сряда, 20 януари 2010 г.

Закриване на свинския лов

Този сезон за лов на диви прасете мога да кажа, че бише успешен. Дивеч имаше. Грижите по подхранване дадоха резултат. Засяха се доста площи, така, че надеждите за следващия сезон се увеличават. Тази година проблем ни създаваха дърварите, които сечаха гората точно при започването на ловня сезон и дивечът обезпокоен от нашия район се премести към съседните дружинки, които пожънаха донякъде усилията от нашия труд. Равносметката е колкото слука толкова и пропуски. Жалкото е, че имаше ранен дивеч, който не можахме да намерим. Организацията често ни куцаше, затова и пропускахме. Аз лично изтървах две прасета и вината си е чисто моя. Иначе атмосферата в дружинката ни е много добра. Много ловци идват да ловуват при нас като гости. Това ни създава донякъде проблем защото надхвърляме законоустановената бройка. Не са малко и хората които искат да дойдат да членуват при нас. Неусетно измина и този ловен сезон на диви свине. Последнте два излета не бяха успешни. В съботата не можахме да вдигнем диви прасета. Имаше движение, но така и не ни споходи слуката. Вечерта бяхме планували празненство за закриване на свинския лов. По принцип когато отстреляме приплод не си го делим, а го оставяме за мохабет. Беше приготвена кайма за вечерта. Реално започнахме празненството още след обяда като приключихме лова. Разгара обаче беше вечерта. Имаше доста гости. Стана много весело. Лееше се вино и ракия. Кюфтетата от дивеч бяха много вкусни. Пяхме и се веселихме до късно през ноща. Сутринта обаче бяхме на сборния пункт. Напомнихме си за мерките за безопасност. След такива веселби има предпоставки за инциденти, та е много важно да се засили вниманието. Бяхме максималния брой ловци. Решихме да направим една пусия като обхванем по-голям район. Аз бях викач. След хубавия банкет движението беше удоволствие. Нямаше следи от движение на диви прасета. Излезе ми една кошута, което много ме зарадва. Изключително красиво и грациозно животно. Стори ми се обаче, че е бременна, което е обезпокояващо през този период, защото малките едва ли ще оцелеят при застудяването. Отстреляни бяха два чакала. Стана след обяд. Решихме да обядваме и да приключим с лова. И този сезон имаше емоции, слука и празни гилзи. Остават надеждите за следващия. Важното е, че в дружинката ни цари другарство и разбирателство. Слуката си е божа работа. Важното е, че си спазване традициите по откриването, закриването на сезона и оставяме много празни гилзи.

3 коментара: