петък, 19 ноември 2010 г.

Големи дири - малко прасе

Тези два дни бях гонач. След като се разпределиха постовете на пусията, двама ловци с две кучета тръгнахме към определеното ни направление. Кучетата ни работят прекрасно в екип. Моето търси накъсо. Лае само когато види дивеча. На колегата работи прекрасно на диря и е отличен откривател. Интересното е, че като са двете неговото се връща по-бързо. Като преминем през определен район сме сигурни, че ако има дивеч ще го открием. Кучетата от съседните дружинки често прехвърлят към нашето ловно поле. Случвало се е да отстреляме прасе докарано от чужди кучета. Понякога гонката се обърква. Кучета гонят от всички страни и не се знае откъде ще се появи дивеч. На първата гонка не можахме да изкараме дивеч към пусията. Решихме да минем през рядка смесена гора. Кучетата ни търсеха усилено. Решихме да вървим след тях. Не след дълго се натъкнахме на пресни следи. Личаха си големите дири на диво прасе. Беше си издълбало къпало в средата на гората. Къпало се и се търкало в близкото дърво. Всичко беше прясно. Гледахме и се възхищавахме на големите дири. Казахме си "Ех да можем да го вдигнем този нерез". Вървяхме и си говорехме. Решихме да минем през по-рядкото, кучетата влязоха в гъсталака. Изведнъж залаяха ожесточено. Вдигнаха животното. То тръгна направо, движеше бавно, явно не се страхуваше от кучетата. Опитахме се да го пресечем, но не успяхме. След това намерихме голямата диря по която беше излязло от гората. Преминало през една поляна, но за съжаление там нямаше пост. Стана време за обяд. След като хапнахме, на седобедната гонка не открихме следи. Неделния лов ловувахме в друг район. Още с пускането кучетата откриха животни. Пусията беше разтеглена. Аз вървях паралелно, като покривах източната страна. Вероятността за успех не беше голяма, но задачата ми беше да върна дивеча в пусията. Проехтяха два изстрела.  Вървях към високото, по чист склон, следях как кучетата гонят. Не беше единично животно. Чу се още едно дубле. Носех радиостанция и се свързах с другия гонач. Имаше голяма група прасета, но усетих, че се насочи към високото. Оттам се спуска  на север към реката и прехвърли в района на съседната дружинка. Разбрах, че има слука. Едно прасе беше убито. Групата изненадващо излиза от противоположната страна. Ловецът стреля, но пропуска едно голямо прасе. С втория изстрел събаря едно малко. Голяма група излиза на друг ловец. Той ни е талисмана на дружинката. Ловуваме с него от много години, но досега не му беше излизало диво прасе. Шегувахме се с него, че така ще си остане без слука  Председателят ни даже имаше облог  с него, че ако убие прасе, ще го дави като куче и ще яде  от него. Чудото стана. Сюрията излиза, ловецът стреля два пъти. Животното е било ударено, защото имало следи от много кръв. Тръгнали по дирята, но не намерили прасето. Обадиха ми се, ако мога да отида с моето куче. Аз обаче бях почти стигнал на сборния пункт и разстоянието беше много голямо. Ненамереното прасе спаси честта на председателя. Този ловен ден намерихме големи дири, падна малко прасе, но имаше празни гилзи и емоции. Наслука!

6 коментара:

  1. То прасето било с памперс...

    ОтговорИзтриване