четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Диво прасе подарък

Има дни в които нещата тръгват от сутринта накриво. Дружинката ни се прочу в околията с постижения и гостоприемство. Започнаха да прииждат гости канени и неканени. Случва се в бежката да няма място за местните ловци и те да се връщат. Председателят ни е изключително толерантен. Отстъпи мястото си в полза на гостите. Почувствах се неприятно. Има хора които дават много за дружинката, някои само търсят кусури и създават излишни проблеми. В някои случаи е по-добре да пропуснеш излета. На мен никак не ми се изпуска лов. Този ден тръгнах с подтиснато настроение. С двама от гостите и един от възрастните ловци ни изпратиха на постове на границата със съседната дружинка. Единият от гостите, младо момче, беше с ловна карабина. Не познаваше района. Чудех се къде да го поставя, за да бъде осигурена безопасността на стрелбата. Оставих го на един кръстопът, до дълбоко дере. Високите склонове осигуряваха безопасна стрелба сравнително на голямо разстояние. Възрастният ловец застана на високото. Аз тръгнах по горски път паралелно на викачите от двете дружинки. Следях лаят на кучетата от двете страни. Вдигнаха се животни. Последва изстрел в ниското. Викачите на съседната дружинка викаха и стреляха. Покрай мен прибягаха две сърни. Не след дълго от нашата пусия проехтя едно дубле. Такива бързи изстрели обикновено са безрезултатни. Последва последователна стрелба. Четирите гърмежа бяха един след друг. Чух далечно шумолене. Сигурен бях, че това са диви свине. Смъкваха се надолу. Притичах малко  нагоре търсейки удобна позиция за стрелба. В гъсталака мярнах прасетата. Застанах на място и вдигнах пушката. Животните подплашени от стрелбата, бягаха с всички сили. Реших да стрелям при пресичането им на пътя. Времето за реакция в такава ситуация е много кратко. С показването на първото животно стрелях. Улучих, но прасето се засили още повече. Повторих. Оново не падна. Стрелях отново водейки животното, но след това видях, че го е предпазило едно дърво. Другите прасета го задминаха. Стрелях още веднъж, но дивото прасе са свлече по надолнището към съседната дружинка. Сигурен бях, че е паднало. По принцип никога не стрелям в купа. Избирам едно животно и стрелям по него докато падне. Не знаех точно къде са постовете от пусията на съседите и къде вървят викачите им. В такава ситуация адреналина  се вдига до краен предел. Преминаха седем прасета. Погледнах докъдето се вижда, но не видях падналото животно. Разумът и опитът ме спряха да сляза малко по-надолу. От нашата гонка бяха паднали три неголеми прасета. Слуката беше добра. Разказах на колегите за моята стрелба. Ръководителят на лова реши да ме изпрати с един от гоначите и кучетата да отидем да търсим падналото диво прасе. За по-разумно един от ловците се обади на свой познат от съседите. Казаха ни, че са намерити падналото животно мъртво в нашия район. Направих извода, че прасето е паднало съвсем близо, около педесетина метра от мястото на стрелбата. На  другия  ден ми казаха, че съм го ударил точно в главата. Започнах да се замислям за качеството на вносните маркови патрони. Стрелях с магнум от педесетина метра. Важното беше, че имаше слука и животното е намерено и оползотворено. Надявах се поне комшиите да се обадят и да ни благодарят за подаръка. На  следващия ден нямаше успех. Не намерихме животни, но времето беше прекрасно и изминах дълъг преход пеша. От тези два излета съм много доволен. Направих неволен подарък- диво прасе на съседите, но имаше слука и много празни гилзи.

11 коментара:

  1. ТАШАЦИ , ТАШАЦИ ГОПОЖО ПЕШЕВА - ЛАЙНО В АСАНСЬОРА - А ДИВО ПРАСЕ СЕ Е ИЗСРАЛО , ЕБА СИ ......

    ОтговорИзтриване
  2. Е ДА ЕБА ТАРИКАТА ...

    ОтговорИзтриване