ПРОДЪЛЖАВА ПРОМЯНАТА    

Не съм песимист и не съм от хората които се отчайват. Винаги съм вярвал, че от всяка ситуация има изход. Днес когато света е пред прага на поредната война от обикновенния човек нищо не зависи. От всяка война страдат хората, а определени кръгове извличат несметни богатства. Всичко е за пари, влияние и власт. Двете световни войни са започвали след организирани провокации. Имам чувството, че и днес е така, само чакат да се „драсне клечкта“. Дано здравият разум у политиците надделее. При сегашната създадена ситуация след световната пандемия решение на много проблеми е войната. Дано изляза лош пророк, но след заразите по животните изразих мнение, че наред сме хората и така се случи. Не съм специалист, не мога да твърдя, че този вирус е умишлено създаден, но съм убеден, че има човешка намеса. Що за зъл гений трябва да си, за да създадеш това, но истината е, че определи компании реализираха огромни печалби, а крайния резултат е съмнителен.

 Промяната започна преди 33 години. Половината ми живот премина в строй, който сега наричат тоталитарен. Тогава имаше много негативни неща, но нямаше такива огромни разлики между хората. Нямаше безработица. Заплатите бяха ниски, имаше дефицит на стоки и да имаш пари, много неща не можеше да си купиш. За партийния елит имаше всичко. Образовнието и здравеопазването обаче бяха на ниво. Всички ходеха на училище. Учителите имаха голям авторитет. Във всяко голямо училище и предпиятие имаше лекарски и зъболекарски кабинет, а в селата здравни пунктове. Селското стопанство задоволяваше  нуждите  на населението и имаше износ. Нямаше имитиращи продукти, всичко беше истинско. Промишлеността произвеждаше всичко. Тогава имахме мечти. Бях осъществил детската си и въпреки многото перипети станах офицер. Зенитно ракетните войски бяха най-модерните. Всички бяхме толкова надъхани и вярвахме, че можем да се противопоставим на Турция, Гърция и 6 САФ  едновременно. Войската беше отлично подготвена, имаше много занятия и тренировки. Дойде обаче промяната. Генералитета ни предаде. Най-големите комунисти станаха „натовци“, за да си запазят статуквото. Промяната започна  дерижирана отвън. Доскорашните ни врагове станаха наши господари. Унищожиха икономиката ни, селското стопансто, състематично започна разбиването на образователната и здравна система. Болниците станаха търговски дружества, а здравето  стока. Всички ние имаме вина за това, защото нищо не правехме. Стояхме си кротко, реакцията ни беше да псуваме на масата и пред телевизора. Царят ни „оправи“ за 800 дни. Тогава хората му повярваха, а той унищожи армията и енергетиката ни. Изгониха болшинството от старшия и младши офицерски състав. Нарязаха боеспособна техника струваща милиарди в името за приемането ни в НАТО и ЕС. Какво обаче получихме насреща – нищо. Никоя чужда държава няма интерес да сме силни и независими, а тъкмо обратното всички искат да сме слаби, задлъжняли, зависими и послушни. България никога не е имала независима политика. Народопсихологията ни е да сме подтиснати, смачкани и всеки да се спасява самостоятелно. Цялата ни история е изпълнена с предателства и продажници. Българите война не сме губили, а са ни продавали политиците. Днес ми е страшно болно, че ни докараха до там, че един боеспособен батальон не можем да съберем. С такава численост и въоръжение армията ни не може да реши никакви задачи. Навремето бяхме готови да умираме защитавайки Родината си. Клехме се и целувахме Бъгарското знаме, а не на НАТО и Европейския  съюз. Днес има пълна деморализация и липса на ценностна система. Армията е място за получаване на сигурна заплата. Българският народ е притиснат на ръба на физическото си оцеляване. Трудно може да бъде овладяна галопиращата инфлация и несигурността. След 33 години продължаваща промяна как да повярвам на поредните политици, които отново получават указания отвън. Всички идват и декларират добри намерения, но проспиритет няма. Изпълняват някакви поръчки и си отиват. Все се надявах, че ще стигнем  дъното, ще се отблъснем нагоре и ще изплуваме, а то се оказа, че се давим всеки ден бавно и мъчително. Не отричам, че има и положителни неща, но докато българския народ не се обедини и всички не повярват в една кауза, промяна няма да се случи. Дано само да няма война. Хората са неподготвени, нямат средства за индивидуална защита, бомбоубежищата са унищожени и негодни.  Съвременните бойни действия ще се водят с високо технологични оръжия. САЩ имат противоракетна отбрана, далеко са, не са водили война на своя територия. Хиперзвуковите руски ракети ще достигнат всяка точка на България за секунди. Каквото е останало от нашето ПВО е безсилно. Изход  е неутралитета. Няма кой и за какво да напада една разграбена държава. На кой каквото му трябваше си го взе. Ако недай си боже някой ни завладее тогава ще се сблъска с българския боен дух. Ще си навлече само проблеми. Единствено  организирани и обучени останахме ловците. Стъпи ли завоевател на българска земя ние сме единствената сила. Моля се да няма война. Искам децата и внуците ми да живеят мирно и щастливо. За тях не бих се поколебал пред нищо.

Надявам се промяната да продължи към добро. Не искам да воювам, а да си ходя лов и на стрелбищата да стрелям за удоволствие. Нека има много празни гилзи, но не на бойното поле.