четвъртък, 3 октомври 2019 г.

Ловен сезон 2019



Започна и този ловен сезон. Годините се увеличават, но меракът ми за лов не намалява. Пъдпъдъчият лов ми е любим. Тази година е по-добра от предишната. Не е било излет да не се вдигне птица. Обичам да ходя из полето, а стрелбата по пъдпъдъка е може би най-трудната и емоционална.  Избързаш ли да стреляш със сигурност си пропуснал. Интересното е, че когаато кучето е на стойка и очаквам птицата да излети, тя ме изненадва и може би от напрежението на чакането пропускам. Дивеча започна да мени местообитанията си, избягва обработваемите земи. Сега веднага след жътва се оре, палят се стърнища и това нанася необратими вреди. Никой не контролира какви семена, препарати и торове се използват.  Животните избягват тези места, но ние хората сме принудени да консумираме отровната продукция на алчните за големи печалби производители. Пъдпъдъка се намира сега по поляните, където няма човешка дейност. Лошото е, че колегите слагат машинки, въпреки забраната от закона, така се губи вече истинския лов.  Технологиите  превземат всичко и ще доведат до намаляване и дори унищожение на много животински видове. Ловът вече не е същия. След три десетилетия по ловните полета установявам, че всичко се влошава. Имам трето куче, но и с него нещата вървят на по-зле. То ловните кучета са като с любовта сравняваш всяко следващо с първото.  Нистина първият ми курцхаар, беше невероятен. След това имах и унгарска визла, но тя си дойде с кусурите и с тях си и отиде. Сега ловувам и аз с модерна порода – ваймаранер. Няма жена и куче без кусур. Това го взех от мъничко на 40 дни ,  наближава да стане на 3 години и все още се борим кой да доминира. Полагам неверояни грижи и усилия за възпитането на кучето. Живее в къщи. Всеки божи ден се занимавам с него. Има много достойнсва, но започнаха и проблеми. От малко не можем да преодолеем трудностите с апорта. Отива носи, но трудно  дава,  смята намереното за свое.  Не пропускаме излет. Първите излети всичко беше наред. Ловувахме 4-5 човека с 4 кучета. Нямаше проблеми, докато не се сдавиха с един мъжки драдхаар. Следващата събота се заварихме трима ловци. Поздравих ги приятелски, но веднага усетих някакъв неприязън. Все пак реших да не издребнявам  и да ловуваме заедно. Собственикът на същия драдхаар се стремеше да не изпусне пъдпъдък, искаше да прибере всичко. Типичен мръвкар.  Държеше се така, сякаш птиците бяха негова собственост.  Моето куче вдигна еди пъдпъдък между двама ни, отстреля го той. Ваймаранера го намери, но той тръгна към него. Кучето се насочи към мен придъфквайки пъдпъдъка. Развиках  му се да го пусне , но то го глътна. Откъснах една пръка и го набих. Другият ловец много се ядоса. Кучетата усетили агресията сякаш се бяха смразили и отново се сдавиха.  Този като се развика и като се  разпсува, взе да заплашва, че ще ми утрепе кучето,  да съм се махал. Не продумах нищо. Бях шокиран от агресията за един пъдпъдък. За съжаление така е вече в цялото ни общество. Повиках кучето и си тръгнах. В неделния ден реших да ловувам сам. Смених района, но там не се намираше пъдпъдък.  Бях почти отчаен, но изведъж кучето се изпъна на стойка. Красота. Стои 2-3 мунути и пъдпъдъка не се вдига. Изненадващо излетя, но не от където го очаквах.  С първия изстрел пропуснах, но с втория падна доста далеко. Ваймаранерът  го намери  и тръгна към мен, но по средата на пътя направо го глътна. Ядосах се много. Скарах му се. Тича след  джипа докато излезем на асвалтов път. Беше капнал. Качи се и ме гледаше виновно. Вероятно при обучението съм допуснал грешки. Не може да се обвинява само кучето, вината е и моя. Сега почнах да се занимавам още по-упорито. Вярвам, че ще отстраним проблема, но е необходима много работа и упорство. Сега пред мен стои въпроса дали да ходя на свински лов. Толкова се усложни свичко с тази африканска чума по свинете. Подробно и задълбочено прочетох заповедтта за откриване и указнията на Министъра на земеделието, храните и горите.  Честно казано, не виждам как ще се изпънява всичко това, да кажа, че е невъзможно. Ако се установят нарушения ще се спира лова на дружинката.  Човек не може да се бори с природата. При дивите животни действа естествения подбор и те сами ще се оправят.  Мерките са неоходими и трябва да се спазват в свинекомпексите, ясно е, че никой няма да гледа вече домашни прасета. Ще останат само спомените за Коледните празници и домашните вкусотии. Това е глобализацията. Дано не стане само така и с лова, да се ловува само в частните ловни стопанства, където ще са създадени условия за дезинфекция, обработка на дивеча и съхранението му. Дълг е на нас редовите ловци да не допуснем това и да съхраним традициите за следващите поколения. Пожелавам на всички ловци много слука и празни гилзи през новия ловен сезон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар