понеделник, 27 септември 2010 г.

Чеверме

В нашата дружинка започнахме да си създаваме хубави традиции. След курбана за откриването на лова, сега решихме да отпразнуваме закриването на пъдпъдъчия лов и откриването  лова на диви свине с чеверме. Аз много харесвам лова на пъдпъдъци. Има много движение, необходимо е пълно взаимодействие между ловеца и кучето, бърз рефлекс и точна стрелба. За съжаление този сезон изпуснах няколко излета. Нивите ги изораха и нямаше много пъдпъдък, но майсторлъка е, когато се среща рядко. Тази събота времето беше много подходящо за лов. Облачно, но без валежи. Председателят на дружинката направи добра организация. Малко ловци от дружинката ловуваме на пернато, повечето чакат "едрия" лов. Още от предната вечер колегите бяха заклали и приготвили шилето. За чеверме съм слушал много. Свързвам го винаги с разказите от книгите  за времето на хайдутството по време на турското робство. До сега не бях опитвал. Ловът не тръгна добре. При нас имаме поверие, че като срещнем един човек от селото, нямаме слука. Аз го срещнах и изтървах още първия пъдпъдък. В близкото лозе започнаха гроздобера и аз се отдалечих на безопасно разстояние. Срещнах председателя и още двама ловци. Те също нямаха добра слука. Всички мислехме за обяда и дали ще стане чевермето. Ударих четири пъдпъдъка. Тази година реших да си купя грозде. Да си направя вино и сваря ракия. Добре е ловния излет да завърши с хубаво питие. Имах уговорка с колега ловец, като привърша с лова да мина през лозето, да си взема гроздето и от там да отиваме на мероприятието. Времето отлетя бързо и дойде обяд. Отидох да натоваря гроздето, но реколтата беше слаба. Взех колкото имаше и реших, че след като свършим мохабета, ще отида да купя още от другаде. На уреченото място, повечето хора се бяха събрали. Попът ме настигна по пътя. Той всяка година ни благославя за здраве и слука. Чевермето се въртеше на шиша. Главният майстор си вършеше чудесно работата. Всичко беше много професионално. Имаше забити два желязни кола от двете страни на огъня. На тях са  направени поставки с различна височина. На дългия дебел кол, на който е нанизано шилето е закована ръкохватка, която улеснява въртенето. Освен силата на огъня, се регулира и разстоянието до него. С дълъг шиш се мажеше постоянно със сланина, която се топеше в специален разтвор. Бяха започнали сутринта от осем часа. Попът си изпя молитвата и ни поръси за здраве. Наредихме се на масите и започна веселбата. Говорехме си за  минали случки и всеки от нас очакваше с трепет следващите излети. На лов и на маса времето бързо лети. Към три часа след обяд чевермето стана готово. След като поизстина, колегите го разделиха в чинии на всеки по братски. За двадесет и седем човека порциите бяха напълно достатъчни за всеки. Приготвянето на чевермето е много трудоемко, но наистина е нещо разкошно. Всичко много го харесаха и чиниите бързо се опразниха. Харесва ми, че в нашата дружинка  всичко е истинско и естествено. Има сговор и разбирателство. На всички колеги и приятели пожелавам през следващите ловни излети слука и много празни гилзи.

2 коментара: