събота, 9 октомври 2010 г.

Бърз успех

С нетърпение чаках днешния ловен ден. Пропуснах първите два излета от лова на дива свиня, защото баща ми чества осемдесет-годишния си юбилей. Приготвих се още от вечерта, с колегата се уговорихме за времето на тръгване. Събудих се по рано и станах, даже закусих. Когато отидох в уречения час на мястото на срещата,  там бяха само двамата най-възрастни ловци от дружинката. Въпреки студената сутрин, бяха подранили. За единия даже бях чул, че поради прекарано тежко заболяване се е отказал от лова и продал пушката, но старецът беше на линия. Не го напуска мерака за лов. Възмущаваше се, че закъсняваме. След като попълнихме бележката и председателят направи инструктажа, се разпределихме по колите и тръгнахме към ловното поле. Оставиха ме да пазя един голям участък. Гоначите пуснаха кучетата. Не след дълго започна да се чува лай от ниското. Разбрах, че вдигнаха  дивеч. Животното не беше едно. Струваше ми се, че е група която се пръсна. Познавам добре района. Нагаждах се по лая на кучетата. От западната страна на пусията беше председателят на дружинката, на изток пазех аз. Ако не избият при нас животните се насочват към високото, където е основната пусия. Преминат ли от там, се прехвърлят към съседската дружинка. Лаят се чу към върха. Проехтя изстрел, след това още един. Предположих, че животното е паднало. Чу се и един единичен гръм. Изчаках известно време. Имало е случаи когато прасета  са се връщали обратно. Кучешкият лай спря. Тръгнах нагоре по пътя към мястото на сбора. Прасетата  излезли на двама от гостите. Опитните ловци бяха безпогрешни в стрелбата. Едното минало покрай дядо Иван, но той не срелял, защото му се сторило далеко, а и кучетата били след него. Важното е, че възрастния ловец е имал отново късмет да види диво прасе. Когато се събрахме, всички бяха доволни от бързия успех. Решихме да прекратим лова  за днес. Доволни от слуката се насочихме към района на базата ни. Гоначите останаха да изчакат кучетата да се приберат. Всички се включиха в обработката на дивеча. До обяд бяхме готови с всичко. Оставаше да запалим огъня и да сядаме. Настроението беше приповдигнато. Един от викачите като се върна, разказваше, че прокрай него минал голям глиган, но пушката му била през рамо. Радваме се, че има дивеч в района ни. При нас не търпим "месари". Важна е веселбата и емоциите. Надяваме се утрешния ден да има отново празни гилизи и бърз успех.

7 коментара: