КУРБАН

Вярвам, че традициите трябва да се спазват и зачитат. В нашата дружинка в деня на откриването на лова правим курбан. Това е истинско събитие. Събират се много хора, повечето от които даже не са ловци. Става истинска веселба. Най-важно е приготвянето. Не всеки може да го направи. Аз по принцип не го обичам. В къщи не бих ял. Сред природа и по случай откриването, винаги си вземам два, един за мен и един за кучето. Някой си поръчват по цяла кофа. При домашни условия, рядко някой би сварил цяла овца. Всяко нещо си иска майстора, та и курбана. Необходимо е голямо търпение, но ние си имаме сигурен човек. Той е кажи-речи талисман. Нарекли сме си го Тумбалан и прави истински курбан. Както му викаме галено Тумбанчо се е прочул с майсторлъка си. Без него курбан не става. Възхищавам се на този човек. Докато ние ловуваме, той стоически стои в жегата край огъня. Казвал ми е, че най-важното е припенването и равномерния огън. Според мен без търпение не става. Аз не бих могъл да стоя пет, шест часа в край огъня. Тънкостта сигурно е свързана и с подкрепата с някоя ракийка или биричка. Курбанът без хубава ракия, чесън и люта чушка не върви. Сред природата се чувстваш свободен и можеш да се отпуснеш истински. С горещият курбан и чесънът не усещаш как върви ракията. След обяда вече не е за лов. Има хора които не опитват курбан. Според мен всяко нещо си има място и време. При откриването на лова аз го уважавам. Това е въпрос на традиция. Вярваме, че като направим хубав курбан няма да ни подмине и слуката през сезона. Дано е така и тази година. На всички колеги пожелавам наслука.