четвъртък, 4 март 2010 г.

Стрелкова подготовка

Ловният сезон свърши и заживяваме с очакването за откриването на новия. За да бъде успешен лова е необходимо непрекъснато да подобряваме стрелковите си умения. Познавам ловци, които през целия сезон не са гръмвали. Ходят само на лов за едър дивеч. Кътат патрони от 10-15 години и когато имат късмета да им излезе животно, почти винаги пропускат. Няма ловец, който да не е изтървал, то това е тръпката. Когато ходиш от години със стари, овлажнени патрони и твърдиш, че гърмят добре, вече ставаш опасен за себе си и околните. В нашата дружинка на повечето ловци почти ни е станало традиция ,при закриването на сезона да  изразходваме  останалите ни стари патрони. Правим си импровизирани мишени, пада яка стрелба и голям смях. Често се случва, че не може да се улучи бутилка на двадесетина метра, а какво остана за пъдпъдък или бягащо диво прасе. Моето мнение е,  че стрелковите навици трябва да се поддържат непрекъснато. Не всеки ловец има възможността да отиде на стрелбище. Първо ,стрелбищата са доста отдалечени. Второ, освен  патроните и мишените, плащаш и бая солена такса. Всяка дружинка обаче може да си направи импровизирано стрелбище, на което да се тренира. Не е толкова трудно снабдяването с машинка за панички. Всичко е въпрос на организация. Поддържането на една добра кондиция е предпоставка за успешен ловен сезон. Лично на мен ми харесва да стрелям с различни видове оръжия. Всяка пушка си има характерна особеност и различен бой. На мен най-добре ми пасва надцевката и мога да твърдя, че този вид оръжие е най-подходящо за района и лова който практикуваме. Еднакво добре стрелям и с успоредка, автомат и помпа. Свикнал съм като хвана оръжието, да го почувствам. Млад колега си купи нарезна карабина "Арсенал". При пробата започнаха да се чуват различни мнения  от другите  ловци за качеството на оръжието. Стреляхме по стоманена ламарина  с дебелина 4 мм, размери 50х50 см на разстояние 100-110 метра. Патроните бяха с оловен сърдечник, островърхи. Едни казваха, че разсейва, други, че не може да пробие ламарината. Момчето ми предложи да пробвам и аз. Стрелях с механичните мерни прибори. Попаденията бяха в центъра на мишената, а дебелата ламарина беше пробита сякаш със свредло. Според мен няма лошо оръжие, а както се казва, важно е задприкладното устройство. Има ловци,  ходили само с една единствена пушка, като хванат друга не могат да улучат и казват, че оръжието не става. Хубаво е ловецът да познава пълните възможности  и всички особености на пушката си. За да има слука,  човек е нужно да поддържа целогодишно стрелковата си подготовка и да оставя много празни гилзи.

12 коментара:

  1. за Иван Димов това не важи

    ОтговорИзтриване