Гробница край Оряховица

Увлечението по лова допринася и за опознаването на местностите. Ако не се познава добре района на ловуване, вероятността за успех е по-малка. Извън ловния сезон обичам да се разхождам из различни райони. Понякога горските ми правят забележка, че съм заедно с кучето. Според мен не правя някакво нарушение, тъй като помощникът ми се движи близко до мен и не безпокои дивеча. Ако се хванат за буквата на закона, съм в нарушение, но е необходимо да се погледне обективно на конкретния случай. Ловният район на старозагорското село Оряховица е интересен с различни забележителности. Една от тях е тракийската гробница. През 1938 година историкът Христо Райков посетил селото и открил гробница в околностите. Намерените предмети отнесъл в Народния музей. Археолози под ръководството на Георги Китов 2004 година откриват древната тракийска гробница на около пет-шест километра североизточно от селото. В основата на Попова могила са открити две помещения, зидани от камък и тухли. Гробницата е от ІV век  пр.н.е. Липсата на вътрешна мазилка и стенописи е основание да се смята, че тя е далечен предшественик на казанлъшките открития. Това е най-старата тухлена гробница в България, състояща се от две помещения, дълъг коридор и двускатен покрив. Ограбена е още в древността. Не се знае колко пъти, преди да бъде официално открита, в нея са влизали иманяри. Иманярите са по-голама напаст от бракониерите. Надеждите за намирането на несметни богатства понякога ги води до безразсъдство. За мен тези места имат нещо митично, може би свръхестествено. По принцип не съм суеверен и не вярвам много в свръх естественото, но като влязох в гробницата, се почувствах някак особено. Стоях три-четири минути. Разгледах и направих снимки, без да пипам и да се докосвам до нищо. Когато излязох, главата ми сякаш натежа като след махмурлук. Тръгнах да се поразходя. Рядко ме боли глава, но сега почувствах странно главоболие. Нямаше на какво да се дължи. Срещнах се с горски служители, с които разговаряхме надълго за лова и животните в района. Те ми разказаха за набезите на браконери и иманяри. Наоколо имало доста интересни забележителности. Тръгнах си доволен от разходката. Главата ме боля два дни. Замислих се за необяснимите сили, за това, че не бива да се нарушава покоя на мъртвите. Може би има някакви сили, които наказват наглостта и алчността. Трябва да уважаваме и пазим нашата древна история и паметници. Човечеството върви срещу природата и последствията се виждат - земетресения, урагани, наводнения и вулкани. Най-модерната технология не може да спре бедствията, блокирането на  европейското въздушно пространство от вулканична пепел е доказателство за това. Дано не се сбъднат  предсказанията.