Откриване ловен сезон 2014

С годините времето лети неусетно. Забързан в сивото ежедневие не ми се случва нищо интересно за което си заслужава да се пише. От работа и занимание с двете кучета  деня се запълва. Един приятел стар запален ловец наскоро ми каза: "Идва лова и живота започва отново." За мен живота не е спирал, все намирам с какво да се занимавам, но не ми идва нещо отвътре да седна да пиша. Близо година гледам още едно куче и с нетърпение чаках да видя как ще се прояви при реалния лов. Денят дойде. От вечерта приготвих всичко. Легнах си късно, но сутринта бях вече буден преди за звънне часовника. Натоварихме се само с младото куче и навреме бяхме терена. Нивата беше ожъната, но нямаше пъдпъдък. Реших да ловувам сам заради кучето. Това му е първия лов. Чуваше се песента на пъдпъдъците в един затревен остров в нивата и се насочихме на там. Кучето ми търсеше усърдно близо до мен. Тревата беше гъста и то направо лазеше като усети миризма. Вдигна се пъдпъдък. Стрелях но пропуснах. Чуваше се песен, но не излитаха. На края на тревата кучето стана много активно, явно надуши нещо и наистина се вдигнаха две яребици. Разбира се не стрелях, но изпитах голямо удоволствие. Едногодишните ми усилия за обучение на любимеца ми не бяха отишли напразно. Кученцето търсеше усилено и вдигна птица. Този път бях точен, но падна в гъстата трева. Помощникът ми намери пъдпъдъка, но го налапа целия. Извадих го от устата му. Разбрало за какво става дума кучето започна да търси с още по-голям хъс. Беше ми се развързала връзката на обувката и се наведох да я завържа, тогава излетяха два пъдпъдъка стрелях и пропуснах пак. Започна да напича. Тръгнах към съседната нива. Там се срещнах с други колеги. Някои имаха също по един пъдпъдък. Започнаха да ме питат как се проявява кучето. Оплаках се, че се опитва да глътне птичето. Единия шегаджия ме посъветва да му стегна повече каишката, че да не може да преглъща. След шегите продължих към другия край на нивата. Изведнъж кучето замръзна в класическа стойка, цялото изпънато с вдигнат преден крак. Дадох му команда и за мое разочарование се вдигна малко пъдпъдъче. Отстрелях го заради кучето. Този път ми го донесе по- внимателно. Насочих се към едно стара лавандула. Прелитаха гургулици, но бяха високо и стрелбата беше безсмислена. Изненадващо от земята се вдигна огромен гривяк, но на такова разстояние с дребни сачми стрелбата щеше да е безрезултатна. В лавандулата се чуваше пъдпъдъчата песен. Беше много обрасло и трудно се вървеше. Кучето отново вдигна два пъдпъдъка, които не успях да уцеля. Ставаше все по горещо. Пообиколихме още малко и реших да търся място за почивка. Спряхме под сянката на една голяма дъбица. Постлах си на земята и с удоволствие се отпуснах. До обяд имаше още доста време. Задрямал съм. Чух отново пъдпъдъча песен. Мислех, че сънувам. Отворих очи. Кучето спеше уморено до мен. Станах и тръгнах към рядката горичка. Миналата година беше горяла и започваше да обраства с храсти. Кучето започна да търси усилено. Пушката ми остана в колата. Изведнъж два пъдпъдъка излетяха от краката ми. Върнах се и си взех пушката. Кученцето застана на стойка и отново се вдигнаха две птици. Изстрела беше точен. Помощника ми го апортира успешно. Хвърлих му го още няколко пъти за тренировка. С три трофея бях доволен. Стана време за обяд. Тръгнах към мястото, където се събираме. Пости е, но винаги правим курбан. Доста хора се бяха събрали, имаше и които не са ловци, но идват заради курбана. Двата казана вряха на огъня. Видяхме се с приятели. Разговорите за лова вървяха със спомени и планове докато стане курбана и го разпределят. Веселбата вървеше с пълна сила. Алкохол не опитах. Имах желание да ловувам и след обяд. Хапнах добре. Поотпочинах си. Доста от хората си тръгнаха. Опитах се да ловувам на място, което винаги държи пъдпъдък, но въпреки усърдието на помощника ми нямаше резултат. Мина председателя на дружинката и ми каза да не си губя времето, защото минал от тук сутринта. Отидох на място където никой не беше ходил. Тук дойде успеха. За петнадесетина минути кучето вдигна четири пъдпъдъка, които отстрелях успешно. Започна да се свечерява. трябваше да нахраня старото куче. Очаквах да си дойде и сина ми. Прибрах  се с надеждата за утрешния ден. Има пъдпъдък. Приготвихме за сутринта. Тръгнахме навреме. Отидохме първо да вземем ветерана. Възрастното куче усети тръпката и без подканяне с един скок се качи в джипа, Пристигнахме в района. Отвсякъде се чуваше песен. Изненадата беше, че кучетата заставаха на стойка, но пъдпъдък не се вдигаше. Помощниците ни направо лазеха и нищо. Старото куче успя да вдигне два пъдпъдъка. По единия сина ми не стреля, защото летеше направо пред носа кучето. По втория стреляхме двамата, падна далеко и въпреки усилието на двамата помощници, не можахме  да го намерим. Претърсихме почти цялата нива, чуваше се песен отвсякъде, но птиците не се вдигаха. Жегата се усили. Решихме да отидем до язовира да се изкъпят кучетата, след което се прибрахме. Бяхме доволни. Сега има пъдпъдък. Остава надеждата за следващите излети и много празни гилзи. На всички ловци пожелавам наслука през новия сезон.