С ловно куче на море

Почти девет години не бях ходил на море, постоянно имаше някаква работа или изникваха неотложни задачи. Тази година напук на кризата и всички проблеми, реших да не отлагам почивката. Да си призная честно, инициативата беше на съпругата ми. Остана открит въпроса с ловното ми куче. Не можех да го оставя за толкова продължително време. Взехме го с нас, но с известни притеснения. С продължителното пътуване няма проблем, кучето е свикнало. Мястото което избраме беше оптимално - бунгала разположени в гора в близост до морето. Районът много ми хареса. В съседство имаше почивна станция където отглеждаха няколко ловни кучета. Още с пристигането отидохме с кучето до морето. Курцхаарът ми с удоволствие  влиза във водата, окъпа се в морето преди мен. Плуваше и опитваше от водата. Първоначално не ми направи впечатление, че пие от морската вода. От продължителното пътуване беше ожаднял. Настанихме се в луксозното бунгало и веднага отидохме на плаж. Намерихме си отдалечено, уединено място, където нямаше други хора. Кучето се чувстваше прекрасно. Вечерта като се прибрахме го нахраних с гранули, дадох му достатъчно вода. Направих грешка, че го вързах под едно дърво срещу бунгалото. Минеше  ли човек, кучето започваше да лае. Съседските кучета му пригласяха, а като залаят те и моят започваше. Така цяла нощ. На мен не ми пречеше, но съседите се възмутиха. Обещах им, че ще взема мерки ловният ми помощник да не ги безпокои. Целият ден бяхме на плажа, кучето се къпеше на воля, но си пийваше от солената вода. Реакцията не закъсня, започна да повръща и го хвана разстройство. Всичко премина обаче много бързо. Кучето само се ограничи, вече не пиеше от морската вода. Влизаше във водата само по команда. Отивахме на плажа рано сутринта и стояхме до вечерта. Имаше и други кучета, но моето стана любимец на децата. Всяко искаше да му хвърли пръчка в морето и кучето да му я донесе. Беше забавна играчка, чак кучето ми се взе на сериозно и започна да се държи авторитетно и тежкарски. За малките дечица сигурно изглеждаше огромно, но се държеше много внимателно и дружелюбно. През деня го връзвах в близост до чадъра и багажа. С внушителният си вид играеше ролята на пазач, но  повечето време спеше на сянка. Вечер когато се разхождахме из града, летовниците му се възхищаваха. Децата ме спираха и искаха да го погалят. Така излетяха наколкото прекрасни дни. С кучето от плуването влязохме в добра физическа форма. Сега с нетърпение очакваме откриването на ловния сезон. Надяваме се на слука и много празни гилзи.