вторник, 28 юли 2009 г.

ВЪЗРАСТТА И ЛОВА


Времето не можеш да го спреш. Година след година остаряваш. С възрастта се отказваш от някои неща поради различни причини, къде финансови, къде здравословни. По някога се питам до кога може да си ловец ? За мен отговорът е докато можеш и до като осъзнаеш, че ставаш в тежест на другите. В нашата дружинка имаме възрастен ловец - дядо Иван. Той ме е карал да се замислям за много неща в живота. Човекът от годините трудно ходи, вече и не чува, даже и като му говориш до него. Още преди 2-3 години искаше да се отказва от лова. Предлагаше ми даже да му взема пушката на символична цена. Всички приятели го разубедихме. Показахме му, че ни е нужен на дружинката. През седмиците той започна да ходи с коня и каруцата си да зарежда хранилките. На излетите му осигурявахме транспорт до пусиите. Човекът усещаше нашето уважение, започна да се чувства полезен. На един лов му излезе голям глиган, но на далечно разстояние. Дядо Иван стреля, но не можа да го повали. Нерезът премина покрай друг колега и слуката беше негова. Всички се радвахме. Старецът се въодушеви и оживи. Разпалено разказваше как му е изкочил звяра. Това сякаш му върна силите и хъса. Започна да идва на почти всичките излети. Придоби една увереност, че ще убие прасе. През този сезон аз имах слука. Излязоха ми две прасета. Дядо Иван искрено ме поздравяваше и аз му пожелавах и на него същото. Ловният сезон бързо свърши. Започна периода, през който са необходими грижи за дивеча. Старият ловец продължи да поправя и зарежда хранилките. Ние гледахме каквото можем да го подкрепяме, но се оказа в действителност, че той върши много повече работа от някои други наши колеги. Дойде и следващият ловен сезон. Подхранването оказа своето влияние. В района ни имаше дивеч. Октомври времето е приятно да си сред природата. Беше края на месеца. Денят беше мрачен. Приръмяваше дъжд. Идеално време за лов. Разставихме пусията в гориста местност. Шумата от дърветата не беше окапала още напълно и нямаше много добра видимост. Дядо Иван го оставихме на един горски път, хубаво, кадемлийско място. Ловът започна. Районът е голям. В съседство ловуват още 2 дружинки. Започна да се чува лай на кучета, но от различни места. Настъпи тишина, в която всеки напряга зрение и слух, за да долови всяко движение или шум. Проехтя единичен изстрел и пак тишина. След известно време излязоха гоначите и започнахме да прибираме пусията. Питахме се кой е гръмнал. Вървейки надолу по пътя стигнахме до извода, че е стрелял дядо Иван. Когато стигнахме до мястото, всички възкликнахме от радост. Стареца не можем да го познаем. Беше хвърлил бастуна, наперен и горд. В очите му искреше младежки плам. С един точен изстрел беше повалил едно не малко диво прасе. Всички го прегръщахме и се радвахме повече от него. Той възторжено разказваше как прасето едва ли не го е изненадало. Убедих се, че възрастта не е пречка. Човешките възможности са неограничени. Важното е да имаш мерак и хъс. Пожелавам на дядо Иван да ловува с нас още дълго, а през този сезон да го споходи отново слуката.

1 коментар:

  1. Докато четох из редовете историята за дядо Иван се развалнувах как е искал да се откаже ,а Вие сте върнали вярата в него жланието отново да е ловец.Браво на вас за подкрепата ,която сте му дали.Има някои, които ходят само за да напаълнят мешката от улова това не са ловджии те са корбанджии.Само един истински ловец може да изпита емоцията да бродиш из балканите,тръпката адреналина да очакваш неочакваното ,вълнението за точния изстрел да повалиш мишената . Не е важно дали си стар ,важно е на колко се чувстваш с бастун или без.А дядо Иван е един истински ловец личи си ,че тече вав вените му .Пожелавам Ви наслука!

    ОтговорИзтриване