вторник, 2 март 2010 г.

Кучешки бой

Най съм мразел кучета, които се давят. Често съм бил свидетел как се проваля ловния ден поради кучешки кавги. Случва се така, че от това от което се опасяваш, то ти се случва. За моето куче се грижа добре. Вече е на 5 години, здраво и силно, но безразсъдно. Започна де се бие с мъжките кучета. Искам да имам куче, което да не е агресивно, особено към хора. Затова си избрах порода курцхаар. Кучето има голям хъс за лов. Никога не напада първо друго куче, но закачи ли го някое, става лошо. За годините, които го гледам, са се случвали няколко инцидента. Два от тях може би щяха да бъдат с фатален край за моето куче, ако не се бях намесил. По принцип разхождам кучето си само извън населени места, където не ходят хора и животни. Кучето беше на 8-9 месеца,  ходихме на разходка, но се увлякохме и се стъмни. Като наближих града, вързах кучето със синджира. Както си вървяхме, от тъмнината изкочи огромен ротвайлер и се хвърли върху кучето ми. Опитах се да го хвана, но нямаше нашийник. Улових го за врата, като същевременно освободих моето куче от повода. Ротвайлерът, почувствал заплаха, пусна кучето и се нахвърли върху мен. Опита се да ме захапе за ръката. За щастие бях с кожено яке и успях да натикам с всичка сила лявата си ръка в устата на звяра. В дясната ръка държах синджира, прекарах я зад врата на кучето и натиснах силно. Ключът беше смъртоносен. Устата беше разчекната и нямаше сила да ме захапе, но беше въпрос на време кой ще надделее. Очаквах врата да поддаде и да го пречупя, но животното беше изключително силно. Изведнъж от тъмнината изкочи и собственичката. Вместо да хване ротвайлера си, тя се нахвърли върху мен. Хвана ме за косата и се разкрещя: "Стойчоооо, убиват кучетооо !!!". Бях в изключително тежко положение. Пуснех ли кучето, не знаех какво ще стане. Натиснах назад с все сила и отхвърлих туловището на звяра, бях обут с кубинки, ритнах го с цялата си енергия, като съчетах ритника със силен удар със синджира. Кучето изскимтя и предпочете да избяга. Обърнах се към жената. Идеше ми да почна нея със синджира. Развиках и се как може да пусне това куче в града, където има и деца. Казах, че кучето не е виновно и че  тя е за бой. Жената отново се развика: "Олелеее Стойчо, сега мен ще бият". Беше ми кипнало, но въпросния Стойчо така не се появи. Пистолетът беше на кръста ми предупредих тази безотговорна жена, че ако видя още веднъж този звяр пуснат, ще го застрелям, каквито и да са последствията след това за мен. Гледам винаги да връзвам кучето си, когато има хора и други кучета. Снощи обаче направих грешка. Пуснах кучето да се разходи. Имаше още две ловни кучета - пойнтери. Едното младо на 6-7 месеца, другото доста старо. Моето и малкото си играеха,  гонеха се радостни. С достойнство се намесваше и стария пойнтер. Не вярвах, че ще се сдавят, докато възрастния пойнтер не реши да скочи моят курцхаар. Изглежда наближаващата пролет бе повдигнала нагона на старото куче. И тогава стана страшно. Моето куче се обърна, скочи, повали пойнтера и го захапа за врата. Имах чувството, че ще го удуши. Скочих да ги разтървам, но пойнтера успя да захапе ухото на курцхаара и не пускаше. От болка моето куче озверя още повече. Битката стана жестока. Успях да ги разтърва. Пойнтерът имаше две-три наранявания по главата, но не лоши. На курцхаара дясното ухо беше перфорирано на три места. За щастие нямаше необратими последствия. Раните ще им минат като на куче, но аз разбрах,че трябва да бъда все по-внимателен при общуването на кучето ми с други подобни. Към оръжието и кучето винаги трябва да се подхожда отговорно, за да има празни гилзи само за удоволствие.

4 коментара: