата и на сутринта бях отново на линия. Ловувахме в друг район. Реших да оставя старото куче и тръгна гонач само с визлата като разчитах повече на моето викане отколкото на кучето. В района имаше следи от прасета. Започна гонката. Отново лай и изстрели. Вдигна се група и прасета излязоха на постовете. Стария опитен ловец отново пропусна. Изтърва и един от редовните гости, но на него това му се е случвало и предните години. Приключи и този ловен ден. Нямахме слука и решихме да постреляме. Аз носех моя SAR-14SF, подходящо оръжие за гонач, а колегата си беше взел ТОZ-122 308W. Избрахме си импровизирана мишена и оставихме малко празни гилзи. Наслука на всички..