понеделник, 7 юни 2010 г.

Пачи крак

За съжаление ловните излети са ограничен брой. През останалото време запалените ловци не ни свърта на едно място. Според мен гъбарството е добър заместител на лова. За гъби може да се ходи от май до ноември. Не ти е необходима бележка и разрешително. Може по цял ден да си сред природата. За да береш гъби трябва да ги познаваш много добре. Това бих казал е не по-малко опасно занимание от лова. От незнание можеш да навредиш не само на себе си, но и на околните. Отравянето с гъби е много лошо, възможен е дори фатален край. Трябва да се внимава много. Аз бера гъби от малък. Събирам точно определени видови гъби и имам ли дори най-малкото съмнения ги хвърлям. Една от гъбите които харесвам е пачия крак. Някои казват, че тази гъба няма двойник, но не е така. Има три вида пачи крак. Ливадният пачи крак (есенна ливадна гъба) се среща  по ливади и пасища от август до ноември. Той е бледооранжев, воднист, без мирис. Приятен на вкус. Есенният пачи крак (ветрогонова гъба) расте по поляни от май до ноември. На цвят е кафеникава. Аз бера обикновения пачи крак. Той расте в иголистните и широколистни гори. Появява се от месец май и се намира до ноември. На цвят е жълто-оранжев. Характерно за тази гъба е че има много приятна миризма на кайсия. Расте на колонии. Това е една от широко разпространените гъби у нас. Опасно е ако се сбърка с горчивата миризливка (Omphalotus olearins), която е силно отровна. Тя расте върху изгнила широколистна дървесина, докато пачият крак расте само върху почва. Другата разновидност е лъжливия пачи крак, който е слабо отровен и може да развали само вкусовите ни качества. Сега след падналите обилни валежи и затоплянето на времето има изобилие от гъби. Пачият крак е устойчива гъба. Трайна е и не червивя бързо. Има превъзходни вкусови качества. И при брането на гъби е необходимо спазванито на всички мерки на безопастност. Може да няма празни гилзи, но се запазва удоволствието да си сред природата и радостта от слуката ако намериш гъби.

4 коментара: