сряда, 14 август 2013 г.

ОТКРИВАНЕ ЛОВЕН СЕЗОН 2013


Дойде началото и на този ловен сезон. Всички ловци с нетърпение чакаме този момент. Приготвих се още от петък вечерта. Комшиите с учудване гледаха багажа, който товарех в джипа. Екипировката беше пълна. Мога да кажа, че с натрупания ловен стаж съм снабден с всичко необходимо, даже и в повече. Все купувам нещо, а не продавам. Докато се приготвя и натоваря, мръкна. Отидох да взема и кучето, което усещаше, беше радостно. Председателят на дружинката беше осигурил овцата за курбана и с колегите я обработваха. Когато отидох, тъкмо привършваха. Най-интересното е преди откриването. Събираме се в нашия импровизиран ловен клуб и се отдаваме на приятните спомени. Председателят попълни разрешителните за лов и направи инструктажа. В сладки приказки не усетихме кога мина полунощ. Легнах си, но тръпката ме беше обзела и не можах да спя добре. На разсъмване кучето започна да лае, сякаш ме подканяше. Набързо се облякох, взех пушката и тръгнахме. Докато излезем от селото се развидели. Първо реших да мина през ожънатото стърнище. Беше сухо, нямаше капчица роса. Кучето търсеше ентусиазирано, но безрезултатно. Слънцето изгря. Реших да мина през един голям блок със сорго, близо да едно язовирче. Беше обрасло с треволяк, започна да напича. Тъкмо пиех вода и кучето вдигна един пъдпъдък, стрелях и пропуснах. Видях го къде кацна и реших да го търся. Вдигна се, но пак не уцелих. Видях в далечината един от подранилите ловци. Той също гръмна веднъж, но неуспешно. На края на нивата се събраха групата от дружинката. Наредихме се в редица и тръгнахме. Имаше три кучета. Един от младите ловци, който вървеше в близост до мен, отстреля един пъдпъдък, който падна в гъстата растителност. Кучето ми  го намери и го донесе. Изкарахме до края на блока. Вдигнаха се общо 5-6 пъдпъдъка. Започна да напича. Курбанът се вареше. Беше още рано. Реших да търся някоя сянка и да си почина, но беше пълно с мухи и комари. Отидох на една височина с прекрасна гледка и си намерих сянка. Постлах си и се изтегнах. Събуди ме мотора на кола, приближаваше една "Нива". Бяха горските. Поговорихме си и те казаха, че няма нищо и си тръгнаха. Бях изгладнял. Хапнах и се отдадох на дрямка. На обяд трябваше да взема един приятел, който имаше ангажименти и не излезе на лов. Отидохме на базата ни. Курбанът беше почти готов. Започнаха пак ловните закачки. Майсторите си бяха свършили перфектно работата. Беше вкусно и бързо се изпразниха чиниите. Бях решил да се поразходя като позахладнее привечер. Не открихме пъдпъдък. Нямаше прелет на гургулица. Има една кория, където в жегите се приютяваха гургулици и гривяци, но по лошо стечение на обстоятелствата предните дни беше запалена и изгоряла. Останала беше грозна картина. Срещнахме се с двама ловци. Решихме да постреляме по импровизирани мишени. Повеселихме се и си тръгнахме. Имам осигурено място за спане, но не ми се прибираше. Импулсивно реших да спя сред природата. Намерих едно хубаво място с хубав изглед наоколо. Разпънах си палатката. Приготвих вечеря за мен и кучето. След като  хапнахме на свечеряване, реших да се наспя. Беше много приятна вечерна прохлада с лек ветрец. Нямаше нищо общо с напечения град. Заспал съм дълбоко. По някое време започнах да чувам в просъница вой на чакали. Виеха отвсякъде. Замислих се, че както вървят нещата ще остане да ловуваме само на тях. Няма да остане друг дивеч. Отпочинал, се събудих още по тъмно. Не повярвах на ушите си; в соргото отсреща пееше пъдпъдък. Завладя ме  ловната страст. Набързо приготвих закуската. Хапнах набързо и тук направих голяма грешка. Нахраних кучето. Събрах и натоварих багажа. Започна да се разсъмва. Точно навреме бях в нивата. Кучето търсеше и застана на стойка. За съжаление пъдпъдъка издържа   на натиска ни, прибяга и не се вдигна. Обикаляхме с надежда, но без резултат. Видях колеги, които отиваха да чакат край язовира за случаен прелет на гургулица, но не се чуваха изстрели. Започна да напича и кучето започна да търси сянката. Явно и днес нямаше да има лов. Реших да минем покрай язовира да е изкъпе и напие с вода помощника ми. Разочарован, вървях разсеяно и изведнъж от краката ми се чу характерния звук на излитащ пъдпъдък. Стрелях и пак пропуснах. Лошо започнах сезона. Реших да се прибирам. Срещнах  двама от най-младите ни ловци. те също не бяха доволни. Спомних си когато аз станах ловец колко пъдпъдък имаше, че не ни стигаха патроните... Разделихме с надежда за по-сполучливи излети, слука и много празни гилзи. 

10 коментара: