събота, 20 август 2011 г.

Ловец и рибар

В забързаното динамично време все по-рядко се виждаме с най-близките си хора. Едва ли не започнахме да се затваряме и търсим оправдение в заетостта. Още в началото на седмицата се уговорихме с мой близък -  запален рибар да ми гостува. До сега не беше ходил на лов. Решихме да съчетаем лова с риболов. Нашият район позволява това. Вечерта, както се полага, се почерпихме и не разбрахме как в сладки приказки мина полунощ. И двамата сме офицери от резерва, свикнали на организация и ред. От вечерта багажът беше подреден в колата. Събудих се точно навреме, но главата страшно ми тежеше. По войнишки бързо се облякохме, взех снаряжението и кучето и тръгнахме. Стигнахме на разсъмване. Председателят ни чакаше. Насочихме се към района, където очаквах да има пъдпъдък. Доста ловци бяха излезли, но изстрели не се чуваха. Кучето ми търси в широк периметър. Изведнъж закова на място и застана на стойка. Затичах се да го доближа, но пъдпъдъка излетя. Летеше ниско и бавно, буквално пред носа на кучето, не можах да стрелям. Продължихме по ожъната нива. Към края на нивата, кучето отново фермира. Вдигна една яребица. Разбира се не стрелях. След това откри още две. Насочи се към едни трънаци и се изпъна на стойка. Помислих, че са пак яребици, но ме изненадаха два пъдпъдъка. Успях да отстрелям единия.  На спътника ми му беше много интересна работата на кучето, наслаждаваше се на това, че намираме дивеч. В гъстия треволяк открихме още шест пъдпъдъка. Отстрелях още два, но из трънака трудно се вървеше. Решихме да излезем на чистото. Из нивата кучето намери още четири пъдпъдъка. Един отстрелях на доста голямо разстояние. Започна да напича, а на мен ми беше доста тежко от вечерта. Решихме да отидем към язовира и госта ми да се полюбува на риболова. Там имаше доста рибари. Направи ми неприятното впечатление, че някои бяха опънали по десетина пръчки. Всяка година си вадя риболовен билет и се стремя да спазвам всички изисквания. Решихме да отидем към ръкава където нямаше хора. Беше ред на риболовеца. Аз си опънах шубата под сянката на едно дърво и се отдадох на дрямка. По едно време дойде възрастен човечец, когото не познавам и поиска такса от пет лева. Интелигентният човек си плати веднага. Аз нямаше мисъл да се разправям и да си развалям настроението, защото знам кой го е изпратил. Според мен събирането на такси без да се издава никакъв документ е абсолютно незаконно, но хората дошли да си починат, приемат нещата и не се противят. Аз си плащам винаги всичко, но изисквам да ми си издава надлежен документ. Докато самите ние търпим своеволията и дерибействата на определени хора, които се обогатяват на наш гръб, ще продължаваме да роптаем за положението у нас, ще обвиняваме тоя и оня без да поглеждаме самите нас. За мен и госта ми беше един прекрасен ден. Опитният риболовец успя да хване дванадесет каракуди. Ранният следобед решихме да се прибираме. И двамата останахме доволни от излета. На всички рибари и ловци пожелавам наслука. Нека всички да бъдем непримирими към нарушителите, да пазим прекрасната си природа, за да има риба и дивеч и разбира се празни гилзи. Наслука. 


5 коментара: