събота, 22 януари 2011 г.

Нещастен случай

Кучето ми е вече на шест години. Точно в силата си. Научено и работи добре. Не бих могъл да кажа, че е перфектно. Вероятно имам пропуски в обучението, а и самото куче е своенравно. Точно когато е в силата си, за да се запазят качесвата трябва да остави поколение. До сега опитите бяха неуспешни. Все се случваше нещо. Две кучки умряха при раждането. Исках  женската да е по-уравновесена и по-дребна. Мой познат, който се занимава с кучета, има кучкарник, който е като хотел за кучета ми се обади, че неговата кучка се е разгонила. Тя работи перфектно и е много кротка. Уверени бяхме, че ще излязат добри кученца. В уговорено време скачката стана. Зачаках. Точно след определеното време ми се обади, че са се родили три кученца, но едното умряло. Останали две и да отида да си избера едното, което ми се пада по мъжко право. Исках кученцето да е мъжко. Бях решил да взема по-дребното. Собственика на кучката искаше за него да остане женско, за  да го използва за разплод, но ми каза, че двете били мъжки. Като отидох да ги видя много се зарадвах. Двете палета се хранеха добре. Майката имаше достатъчно мляко и кутретата се развиваха добре. Бяха много красиви. Кученцето ,което си избрах беше точно каквото исках. Светло, с кафява глава, с бяло около муцунката и бяла черта на челото. За голяма радост се оказа, че другото е женско. Майчината кърма е най-добра от всички храни. Реших да го оставя да суче докато навърши два месеца. Собственикът нямаше нищо против. Предложих му да си поема всички разходи по отглеждането. Вече натрупал опит, имах намерение да отгледам добро куче, което да обучавам покрай моето. Ходех и се радвах на кученцето. Дойдоха коледните и новогодишните празници, когато бях извън града. След празничните дни бях на работа, мислех си кога ще отида при новото попълнение. Трябваше да се започне с ваксините и след това мислех да се заема с обучението. Имах обаче някакво странно предчувствие. Кученцето прекалено ми харесваше. Мислех си къде да го гледам, че да не ми го откраднат. Тогава ми се обади собственика на кучката. Усетих веднага, че нещо е станало. Направо го попитах "Кученцето да не е умряло?". Човекът ми обясни, че мъникът излязъл от клетката, влязъл при друго куче и то го удавило. Рядко се случва да се посяга на малко кученце, но има всякакви кучета. Ядосах се, но сам съм си виновен, защото не прибрах животинчето като започна да се храни. Подходих неразумно, но случилото се случило. Нещастен случай. Не отидох да видя удавеното куче. Надявам се да намеря отново подходяща чистокръвна кучка и да се продължи поколението на моето куче. Обучението на младото куче е трудно и продължително, но след това има слука и много празни гилзи. 

2 коментара: