понеделник, 27 юли 2009 г.

ЗАЩО МЕ ЗАВЛАДЯ МАГИЯТА ЛОВ ?

Замислих се защо ме привлича така лова. Отдавна е отминало времето когато е било средство за препитание. На днешно време бих казал, че това е спорт. Скъпо струващ спорт. За да ловуваш са необходими много знания и умения. Познавам ловци по документи. Да кажат, че са "ловци", защото това е хоби за богати. За други това е начин да притежаваш законно оръжие. За мен това е нещо вътрешно, необяснимо. От малък съм израснал на воля сред природата. Обичам свободата, независимостта. За мен природните създания са нещо съвършенно. Не изпитвам влечение и удоволствие да убивам животни. Харесва ми да се любувам на естествената красотата. Човекът е създал модерни оръжия, пред които никое животно няма шанс. Много е грозно и подло да убиеш кротко пасяща сърничка с карабина снабдена с оптика от 200 - 300 метра. Изпитвал съм удоволствие от пропуски. На кой ловец не му се е случвало да го стресне пъдпъдък. Тази малка храбра птичка се притаява до последно. Изведнъж с характерен звук излита от краката ти. Стресваш се. Стреляш. Пропускът е сигурен. Ето как едно птиче те надхитри. Случвало се е ранен глиган да тича срещу мен. Изживяването е върховно. След това осъзнаваш какво е можело да се случи, но като си победил е друго. Уважителните погледи на колегите, които ти стискат ръката и се радват заедно с теб. В лова се създават много истински приятелства. В гората и на полето всички са равни. Не се забравят веселбите. За мен ловът е нещо истинско. Това е традиция, която трябва да се съхрани и пази, въпреки всички бюрократи и "законодатели", които унищожиха природата. Никога не съм имал желание да ловувам в развъдници и стопанства. Не знам какво удоволствие доставя да биеш питомни фазани. Друго е в природта. Стойката на кучето. Напрежението. Лично аз се почуствах истински ловец когато започнах да си гледам свое куче. Тогава разбрах, че не е важно толкова оръжието, а кучето. Отиваш в магазина и можеш да си купиш каквато искаш пушка, стига да имаш пари. Кучето е друга работа, при него не са необходими само средства. Нужно е взаимно внимание и обич. Като видиш предания поглед усещаш, че имаш верен другар. Приятели са ме предавали много през живота ми. Разбрах, че кучето ти е вярно завинаги. За мен то е един отдушник от напрежението и стреса. Вярно всеки ден си ангажиран с него, коства ти и пари, но съм си казвал "ще се лиша от една бира, но ще си нахраня кучето". В този напрегнат, динамичен и изнервен свят за мен ловът е средство за оцеляване, начин да се съхраниш. Моят дядо, който беше умен човек казваше "От рибарлък, авджилък и курваджилък файда няма". Вярно е няма файда, но пък си има необходимост, която всеки сам си осъзнава. За мен ловът е магия, която като хване някого трудно го пуска. Лично за мен не мога да кажа кога, как и защо ме завладя. В моя род не е имало ловци. Аз съм първия. Всичко дойде от само себе си. За мен е важното, че ми харесва, доставя ми удоволствие и го правя с мерак.
На всички омагьосани от лова през новия ловен сезон пожелавам наслука.

Няма коментари:

Публикуване на коментар