събота, 23 януари 2010 г.

Студ и лов

Синоптиците предвиждаха много студено време за днес, придружено със силен вятър. Колебаех се дали да ходя на лов. Ловците обаче не ни свърта в къщи осбено ако имаме разрешителни за лов. Вечерта се уговорихме с един приятел за сутринта и решихме ако може да се пътува да излезем да се поразкараме. Сега са разрешени водплаващи и гривяк. За нас беше важно да излезем сред природата. Нармално пристигнахме в ловния ни район. Беше станало 10 часа. Студено, вятърът усилваше неприятното усещане. Аз се бях екипирал добре, но след половин час вървене се сгрях добре. Кучето ми беше най-щастливо. Не чувстваше студ. Радваше се на снега и се търкаляше в него с голямо удоволствие. Направих грешка, че не го вързах като наближихме язовира. Изпревари ни и вдигна голямо ято местен юрдек. Беше далеко и не стреляхме. Ятото се вдигна и започна да кръжи. Навсякъде беше замръзнало. Нямаше къде да отидат щяха да се върнат отново. Решихме да обиколим и ако имаме слука да хванем прелет на гривеци. Интересно ни беше дали има движение на други животни. Слънцето се опитваше да пробие. Като се движиш не усещаш студа. Тръгнахме по горски път. Имаше прясна диря на лисица. Може би беше минала скоро преди нас. Виждаха се следи и от заек. Изведнъж кучето застана на стойка. Помислих, че е заек. Учудих се, че ще легне на такова място в храсталака. Дадох команда на помощника ми и се вдигна ято яребици. Бяха 5-6 броя. Есента на това място съм вдигал 20-30. Може би студът и хищниците са си казали своето. Не стрелях разбира се и си пожелах дано оцелеят до пролеттта. Продължихме нататък. На една полянка имаше страшно много следи от зайци, но не можахме да видим. Засякохме следи от чакали. Мисля си, че трябва да вземаме мерки за намаляване на хищниците. Малкото микроязовирче, беше замръзнало на половина и в него нямаше юрдек. Решихме да минем отново покрай язовира. Не знам може би зарада вятъра, който раздвижваше водата , тя не беше замръзнола. Този път вързах кучето. Внимателно доближихме брега. Голямо ято юрдеци се виждаше към средата и към брега обрасъл със саз. Решихме да ги издебнем откъм обраслата част на брега. Приближихме на 40-50 метра, но ни усетиха и литнаха в противоположната посока. Не стреляхме над водата. Не е редно да се похабява дивеча. Не исках да вкарвам кучето в ледената вода. Вероятността да се удави или разболее е голяма в този студ. Решихме да се прибираме. Направихме хубава разходка. Нямаше празни гилзи, но останахме доволни с надежда за утрешния ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар