неделя, 24 януари 2010 г.

Следи

При много студено време, снеговалеж и вятър дивеча не се движи. Търси си някъде място на завет и се спотайва там. В неделния ден имахме разрешителни за лов на гривеци. Решихме трима колеги да излезем на лов въпреки студеното време. Духаше лек вятър, но не валеше. Запътихме се към един район където очаквахме да хванем прелет. Единият колега си беше направил укритие от сухи клони. Отидохме там. Прелет не се виждаше. Силният студ ни принуди да не стоим на едно място. Решихме да се движим. Знаем, че е много малка вероятността да отстреляме гривяк. Слънцето започна да се показва, но студът щипеше. В снега се вждаха много дири - на зайци, чакали, лисици. Пресичахме дири и на сърни. Интересно ни беше, че не видяхме дири на диви свине. По време на сезона в района имаше. Направили сме хранилка, която зараждаме с фураж. В заледеното време не може да се зарови зърното в земята и птичките го изкълвават. Въпреки всичко гледаме когато има възможност да зареждаме храна. Тръгнахме покрай реката. Като се движиш е приятно. С интерес оглеждахме дирите. Единият колега се измори и реши да се прибира. Ние решихме да продължим. На едно място попаднахме на стара следа на голям глиган. Беше слязал към реката и вървял успредно покрай нея. На там имаше големи гъсталаци и решихме да излезем по пътя. Кучето ми шареше нагоре - надолу, но не откриваше прясна следа. До едни храсти застана на стойка. Наоколо беше нашарено със заешки следи. Отидох до храста. Там имаше леговище на заек, още топло. Тъй като вървяхме и си говорехме, явно ни е усетил от далеко и се е вдигнал. Беше станало обяд. Носех един садвич, който си разделихме. Колегата имаше винце и по две, три глътки ни сгряха. Продължихме през боровата гора. Там нямаше почти никакво движение на животни. Към края на гората отново намерихме следи на зайци и сърни. Решихме да се прибираме към селото до което имаше около час път. Вървяхме по пътя покрай засята нива. В далечината, на противоположния край, видяхме прелет на ято гривеци. Видяхме един гривек който летеше към нас. Кацна на едно дърво, на стотина метра от нас. Аз носех флоберката си и решиш да стрелям. Прицелих се, но не улучих. Все пак днешнят ден може да се каже, че беше успшен след като стрелях. Кучето тичаше из нивата. Изведнъж се затича към дерето и започна да души из храстите. Отидохме да видим какво го е заинтригувало. Вътре в гъсталака беше изровено от диви свине. Вероянто лежаха навътре в гъсталака. Нямаше смъсъл да ги безпокоим. Хванах кучето и си тръгнахме. Реших да пострелям за тренировка. Напрових си импровизирана мишена. Оказа се, че оптиката се е размърдала. На около 80 метра, попаденията пропадаха около две педи. Явно ще трябва пострелване. Приключихме доволни ловния излет. Не видяхме животни, но имаше следи. Сезона почти прключва. За да поддържаме формата си трябва да тренираме по мишени и пак да оставяме празни гилзи.

1 коментар: