неделя, 31 януари 2010 г.

Хайка за хищници

Бързо си отиде ловния сезон. Имаше слука и неуспехи, но останаха положителните емоции, приятно изживените мигове и разбира се празни гилзи. Със закриването на ловния сезон започва подготовката за следващия. От положените усилия през този период зависи успеха на новия ловен сезон. Има две основни неща - борбата с хищниците и подхранването на дивеча. В нашия ловен район се развъдиха много чакали. Повече от три години, не знам по каква причина не издаваха разрешителни за индивидуален лов на хищници. Чакалът се размножава изключително бързо. Естественият му враг е само вълкът. Където има вълци няма чакали, но те нанасят естествено много по-големи щети на всички видове дивеч. И в нашето ловно поле се е мяркал вълк. Една година по време на лова на диви свине изяде две ловни кучета. Вълците мигрират, изминават големи разстояния и при нас нямат постянни обитания. В районът ни има разноборазие от дивеч. Ловуваме от пъдпъдък до дива свиня. Основните врагове на дивеча са чакалът, лисицата и дивата котка. По време на лов на дива свиня при излизане на хищник го отстрелваме. Основната напаст остават обаче чакалите. Толкова са нагли, че влизат дори в селото. Днес беше организирана хайка за хищници. За да бъде успешен ловът, действията трябва да бъдът съгласувани със съседните ловни дружинки. Времето беше мъгливо и влажно от сутринта с видимост 40-50 метра, което затрудняваше лова. При нас държим особено на мерките за безопасност при лова. По принцип при хайките за хищници не се използват гончета, за да не се безпокои другия дивеч. Бяхме решили да водя моят курцхаар, а колегата дратхаарката си. Кучетата работят в малък периметър. За съжаление носех карабината си, която в тази мъгла беше неизползваема. Решихме на къси пусии да претърсим гъстите дерета. За да не пресипна от викането из мъглата,си нося свирка. Лично аз съм уверен, че хищниците трудно се вдигат от такива шумове. Минахме по течението на реката през гъсталаците. Не вдигнахме нищо. Излязохме при колегите от съседната дружинка и при тях нямаше нищо. Стигнахме при нашите постове и се разбрахме да продължим нагоре по съседното дере. Кучетата вдигнаха носове и се набиха в гъсталака. Нещо ги беше заинтригувало. Чухме излитане на фазан, след което дратхаарката залая. Явно подгони животно. На това място често лежаха прасета. От пусията се чу изстрел. Знаехме, че колегите няма да стрелят по прасе. Продължихме по набелязания маршрут. Отново се стреля един път. Стигнахме края на пусията и ни беше интересно какво беше станало. Когато се събрахме се оказа, че са отстреляни два чакала. Единият доста едър и охранен излязъл на колегата, опитен, добър ловец, който го повалил с един точен изстрел въпреки мъглата. Това беше постижение. Решихме да преминем още едно дере и да приключим лова за днес. Не намерихме други чакала. Завършихме хайката. доволни. Днес имаше празни гилзи и слука.

Няма коментари:

Публикуване на коментар