Успешен старт 2011

Този сезон пъдпъдъчия лов беше слаб. Това е любимия лов, но тази година след жътвата веднага изораха нивите. Нямаше какво да задържи птиците. Днес имах нови надежди. Събудих се рано и тръгнах. Когато пристигнах, на сборния пункт вече имаше и по-мераклии от мен. Минаха формалностите по попълване на бележката и инструктажа. На мен ми струва, че винаги закъсняваме и много се мотаме. Разпределихме се по колите и тръгнаме. Бележката беше пълна, но хора винаги не достигат, за да се обхване целия район. Бяхме решили да направим една гонка и след това да открием подобаващо сезона за лов на дива свиня. Имахме доста гости. Гледаме да ги поставяме на добри места и да имат слука. Оставаше непокрит голям район. Ръководителят на лова ме изпрати сам. Това е горси път опасващ северен склон, обикновено поставяме пет-шест ловци да го обхавнем. Днес бях сам. Гонката започваше от съвсем друго място. Вероятността от нашите гоначи  да излезе тук прасе беше нищожна. Ловът освен умение е и късмет. Избрах едно место с максимална видимост. Сега ловът на дива свиня е труден, защото листата на дърветата не са опадали и не се вижда, но сухите листа издават животните от далеко. Бях си купил малко, леко сгъваемо столче. Седнах, свалих предпазителя на пушката и зачаках. Чух  изстрел, беше от нашата пусия. Още от казармата ми е отегчително да стоя на пост. Времето върви бавно. Стоя и се ослушвам. Така мина около час и половина. Шумът дойде от- към гърба ми. Познатия шум, все едно вали силен дъж. Уверен бях, че е стадо диви свине. Не мърдах и не дишах. Идваха зад мен, в ниското и гъстото. Сега започваше играта на надхитряване и най малкото движение или шум щеше да ме издаде. Усетеха ли ме, щяха да тръгнат през гъсталака право надолу към реката и късмета щеше да е на съседната дружинка. Не можех да се обърна, но ги усещах. Изчаках да ме подминат. Това лова,е игра на нерви. Сега вече ги видях в гъстото. Бяха седем средно големи животни. Реших да не стрелям в гъстото. Хитрите прасета не ме усетика, бягаха под пътя. Излязоха на четиридесетина метра под мен. Нямаше какво да чакам. Прицелих се и стрелях. Едно се строполи, но се опитваше да стане. Стрелях още веднъж, то побягна към гъсталака търсейки спасение. Четвъртият ми изтрел го спря завинаги. Откри ми се още едно по-малко прасе. Стрелях и по него, но разстоянието беше по-голямо, стори ми се, че го ударих, но влезе в гъстата гора и не можах да стрелям още веднъж. След малко чух кучетата от съседната дружинка да лаят, но не исках да слизам надолу. Бях доволен от слуката. Нямаше как да се обадя на колегите. На това място няма обхват. Имах намерение да се свържем със съседната дружинка и да се търси второто прасе което вероятно беше ранено. Свързах се с двама от гоначите. Момчетата бяха готови да тръгнат по дирята, но им казах да не го правят. Опасно е, а и не е  редно да се влиза в чужд район. Дойде един измършавял курцхаар от съседната дружинка. Кучето сигурно беше обзумяло от глад , защото се опитваше да изяде немалкото прасе. Успя да го нахапе, даже разкъса кожата на гърба. Дойдоха и други ловци. Извлякохме животното на пътя. Още двама ловци имали слука. Ръководителят прекрати лова. Отидохме да обработим дивеча, след което да преминем към веселата част. Днес всички бяхме много доволни. Имаше много дивеч, празни гилзи и слука. На масата си пожелавахме да имаме повече такива излети. На всички ловци пожелавам такива преживявания и много празни гилзи. Наслука.