неделя, 15 август 2010 г.

Откриване ловен сезон 2010

Дойде началото и на този ловен сезон. Всички ловци го очаквахме с нови надежди за слука. Аз също с нетърпение чаках деня, в който ще тръгна на лов. В нашата дружинка откриването на сезона е празник. Традиционно правим курбан за здраве, но сега деня на откриването съвпадна с последния ден от постите. Попът нямаше как да благослови празника ни. Колегите се шегуваха, че сега курбана ще е светски и вместо свещеник ще има жива музика. Още предната вечер подготвихме овцата и се разпределиха задачите. Попълнихме бележката и захласнати в приказки, не усетихме кога стана среднощ. Сутринта трябваше да станем рано и на разсъмване да бъдем по ловните полета. Нетърпението се предаде и на ловния ми помощник. Кучето лаеше цяла нощ. Като прибавя и лятната горещина, не можах да се наспя. Бях си приготвил всичко и още по тъмно бях готов за тръгване. Чуваше се песента на пъдпъдъците. Колегата също нямаше търпение. Тръгнахме на зазоряване. По-голямата част от нивите бяха вече изорани. Решихме да проверим една, която беше обрасла с повече трева и буренаци. Имаше роса. Кучето застана на стойка. Напражението се предаде и на мен, но пъдпъдъкът не се вдигаше от гъстата трева. Изведжъж излетя, стрелях и пропуснах. Не след дълго вдигнахме още един, който успях да отстрелям. Изтървах още два, но се радвахме, че все пак има. Курцхаарът ми отново застана на стойка. Този път се съсредоточих. Птицата излетя. Стрелях. Този път улучих. Пъдпъдъкът сякаш се издигна нагоре. Дублирах и той падна отвесно надолу с главата в гъстата трева. Разчитах на кучето, но въпреки усилията и старанието му не можахме да го намерим. Започна да напича. Жегата ставаше непоносима още сутринта. Решихме да се прибираме. Минавайки покрай един храсталак, кучето вдигна пъдпъдък. Колегата беше безпогрешен, но птицата падна в храсталака. Този път помощникът ни го намери. Прибрахме се да подремнем. Въпреки горещината, съм заспал непробудно. Беше минало обяд. Колегите започнаха да ни звънят защо закъсняваме за веселбата. Отидохме точно навреме. Музикантите бяха в разгара си. Настроението се повишаваше. Курбанът беше станал прекрасен. Тази година празникът  беше на ниво. Имаше от всичко. Мераклиите стреляха по панички. Аз чаках да се свечери, за да излезем отново. Решихме да отидем към язовира и ако можем да хванем прелета на гургулица. Избрахме си подходяща позиция, но птиците ги нагърмяваха в отсрещния слънчоглед и минаваха високо над нас. Нямахме слука. На отиване колегата успя да отстреля още един пъдпъдък. Минахме през една нива с детелина. Кучето отиде към края, където беше гъсталак. Беше вече доста изморено. Изведнъж вдигна шест пъдпъдъка. Аз чак се стреснах. Стрелях по един, но не можах да го сваля. Видях ги къде кацнаха и отидох на мястото. Кучето ги намери, но птиците летяха ниско над него и аз се страхувах да не го ударя. Доволни приключихме първия ловен ден. Сутринта се надявах на по-добра слука, но уви. Изпуснах един, два се вдигнаха далеко. Започна да напича. Дойдоха трима колеги с две кучета. Пъдпъдъкът беше рядкост. Кучето ми вдигна един с перфектна стойка, но аз отново пропуснах. Не ми беше ден. Надявам се следващата седмица малко да се захлади. Аз да съм вече в кондиция и да има много празни гилзи и слука. Пожелавам това на всички ловци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар