понеделник, 15 декември 2014 г.

От дива свиня до пъдпъдък


Ролята на гоначите при лова на дива свиня е решаваща за успеха. Лошото е, че всеки се нарежда на пусията и чака да му излезе дивеча. Малко са тези които се наемат да гледат кучета и да ходят викачи. Реших тези два излета да ходя гонач. В събота времето беше ясно, студено и замръзнало. Оказа се, че днес гоначите ще сме трима. Двама ловци, които ловуват като гости при нас са основни. Познават района ни и се стараят да научат кучетата си да гонят основно дива свиня. Сутринта лесно се придвижихме по замръзналото до района. Изчаках ловците да се разставят и тръгнах по маршрута, който ми определиха. Доскоро в района рязаха дърва и не откривах следи от движение на дивеч. В ниското имаше ровено, но старо. Минах покрай капалата. Едното беше мътно, явно се беше къпало прасе. Курцхаара се отдели към дерето и излая.Не видях животно, но не след дълго се чуха три изстрела от ниското. Там нямахме постове и се надявах някой от другите викачи да е стрелял. Изкачвайки се към високото нямаше и следа от дивеч. Излязох на пусията и изчаках да се съберем. Нямаше слука. Решихме да слезем в ниското по деретата. Беше прекрасен ден. Слънцето печеше и топлеше приятно, но се размрази и след проливните дъждове се разкаля ужасно. Чисто новите гуми не помагаха в калта. Придвижването ми беше много трудно. На колегите джиповете бяха с гуми за кал и се измъкваха по-лесно. Не затънах, но реших да не влизам повече в калищата. На времето, когато нямаше джипове, вървяхме по цял ден. Това беше истински лов. Правехме по една пусия и дивеча имаше шанс да се спаси. Сега го заграждаме с джиповете, стреляме го с карабини и се оплакваме, че няма. От къде да се вземе? То всяко нещо свършва и не може да се възпроизведе толкова бързо. Отправихме се към втората пусия. Обиколих голямо разстояние, но нямаше движение. Под мен се появи другия викач. Едно от кучетата му въртеше един чакал в дерето из гъсталаците. Изведнъж моите кучета се активизираха и започнаха да търсят усилено. До един трънак застанаха и двете на стойка. Вдигнаха грамаден, много красив мъжки фазан! Слязох при постовете и се събрахме в селото. Днес нямахме слука, но се разделихме с надеждата за утрешния ден. Неделния ден също беше също чудесен. Ловците се натовариха на колите и потеглиха. Аз оставих джипа на края на селото, пуснах кучетата и поехме към пусиите. Казаха ми да проверя деретата под язовира, но той преливаше, изпускат го и не можах да премина от другата страна откъдето си мислех. Наложи се да се върна и по стената преминах, но склона е стръмен и по замръзналата шума се хлъзгах и трудно се вървеше. Водата в дерето беше бурна и силно шумеше. Беше залято и издълбано. Малко вероятно е тук да се задържат прасета. Продължих нататък. Над едно друго дере отрих ровено, но не беше старо. Изкачих се до върха, но нямаше следи. Чух бръмченето на коли, явно колегите се местеха. Видях ги в далечината, че тръгнаха да се разставят. От съседните дружинки се чуваше лай на кучета, който приближаваше. Реших да изчакам на една поляна, случайно да не излезе животно, но лаят се обърна в другата посока и не след дълго се чу изстрел. Навярно бяха съседите. Оказа се, че те са убили прасе. Кучетата ми навириха носове и тръгнаха да търсят. В този район съм срещал фазани. Насочиха се към гората през един голям гъсталак обрасъл с тръни и къпини. Изведнъж замръзнаха на стойка. Бях сигурен, че е фазан. Все пак свалих предпазителя на пушката. Започнах да насърчавам кучетата са команди "Дай". Те ме гледаха сякаш искаха да ми кажат нещо, но стояха замръзнали. В гъсталака не се виждаше нищо. Започнах да ритам из трънака и тогава земята "завря". Чу се страхотно пращене, но не се виждаше нищо. В първия момент помислих, че е голям нерез. От гъсталака не виждах нищо и нямаше как да стрелям. Направих грешка, че не тръгнахме веднага по дирите, но не знаех дали от съседните дружинки не са навлезли към нас и да не стане някоя беля. Обадих се на ръководителя на лова. Той ми каза да повикам другите гоначи. Изчаках ги докато дойдат. Те тръгнаха по дирите, мен ме изпратиха да пазя покрай гората да не се върнат животните. Чух лай на кучета. Проехтя изстрел, но куршума изсвири от рикошета на някой клон. Опасна е стрелбата с карабина особено в гората при гонка. Чуха се още два изстрела. Изчаках около час. Нямаше какво да правя повече. Бях много доволен от кучетата, но не и от себе си. Тръгнах към селото. Гърмеше ми се и реших да пробвам бързомера по едно дебело дърво. Реално лова беше приключил, но като чули гърмежите помислили, че стрелям по животни. Обадиха ми се да питат какво става и разбрах, че е имало слука. Излезли прасета на постовете, но паднало само едно глиганче. Реших да мина направо през нивата, която не беше орана. Кучетата започнаха да търсят усилено. В района се срещат яребици и помислих, че са хванали тяхната диря. Срещат се и фазани. Сега поне имах видимост. И двете кучета застанаха на стойка. Този път за моя изненада се вдигнаха два пъдпъдъка. Почувствах отплата за грижите и усилията по ловните ми помощници. Единия вече на преклонна възраст доказва своите качества. Днес ми вдигнаха от дива свиня до пъдпъдък, а аз стрелях по дървета. За своеволието да гърмя напразно отнесох "глоба" бутилка уиски, която ще издължа с удоволствие. Имаше емоции, слука и празни гилзи. Наслука.

6 коментара: