неделя, 10 юни 2012 г.

10 години ЛРС Казанка

Времето лети неусетно бързо. Изминаха десет години от когато с много ентусиазъм създадохме ЛОВНО РИБАРСКО СДРУЖЕНИЕ КАЗАНКА. В началото бяхме шепа ентусиасти. Обединяваше ни страстта към лова и обичта към природата. Бяхме сред първите в България. Гледаха ни с недоверие. Създаваха ни много пречки. Целта ни беше да съхраним ловните традиции. Да опазваме природата и да се увеличава популацията на дивеча. Започнахме с развъждането на дива свиня. Председателят на сдружението направи много. Членовете на четирите дружинки пазехме дивеча. Първата година постиженията ни бяха ниски. Проблемите започнаха със съседните ловни дружинки. Избиваха в промишлени количества и майки и приплоди. Гордееха се и се хвалеха с това, а нас ни болеше. Стискаме зъби. Търсехме съдействие от всички възможни институции. Бракониерите също бяха голяма напаст. Мъчехме се да разясняваме на ловците, че това е за всички. "Месарите" ловци не можеш да ги превъзпиташ. Важното беше да има здраво ядро в сдружението. Нещата потръгнаха. Тогава дойдоха законодателните проблеми. Справихме с това и оцеляхме. Ловните успехи и емоции не закъсняха. Ловът на дива свиня започна да се подобрява с всяка изминала година.  Времето когато едва виждахме животни остана зад гърба ни. Ловните излети се изпълваха с емоции и слука. Отстреляха се даже трофейни екземпляри. Сега всички дружинки успяват да постигнат заплануваното. Емоциите са неописуеми. Все повече гости искат да ловуват при нас. Даже започна да става проблем, тъй като не можем да поемем желаещите. Това е едно признание за нашите усилия. В сдружението ни най-важното е да запазим ловните традиции и ловния морал. Така ще запазим природата и дивеча. Възрастните ловци са издигнати в култ. Стремим се младите да заживеят с нашите идеи и да ги продължат. Имаме знаме на сдружението. Всяка ловна дружина също има свое знаме и собствени традиции и ритуали. Не може да не се отдаде заслуженото за успехите ни на председателят на сдружението и на управителния му съвет. Председателите на ловните дружини са гръбнака на организацията. Най-важни са обаче ловците, хората повярвали в идеята. Тези които работят за нейното осъществяване. Тук се създават истинските приятелства. Оцеляваме, защото при нас всичко е истинско. Дисциплината е на добро ниво. Досега не сме допускали нещастен случай и нараняване. Дай боже, все да е така. Всички осъзнават, че носенето и боравенето с оръжие е голяма отговорност. Непримирими сме към проявите на бракониерство. Стремежът е да не се допускат нарушения. Усилията ни се оправдаха. Освен увеличаване запасите на дива свиня се радваме на разпространение на сърна. От създаването на сдружението не сме ловували на този вид дивеч. Тази година сме планували да се ловува само подборно с цел подобряване на популацията. Не ловувахме и на яребица и запасите също се увеличиха. Имаме също фазан и заек. Редовно провеждаме всички заплануваните ловно стопанските мероприятия. Всяка дружина има изградена база. Редовно зареждаме хранилките и солищата. Резултатите от усилията ни са налице. Умеем и да се веселим. Ловът е начина да се избяга от натовареното ежедневие - човек да отпочине сред природата и с приятели. Това което направихме и развиваме, вече се оценява и уважава от всички. Съборът в чест на десет годишнината от създаване на сдружението ни беше уважен от много гости. Знамената ни бяха осветени лично от Старозагорския митрополит. Наш дълг е да запазим  постигнато за следващите поколения. На всички колеги и приятели пожелавам много здраве, по-голяма слука през новия ловен сезон и много празни гилзи.

6 коментара: