сряда, 30 ноември 2011 г.

Канонада

Струпаха ми се ангажименти и пропуснах три последователни излета. Тази събота и неделя бях решил да оставя всичко и да отида на лов. Времето беше прекрасно. След формалностите по оформяне на документите, ръководителят на лова ни разпредели по постовете. Мене ме оставиха на едно място, където често минава дивеч, но е малко трудно за стрелба. Застанах на пусията и зачаках. Започна да се дочува далечен лай на кучета. Не след дълго започна стрелбата. Стреляше се отвсякъде. Над мен се чуха четири изстрела, но усетих, че животните преминаха зад ръба на ската, по дерето. Там почти никога не оставяме човек, а е хубаво място. Толкова много изстрели не бях чувал на свински лов. Имах чувството, че сме за пъдпъдъци, а то това лято имаше дни- и толкова не гръмнахме. Гърмеше се отвсякъде в пусията, направо канонада. Стоях на място и чаках. Един от викачите излезе при мен. Тръгнах към него, не бяхме разменили  дума и се чу лай на място в дерето под мен. Неговото куче също се спусна и залая. Животното тръгна бавно надолу по дерето, следвано от лаещите кучета. Успоредно има път, много стръмен, изровен от пороите и обрасъл с къпинаци. Затичах се надолу. Реших да пресека дерето и да изпреваря животното. Чуваше се голямо пращене. Помислих, че е голямо животно. Последва изстрел, явно някой преследваше дивеча. Стреля се още два пъти. Пътя приближи дерето и кучетата започнаха да лаят на място. Реших да вляза в гората. Това е изключително опасно. Викнах да ме чуят преследвачите. Те също ми се обадиха. Между дърветата забелязах сигналните им жилетки. Бяха двама ловци. Те също ме видяха. Тръгнах тичешком по нагорнището на дерето. Тогава видях прасето седнало на задните си крака. Беше приплод 30-40 килограма, явно лошо ранен. Кучето го натискаше. Колегите идваха срещу мен. Реших да не стрелям, а да приколя прасенцето. Като го наближих то изведнъж скочи. Реагирах мигновено и то се претъркули. Бях го улучил точно в челото. Дойдоха и другите двама ловци. Оказа се, че са стреляли пет пъти по прасето. Куршумът го беше пронизъл през корема и част от червата му бяха навън. Така беше бягало голямо разстояние и не се знаеше къде ще падне. Сега дойде трудното. Наклонът беше почти вертикален и много труден за изкачване. Вече се радвахме, че прасето е малко. Сменяхме се и на почивки влачехме нагоре. Нямаше обхават на телефони, не можехме да се чуем и по радиостанциите. За наша радост дойде един от гоначите. Вързахме прасенцето с повода на кучето и така с голям зор го изтеглихме да върха. Обадиха ни се да се върнем по местата, защото се вдигнала друга група, но нямаше късмет да излязат животни. Оказа се, че общо са паднали три прасета. Един от младите ловци беше отстрелял голяма свиня. Прекратихме лова. След обработката и разпределението седнахме да обядваме. Това при нас е най хубавата част на лова. Започна разбора и майтапите. Не мога да разбера дружинки, които ловуват от тъмно до тъмно. На мен не ми харесва да стоя 8 часа на пусия. Да не можеш да седнеш и да се повеселиш. Тъкмо бяхме хапнали и на отсрещния баир се чу лай на две кучета. Гонеха бавно някакво животно. Движеха се бавно, явно то не се страхуваше от тях. С един от младите ловци решихме да отидем да видим какво е. Затичахме се от двете страни на силно обрасло дере. Над нас има борова гора и нея къпало, където слагаме сол и храна. Животното мина точно от там и се насочи към гъстата акация. Младото момче успя да притича и да мерне глигана на около 60-70 метра, но нямеше възможност да стреля. Върнахме се доволни. Младежът беше малко разочарован, но го успокоих, че не може да надбяга диво животно. Беше хубав ловен ден за нашата дружинка. Досега не е била такава канонада и не е имало толкова празни гилзи. Неделния ден също се вдигнаха прасета, но нямахме слука. На мен ми излезе едно глиганче, гонено от две кучета от друга дружинка. Вдигнах пушката, но прецених, че мога да ударя някое от кучетата и не стрелях. Животното ме усети и мигновено сви в гъсталака. В дърветата стрелбата беше безмислена. Слуката отиде в съседната дружинка. Пожелавам на всички колеги подобни емоции и много празни гилзи.И нека никога не забравяме, че  б е з о п а с н о с т т а  е най-важна при лова. 

1 коментар: