неделя, 17 октомври 2010 г.

Изненада

Почти цяла седмица валя. Според синоптичната  прогноза се очакваше дъждът да спре през почивните дни. В събота сутринта преръмяваше слабо. Събрахме се седемнадесет човека. Попълнихме бележката, разпределихме се по колите  и тръгнахме към пусиите. Ловците не достигаха да завардим целия район. . На мен се падна позиция, на която често излизаше дивеч, но постовете баха доста отдалечени един от друг. От дърветата постоянно капеше и шумеше, трудно можеше да се усети приближаващо се животно. Чух излайване на куче над мен. Явно гонеше нещо, но се отдалечаваше. Прибягах стотина метра в тази посока, но не засякох животното. Зная, че е безмислено да се местиш. Животното винаги те усеща. Върнах се на старото си място и изведнъж под мен се чух ожесточен лай. Почти бях сигурен, че вдигнаха диво прасе. Вероятността да тръгне нагоре беше малка. Усетих, че премина доста по-ниско  от мен, кучетата го смъкнаха надолу по склона. Реших да се убедя в предположението си. Наистина през пътя ясно личаха пресните дири. Скоро излезе гонача с две от кучетата. Показах му следата. Дойде и колегата, който беше отдолу. Оказа се, че той също се насочил към лая на кучетата, но животното за негова изненада минало на педесетина метра от неговия пост. Ако си стоеше на мястото вероятно е можел да стреля, но дивеча винаги ни изненадва. Събрахме се, отчетохме пропуска и решихме да преминем към следващата гонка. Когато отивах към определеното ми място се изненадах от големите изровени площи. Обади се колега, че също засякъл следи на група. В далечината кучетата вдигнаха нещо, но се насочиха към високо. Скоро лая спря. Чувах гоначите. Те излязаха при мен. Бяха целите измокрени и изморени. Събрахме се да обядваме. В селото имаше сбор. Чуваше се музиката. Решихме за приключим за деня. Когато стигнахме в селото, хорото вече се виеше. Имах ангажименти в града и трябваше да се прибирам. Седнах на масата с колегите, за да уважа празника. Изпих едно кафе и тръгнах. Имах задача да се обадя на секретаря на дружинката. С него ме свързва дългогодишно приятелство още от младежките години. Понякога му се налага да работи в събота. Беше се  обаждал да разбере как върви лова. Като се чухме вечерта ми се оплака, че е настинал и ако не се пооправи, няма да ходи на лов. Разбрахме да се чакаме сутринта пред нас. Бях сигурен, че ще дойде. Не се  излъгах, чакаше ме до колата. Когато се събрахме на сборния пункт, решихме да отидем в същия район. Председателят ме изпрати с още трима ловци да завардим най-високата част. Като застанахме на пусиите се чуха лай и изстрели от съседната дружинка. Стоях в напрежение. Изведнъж се чу пукотевица, но долу в ниското. Чудех се кой може да е там. Оказа се, че за секретаря и още двама ловци нямало места в колите и те тръгнали пеша. За тяхна изненада към тях, направо през нивата се насочила голяма група прасета. Ловците не очаквали такова нещо. Изненадата била пълна. Секретарят ми разказа, че в едната ръка водел кучето. Опитал се да го върже. Прасетата наближавали право към него. Стрелял едновременно с лая на кучето. Гръмнал и другия ловец. Паднало едно голямо прасе и едно малко, но то сякаш  изчезнало. После кучето го намерило. Изненадата била пълна. Прасетата се разпръснали. Две от прасетата минаха през пусията, но беше отстреляно само едното. Дивечът почти винаги ни изненадва, но днес имаше много празни гилзи и добра слука. Всеки ловец си мечтае за такова преживяване. Пожелавам на всички колеги такава слука и много празни гилзи през следващите излети.

Няма коментари:

Публикуване на коментар