вторник, 26 октомври 2010 г.

Стадо диви свине

Рядко ми се е случвало да видя голямо стадо диви свине. Тази седмица имах някакво предчувствие. Карабината ми стои от години в касата. Почти не съм ходил с нея на лов, но тази седмица реших да си пробвам късмета. При стрелба на голяма дистанция дивеча трудно се намира, затова реших да взема кучето си. След като попълнихме "бележката" тръгнах пеша към набелязаното място. Голямата нива граничи с ловните полета на три дружинки. Често животните минават през откритото. Вървейки, забелязах пресни следи. Имаше движение на прасета. В далечината започна да се чува лай на кучета. Ловците се разтавиха по пусиите. Гоначите с кучетата идваха към мен. Заговорихме се, като обсъждахме къде точно да застана, за да имам най-голям обсег на действие. Изведнъж в далечината от дерето изкочи стадото диви свине. Начело бягаха седем големи прасета. Следваха ги над двадесетина малки. Имах огромното желание да извадя апарата и да ги снимам, но нямаша да успея да стрелям. Стадото бърза прекосяваше нивата. Преценявах разстоянието. Вдигнах пушката. Шесткратното увеличение на оптиката ми позволи да се полюбувам на гледката. Избрах едно голямо прасе. Настръхнало,то изглеждаше огромно. Поведох го, стремях се кръста на оптиката да е на върха на дългата муцуна. Нямаше време да преценявам скорост на целта, предварение, поправки. Колегата до мен беше с гладкоцевна пушка и следеше разстоянието до стадото. Вълнението ни беше обхванало. Чух "Давай, ти си!". Спрях дишането. Чувах сърцето в ушите си. Плавно започнах да убирам спусъка. Проехтя изстрел. Прасето не трепна. Пропуснах. Бързо презаредих. Прицелих се в същото животно, но дадох малко по-голямо предварение, тъй като се увелчи скоростта на бягане. Срелях отново. Никаква реакция. Явно пак пропуснах. Стадото се скри от погледа ни. Кучетата се спуснаха след него. Няколко тръгнаха по обратната диря, но другите подгониха прасетата към пусията ни. Идваше ред на другите ловци. Това е смисъла на колективния лов, по възможност да се разпръсне стадото, за да могат да стрелят повече ловци. Един млад нерез се отделил от стадото, но попаднал на мушката на най-опитния ловец от дружинката, който го поваля с един изстрел. Голяма част от групата се натъква на един от гоначите и председателя на дружинката, които вървели заедно един до друг. Гоначът- млад, запален ловец си беше  взел перфектна, самозарядна карабина с която излизаше за пръв път на лов. Изпразва целия пълнител по групата и нищо. Председателят с вярната си надцевка отстрелва едно малко прасе. За сетен път се убеждавам, че за успеха с нарезна пушка се изискат много тренировки. След като приключихме с обработката на отстреляния дивеч и обядвахме, реших да потренирам по неподвижна мишена. Не останах доволен от резултата. Измерихме разстоянието от мястото стрелбата, до където преминаха прасетата, беше 280 крачки. За успех  на такава дистанция по бягащо животно се изисква голяма натренираност. Надявах се за поправка следващия ден. Нямаше слука. Имаше движение на животни, но не излязоха на пусията. След приключването на лова реших да пострелям по импровизирана мишена. Когато се прибрах в къщи и започнах да почиствам оръжието с изненада забелязах, че оптиката вследствие на отката е мръднала по надлъжната ос. Не искам с това да оправдавам неуспеха си. Сега трябва да измисля как да подобря закрепването. Проблемът е, че няма подходящо стрелбище наблизо, където прецизно да прострелям оръжието. Сега желанието ми е да потренирам, за да съм сигурен в себе си. За успеха с нарезно оръжие е нужна много стрелба и празни гилзи. Въпреки неуспеха, за мен срещата с голямото стадо диви свине беше върховно изживяване. На всички ловци пожелавам слука и много празни гилзи.

6 коментара: