понеделник, 18 януари 2010 г.

Ловен другар

В условията на криза все по-трудно става да гледаш ловно куче. Много ловци които гледадаха по няколко кучета започнаха да ги намаляват. Ловът на диви свине е много резултатен когато кучетата работят заедно. Тогава те като глутница преследват дивеча и го изкарват на пусията. Аз гледам едно куче, но полагам всички усилия да е добре. Досега не съм го оставял гладно. Навреме му слагам всички ваксини и го обезпаразитявам. Освен основните грижи животното иска и внимание. Не може да го държиш само затворено или вързано. Разходката е жизнено необходима. Кучето го имам вече пет години и то се е превърнало като член от семейството. Съпругата ми също е много съпричастна към моята слабост. Тя се грижи основно за храната. Освен, че аз се привързах към кучето и то е свързано с мен. По принцип искам да имам универсално ловно куче. Това е трудно достижимо, бих казал невъзможно. Всяка порода си е селектирана за определен вид лов. Но важното е как ще го научиш. С моето куче със се занимавал много, но не бих казал, че съм постигнал отлични резултати. Това се дължи може би на мои грешки, но и самото куче е много своенравно. По принцип курхаара не е агресивно куче. Специално моето е много добронамерено особено към деца. Когато беше малко брат ми го стискаше за муцуната. От тогава го намрази и сега види ли го постоянно го лае. Ако някой прояви агресия към мен кучето реагира моментално в моя защита, понякога даже безразсъдно. Веднъж при една разходка минахме покрай цигански катун. От там излезе грамадно, черно куче приличащо на каракачанка и се спусна към мен. Имах в себе си здрава, дрянова тояга и не се уплаших. Затичах се към кучето размахвайки тоягата. В това време моето куче се спусна скочи безстрашно на каракачанката, захапа я за врата и я повали на земята. Изумен от ситуацията не знаех какво да правя. Ако отидех да ги разтървам циганското куче можеше да ме ухапе. Извиках на моето да го пусне, но то се беше превъзбудило и го давеше. Все пак отреагира на командите. Победеното куче с подвита опашка се оттегли. Останах очарован и горд от самоотвержената постъпка на моето куче. За мен е истинско удоволствие да съм с кучето сред природата. Ходя на всякакъв вид лов. Не е толкова важна слуката, а удоволствието от взаимодействието с ловния помощник. При последния излет на свинския лов, кучето майсторски прекара през мен една кошута, която разбира се не отстрелях, но останах много доволен. Забелязал съм, че кучето действа така, че да подгони дивеча към мен. При лова на диви прасета не искам да го настървявам много, защото ще го убие някой глиган. За мен са голямо удоволствие индивидуалните излети за бекаси, гривеци и водоплаващи защото имам помощник и верен ловен другар. Старите ловци казват, че лов без куче е като любов без жена. Някои ми се чудящ защо се занимавам да гледам куче, тъй като било преди всичко разходи и загуби време. В него аз намирам верен ловен другар. Надявам се с негова помощ да имам слука и много празни гилзи до края на сезона.

1 коментар: