сряда, 18 ноември 2009 г.

Малко прасе - голяма слука

Няколко поредни излета нямаше слука. Дивеч обаче имаше. Излизаше на пусията, но без резултат. Раняваха се прасета, които отиваха при съседните дружинки и радостта беше тяхна. Поредният излет при който нямахме късмет. Излезе един глиган около 100 - 120 килограма. Премина през трима човека, които му гърмяха, но не падна. Беше още рано преди обяд. В гората дойдоха дървари и решихме да сменим района. Изнесохме се и разставихме. Оказа се, че няма нищо. След около два часа излязоха кучетата с викачите. Решихме да направим още една гонка и тогава да обядваме. Заехме новите места и този път кучетата откриха дивеч. Чу се изстрел. Надявах се вече да има нещо. Приключи гонката и се отправихме към района на заслона където дерем и разфасоваме. Бяхме прегладняли в късния следобяд. Събрахме се, но се оказа пак проблем. Излезли две малки прасета.в гъсталака. Колегата, опитен ловец стрелял по едното. Улучил го, но то не паднало веднага. Решихме да го търсим, за да не го ядат чакалите. Гоначите пуснаха отново кучетата и не след дълго откриха прасенцето. Беше паднало доста далеко надолу към едно къпало. Този път имаше радост. Най-трудно се отстрелва малко прасе, тъй като е много подвижно и бързо. Ако е в гъсталак и няма видимост по добре да не стреляш. Затова казвам, че малкото прасе е голяма слука. По принцип няма смисъл да делим малката слука. Оставихме го за банкет. Поредицата от неуспехи се наруши. Надявам се следващите излети да са по успешни и празните гилзи да не са халос.

4 коментара: