неделя, 14 август 2011 г.

Откриване ловен сезон 2011

Натрупах доста ловен стаж, но все по-нетърпеливо очаквам откриването на всеки ловен сезон. Синът ми си дойде късно в петък вечерта. Приготвихме си  багажа и си легнахме навреме. В четири часа сутринта бях вече буден. Станах, прегледах да не сме забравили нещо. Към пет часа събудих и младия ловец. Понякога съм много припрян. Бях взел индивидуални бележки още предния ден, но исках да сме навреме. Не беше още разсъмнало и тръгнахме. Отидохме да вземем кучето. Струваше ми се, че и то се мотае, а не се качва бързо в колата. Пристигнахме, сглобихме пушките и тръгнахме. За съжаление местността която "държи" най-много пъдпъдък беше разорана. Оглеждахме се за прелет на гургулици, но нямаше. Все още не се чуваха изстрели от никъде. Обадих се един приятел с когото ловуваме дълги години и се уговорихме къде да се срещнем. Кучето търсеше усилено, но безуспешно. Стигнахме до неголям блок със слънчоглед, но нямаше нищо. Пътят ни продължи през стара лавандула. Не вдигнахме и там нищо. Колегата ни чакаше под едно дърво до слънчогледа където се надяваше да прелети някоя гургулица. Решихме тримата да се пръснем на по-голямо разстояние, като се надявахме на кучето. Въпреки старанието на ловния помощник пъдпъдък не вдигнахме. Явно нямаше. Решихме със сина ми да оползотворим времето с разходка. Уговорих ме се с приятеля ми да минем да го вземем като тръгваме за обяда. Вървяхме и си говорехме, че дивеча все повече намалява. Единодушни бяхме, че това се дължи на новите технологии и безконтролното използване на хербициди, пестициди и кой знае какви химикали. Всичко това води до израждане и на дивеча. Разходката сред природата за мен винаги е удоволствие. За съжаление не вдигнахме никакъв дивеч. Премина един гривяк, но не успяхме да стреляме. На язовира заварихме рибар, който имаше слука. Беше хванал щука, но тя се беше оплела във водораслите и той се суетеше как да я извади. Кучето ни с удоволствие се изкъпа. След разхлаждането му се надявахме да имаме успех. Чуваха се редки изстрели. Решехме да минем през слънчогледа. Избирахме по-редките редове, за да вървим по-лесно. Не вдигнахме нищо. На края на блока се срещнахме с друг ловец. Той беше с верния си дратхаар. Кучето също е с голям ловен стаж и работи перфектно всичко. Каза, че вдигнал люпило, на пъдпъдъчета били колкото пеперуди. Стана доста топло. Кучетата започнаха да търсят сянката. Тръгнахме направо по пътя към колите. Покрай лавандулата, през която минахме сутринта,кучетата се отклониха от пътя и влязоха. Изведнъж излетяха три пъдпъдъка. Стреляхме почти едновременно. Единият падна в едни толкова гъсти трънаци, че беше невъзможно да се извади. Зарадвахме се - все пак имаше слука. Тръгнахме за курбана. Както всяка година, организацията благодарение на нашия председател беше перфектна. Курбанът беше почти готов. Всички бяха точни и към обяд се събрахме. Всички се оплакваха, че няма пъдпъдък, гургулицата е слаба. Тази година в нашата дружинка има повод за празнуване. Имаме ново попълнение, четирима млади ловци. Най-радостното е, че момчетата са местни. Синове на наши дългогодишни ловци. Вярвам, че те ще запазят и продължат създадените традиции. Младите ловци се бяха подготвили и почерпиха подобаващо. Имаше и друг радостен повод. Най-старият ловец в дружинката тази година навършва 50 (петдесет) години ловен стаж. Председателят беше подготвил символичен подарък. Човекът остана трогнат от вниманието. Всички от сърце му пожелаха много здраве и още дълги години да ловуваме заедно. По традиция попът ни благослови. Започна веселата част. Курбанът благодарение на "майсторите" беше чудесен. Времето на масата, в сладки приказки и шеги мина бързо. Със сина ми решихме да половуваме до свечеряваме и слуката дойде. Вдигнахме няколко пъдпъдъка. Аз успях да отстрелям четири. Единият след поражението вместо да падне изведнъж се издигна вертикално нагоре. Това ми се е случвало и преди. Издига се и изведнъж пада. Ударих един пъдпъдък на голямо разстояние. Той падна, но когато кучето отиде да го донесе, изведнъж сякаш подскочи. Кучето се опита да го хване във въздуха, но той набра сили, полетя и избяга. Бяхме много доволни от изминалия ден. Решихме да се прибираме. Неделният ден започна с нови очаквания. Решихме да оставим колата близо до нас. Докато се приготвим и сглобим пушките пуснах кучето. То се отдалечи на двадесетина метра от нас и застана на стойка. Вдигна голямо ято яребици. Голяма радост за окото и душата. Вдигнахме няколко пъдпъдъка, но стрелбата ни беше неточна. Срещнахме с още двама колеги. Стигнахме до един треволяк и тръни. Кучето застана на стойка. Пъдпъдъкът беше в гъстото. Курцхаарът ми търсеше всеотдайно, но пъдпъдъкът прибягваше и не се вдигаше. Благодарение усърдната работа на ловния ми помощник излетяха два пъдпъдъка. Стрелях само по единия и кучето ми го донесе. Видях къде кацни другия. Вдигнахме го и го уцелих. Видях го къде падна, но кучето ми не можеше да го намери. На помощ ми се притече председателят на дружинката с неговия прекрасен бретон, но и двете кучете не успяха да открият убития пъдпъдък. Тогава дойде самият председател и го откри. Сега съм му длъжник една бира. Още на идване срещнахме наши колеги които отиваха да ловуват на гургулица. Имаше прелет. Със сина ми решихме да седнем под една сянка и да се пробваме късмета. Прелетяха над нас няколко гургулици. Аз успях да отстрелям една, но падна доста далеко в едни къпинаци. Благодарение на кучето успяхме да я намерим. Стана топло. Решихме да приключим. Бяхме много доволни. Въпреки малкото дивеч имахме слука, оставихме празни гилзи и изживяхме приятни ловни мигове. На всички ловци пожелавам  здраве, слука и много празни гилзи през новия ловен сезон.

6 коментара: