Да вярваме

Бъдещето на България е в младото поколение, но отговорността за него е наша. За развитието на детето  влиание оказва смейството, училището и средата в която се движи. Вече няма пионерска и комсомолска организация, не се идеологизират децата. За съжаление обаче няма колективизъм, няма спортни организации. Децата нямат свободен, безплатен достъп до спортни съоръжения и оборудване. В моето детство можех свободно да тренирам каквото си искам. Спортните зали и стадионите бяха отворени за всички деца. Раздаваха се даже безплатни екипи. Който има желание, имаше възможност да спортува и да се развива. Сега за съжаление всичко се комерсиализира. Появи се най-големата опасност за децата - наркотиците. Лично аз не мога да проумея какъв човек трябва да бъдеш, за да продадеш на дете наркотик. За такива хора не може да има място в обществото. Грижата за децата е на всички. Подминаваме децата, които пушат по улицата и не смеем да им направим забележка, защото най-вероятно ще отвърнат с агресия. В младото поколение се натрупва злоба, даже жестокост. Кумири на децата започнаха да стават измислените американски екшън герои. Телевизонния екран и интернет е залят от насилие, кръв и извращения. На какво да се научат децата. Като малки и ние се биехме, но такава жестокост не е имало. Имам племенник, който е на десет години. Живеем в различни градове и се виждаме рядко, обикновено веднъж в месеца. Трудно бих могъл да повлиая на развитието му, но много бих се радвал ако научи и възприеме нещо полезно от мен. Като всяко нормално момче и той изпитва влечение към оръжието. Харесва ми обаче, че в него няма злоба. Като си отида, често ходим заедно из планината. Изминава ли сме дълги и трудни маршрути. Колкото и да е изморен, не се предава. Майка му може би не одобрява това, но го научих да борави с оръжие. Детето разбра, че това е една голяма отговорност. Няма ли дисциплина, последствията са фатални. За да се научиш да стреляш добре е необхидимо да изградиш и поддържаш на ниво психофизическите си качества. На тази възраст децата направо попиват всичко което им е интересно. Виждам как момчето става по-дисциплинирано и отговорно. Сега не иска да се постригва, но си спомням, че като малък и аз съм имал дълга коса. Научи се да стреля добре. Сигурен съм, че ако започне да тренира усилено стрелба, ще постигне отлични резултати. За сега му казвам да набляга над уроците и да бъде послушен в къщи. За всичко останало си има време и място. На настоящия  етап стреляме само с  22 калибър. Оставили сме  много празни гилзи, които момчето събира и се гордее с доверието което му оказвам. Бъдещето на България е в младежта, да вярваме на младото поколение.