неделя, 30 август 2009 г.

ОТКРИВАНЕ


С нетърпение очаквах откриването на лова. Цяла година се грижа за ловното ми куче. Старая се да е в кондиция. Поддържам в перфектно състояние оръжието си. Ето дойде очаквания ден. Голяма радост беше за кучето. То дава всичко от себе си. Пъдпъдкът обаче е рядкост. В района където ловувам няма нищо засято. Освен това сушата си казва своето. Интересно е, че пъдпъдъкът не мирише, но кучето ми е натренирано и го усеща. Перфектна стойка, но птичките не се вдигат. Бягат във високите треви. Теренът където ги открихме е разоран и обрасъл. Много трудно се върви и пъдпъдъкът се вдига далеко. Стрелбата е безмислена. Успях да отстрелям два. Единият обаче е спорен, защото с приятелят ми стреляхме едновременно. Кучето ми го донесе без глава. Шегувахме се, че сме станали много добри и ги мерим точно в главата. Другият пъдпъдък беше леко ранен и кучето ми го апортира жив. Реших да го подаря на председателя на дружинката ни. Той си взе прекрасно малко куче - бретон шпаньол, което с много обич и старание обучава. Вдигнахме още четири пъдпъдъка, които не успяхме да отстреляме. Отказахме се да вървим из оранта и тръгнахме по пътя. Изведнъж кучето се отклони от пътя и замръзна на стойка. Това не беше пъдпъдък. При командата "дай" тръгна напред. Животното вече беше прибягало. Мислех си, че е фазан или яребица. Започнах да насърчавам помощника ми да търси. Изведнъж се вдигнаха около двадесет яребици. Кучето полудя. Чудеше се защо не стреляме. Как да му обясня, че сега не му е времето. Зарадвахме се много. Дълбоко се надявам да се запазят до сезона. При нас обаче има много хищници - чакали и лисици. Мишеловите, които са защитени ги унищожават поголовно. Надеждата, че природата си знае своето остава. Вървяхме още около час. Започна да напича и става горещо. Вдигнахме и изпуснахме още два пъдпъдъка. Решихме да се прибираме, за да се подготвим за курбана. На връщане до сами селото, кучето ми откри още едно ято от около петнадесет яребици. Радостта ни беше неописуема. Грижите ни дават резултат. Пъдпъдък няма, но ако се запазят яребиците ще има два - три хубави излета. Прибраме се да се приготвяме за веселата част. Извадих улова. Раненият пъдпъдък беше още жив и го сложих в една торбичка за да го занеса на председателя. Докато нареждах багажа, за момент отклоних вниманието си и птичката излезе от торбичката и се шмугна в една голяма купчина дърва на двора, която не беше възможно да преместим. Е така и било писано. Отидохме на курбана. За тази традиция на дружинката ни ще разкажа друг път. Лично аз смятам, че е много важно да се спазват и пазят традициите. Не винаги има слука в лова, но другарство и сплотеност трябва да има винаги. В нашата дружинка начело с председателя има ядро, което държи на тези неща. Пожелавам на всички колеги добра слука през този сезон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар