вторник, 9 ноември 2010 г.

Есенна жега

Тези два дни бяха ненормално горещи за месец ноември. Съботният излет се наложи да заемем най-далечнте позиции. Налагаше се да се изнесем по най-бързия начин пеша. Вървях по нагорнището  и се задъхвах. С мен беше млад ловец, но не мислех да се давам на него по издържливост. Чух лая ня кучетата от съседната дружинка. Дадох знак да спрем и зачакахме. Кучетата се приближаваха. Гонеха едро животно. Усетих, че се приближава. Вдигнах инстиктивно пушката, но се оказа едра сърна. Тя също ни усети и спря. Така стояхме няколко секунди. Кучетата я настигнаха, сърната кривна покрай нас и се насочи към гъсталака. Това е възлово място, животните често минават от тум. Заведох младия ловец до неговия пост и се върнах обратно. На пусията ловците от съседната дружинка бяха оставили касета от бира. Седнах на нея и зачаках. Не след дълго чух отново кучешки лай. Едно от кучетата на нашия  гонач насочваше  животното точно срещу мен. Беше млад сръндак. Спря точно срещу мен на десетина метра. Полюбувах му се. Опитах да извадя фотоапарата, но с мръдването веднага ме усети и побягна. Откъм най-високата част дочух лай. Струваше ми се, че кучетата гонят не едно животно. Първата гонка приключи. Срещнахме се с колега от съседната дружинка. Като се събрахме се оказа, че стадо диви свине гонени от съседски кучета, преминали между двата поста. Решихме да направим следваща гонка, но нашите постове се оказаха далеко. В почти лятната жега доста се изморихме, но прасетата отново ни бяха изпреварили. Открихме само пресните им следи. След като се наобядвахме, остана надеждата за неделния излет. В неделя гоначите бяхме двама. Кучетата ни  работят в тандем. Моето работи на късо и лае, само когато вижда животното. Другото куче работи прекрасно по диря и е добър откривател. Още с пускането хвана диря. Намери животното, но го вдигна вече много далеко от нас извън пусията. Тръгнах в гъсталака по деретата. В ниското мина малка рекичка. Вървях в ниското, а колегата -по високата част. Имаше доста ровено. Стигнах един голям гъсталак. През него  е невъзможно да премине човек. Чу се честа далечна стрелба от съседната дружинка. Излязох на пусията където пазеше най-възрастния ловец. Докато разменим няколко думи се чу изстрел. Беше от нашите постове. Последва лай. Кучето на колегата подгони животното. Движеше се бавно. Спираше. Кучето лаеше на място. Реших да пресичам животното. Затичах се. Бях сигурен, че е прасе. Влезе в най-гъстото. Кучето го лаеше. Чух как фучи. Предполагах, че е ранено. В такива случаи е опасно да се влиза в гъсталака, тъй като не се знае откъде ще те изненада животното. Надявах се на кучетата да го изкарат на чисто и да успея да стрелям. Моето куче влезе, но изкимтя уплашено и се върна към мен. Голямото животно изпращя и хвана по дерето към високото. Явно не беше лошо ударено, но имах надеждата да падне или да се покаже и да стрелям. Двете кучета бяха след прасето. Тичах по нагорнището, но животното не излизаше от гъсталака. Към върха силите започнаха да ме напускат. От жегата бях плувнал в пот. Дивото прасе се отдалечи. Не след дълго кучетата се върнаха. Тръгнах към колегите. Оказа се, че един от ловците е убил чакал. На отсрещния баир гонеха чужди кучета. Председателят ни с още един ловец отсъстваха от лова. Бяха ангажирани с превозване на дърва. Стадо прасета, необезпокоявани от нищо, преминали покрай камиона. Обадиха ни се на къде са заминали. Събрахме се и решихме да се опитаме да ги намерим. Докато се уговаряхме с периферното си зрение забелязах, как едно прасе прибяга на около петстотин метра от нас. Днес късмета не беше на наша страна. Ловците се изнесоха с колите към набелязаните постове. Гоначите тръгнахме пеша. Жегата ни смазваше. Пред нас се вдигнаха две сърни. Не открихме стадото прасета. Решихме да хапнем и да починем малко. Следващата гонка също беше неуспешна. Колата ми беше на центъра на селото. Докато стигна до там имаше доста път. Прибрах се в къщи изморен и се сетих за нещо от нашата българска история. Навършваха се 125 години от победата на България в Сръбско-българска война. На 7 ноември 1985 година младата Българска армия сразява превъзхождащата я по численост и въоръжение сръбска войска. Българския дух и издържливост побеждава. По времето на социализма историята се изопачаваше. Сега се забравя. Оказва се, че един немец - Княз Александър Батемберг, се оказва много по българин от минали и сегашни наши политици. Като дете успях да прочета апокрифната тогава книга "Корона и кръв". Сега се възмущавам, че медиите ни занимават с деянията на всякакви престъпници и зорлем ги правят герои, а се забравят истинските. Не бива да забравяме миналото си. С него може само да се гордеем. Българските ловци винаги са били и най-силните родолюбци. Сега си мисля, че те са и по-подготвени от армията ни. Дано оставяме празни гилзи само по ловните полета.  Най-ужасното за човечеството е войната. При съвременната война вече няма да има победители и победени.

2 коментара: