МАЛКО ЛОВНО КУЧЕ В АПАРТАМЕНТ

Всеки истински ловец иска да има ловно куче. Приказката "Лов без куче е като любов без жена" си е вярна. За да бъде ловът приятен и успешен, обученото куче е от решаващо значение. Убедил съм се, че е много трудно да отгледаш и обучиш добро ловно куче. Много пъти съм се заглеждал в хората които водят своите кучета. Установих, че кучето прилича на стопанина си. То е негово отражение. Зимата на 2005 година си взех кученце, на цена един железен лев и почерпка. Импулсивно не се замислих къде и как ще го гледам. Просто ми хареса и го взех. След кръчмата, подпийнал, весел и щастлив, към полунощ с кашона под мишница се прибрах в къщи. Близките ми ме посрещнаха с изненада, но го харесаха. Знаеха, че като съм решил да го взема , няма да се откажа. Кученцето беше много симпатично, порода курцхаар. Е, не си представях какво ни очаква всички в къщи. Оставих го в кашона в коридора. След като загасихме лампите и решихме да си легнем започна такова скимтене, ужас. Имах чувството, че ще събуди целия блок. Какво да правя? Взех го при мене в спалнята. Сложих го до леглото и поставих ръката си върху него. Кученцето се успокои. Махнех ли си ръката обаче, започваше скимтенето. Прекарах една безсънна нощ. Сутринта го нахранихме. Ядеше много лакомо. Оставихме кашона в коридора и затворихме навсякъде вратите. Когато се прибрала съпругата ми, навсякъде било "минирано". Кученцето ходеше по малка и голяма нужда където му падне. Започнах да го извеждам през час, през два навън. След няколко дни животното започна да привиква, че трябва да ходи по нужда навън. Кученцето се хранеше добре и наддаваше на тегло. Всички в къщи бяха ангажирани с него. Който се прибереше пръв, първо почистваше и извеждаше кучето навън. Животното се възпита. Времето се затопли, дойде пролетта. Бяха направени всички ваксини. При всяка възможност излизахме навън. Започнахме продължителни разходки. Гледах да сме колкото си може повече сред природата. Кучето се научи да ходи по нужда навън, но всяко животно издава характерна миризма, падат косми. Направих колиба и я поставих на терасата. Хранех кучето по три пъти на ден. Като се наядеше се припичаше на слънце и спеше по цял ден. Усетеше ли, че някой се е прибрал, започваше да драска по вратата. Жена ми като простреше пране на терасата, кучето сваляше само моите ризи и ги носеше в колибата. Ако пък някой забравеше вратата на терасата отворена хитреца веднага се настаняваше на дивана. Всички свикнахме с кучето, сякаш беше част от семейството. Всеки когато имаше възможност го извеждаше. С обучението се занимавах обаче само аз. То се привърза много към мен. Определено беше проблем в къщи. През нощта като му се приходеше по нужда започваше да скимти и да лае. Трябваше да го извеждам. Вечер ако закъснея започваше да лае. В апартамента не можеш да не се съобразяваш със съседите. Никой не ми е казал нищо и без друго сума бездомни кучета лаят и вият нощем. Кучето порастна и наедря. Стана му тясно на терасата. Вече го бях вързал, защото имах чувството, че ще изкърти вратата. Осъзнавах, че наказвам животното и близките си. Бяха изминали 10 месеца. Кучето беше вече почти на година. Голямо и силно. Ловувахме активно. Показваше добри ловни качества. Не исках да се разделям с него. Мой приятел ловец отглеждаше четири ловни кучета в двора на едно предприятие. Като разбра проблема ми, предложи да гледам моето при него. Зарадвах се много. Това беше решение на всичките неудобства. Кучето свикна бърза на новото място. Приобщи се към другите кучета. Всяка вечер чакаше да отида да го изведа и нахраня. Извеждах ли го често не ходеше по нужда около колибата си. За себе си стигнах да извода, че ловно куче трудно се гледа в апартамент, особено някои породи. Освен, че замърсява и мирише, пренася кърлежи, въпреки всички предпазни средства. Кучето се изнежва. Ех всичко е въпрос на мерак. Изход се намира. Сега кучето го гледам на открито, пак всяка вечер го извеждам и разхождам. С нетърпение очакваме с него откриването на новия ловен сезон. На всички колеги наслука.