неделя, 1 ноември 2009 г.

Възстановяване


Ловът заема важно място в живота ми. Чрез него поддържам формата си и релаксирам. За да ходи обаче човек на трябва да е в добра здравословна форма. Когато не си в кондиция вредиш на себе си и ставаш тежест на колегите. Не съм харесвал хората, които още от сутринта започват да мрънкат, че ги боли тук и там. Искат да ги сложат на по близка и хубава пусия. От дете се стремя да поддържам добра физическа форма. Нормално е човек да се разболее или да му се наложи някаква интервенция. Точно преди откриването на ловния сезон разбрах, че имам херния. Малка ингвинална херния, която се оправя само с операция. Има хора които си живеят така, а някои си я носят цял живот. По време на птичият лов усещах, че ми пречи. Не оставям проблемите да се влачат. Лов не лов реших да се оперирам. Открихме лова на диви прасета и следващата седмица се оперирах. Отидох при най-добрият специалист, който се занимава само с хернии - д-р Веселин Люцканов. Човекът просто ми вдъхна доверие. Операцията мина успешно. Верен на себе си даже не взех болкоуспокяващи, а търпях. Още в деня на операщията станах и почнах да се раздвижвам. На следващия ден ходех по-нормално. Мислех си за лова. Чувах се с приятели и се радвах на успехите им. На четвъртия ден започнах да карам кола и започнах да ходя да храня кучето. Чувстваше се дисконфорт разбира се. След като ми свалиха конците започнах да увеличавам разходките. Гледах "Хоби ТВ", разглеждах ловните форуми. През деня отварях касата вадех пушката и правех сухи тренировки - прикладване, примерване. Мислех си, че изтървах вече 6-7 излета. Месеца си отиде. Успокоявах се, че ловът на диви прасета се улеснява като паднат листата на дърветата. Започнах да се чувствам по-добре. Правя леки раздвижващи физически упражнения. Тази седмица вече бях на ръба да взема пушката и да тръгна. Бяха изминали точно 23 дни от операцията. В събота времето беше дъждовно. Разумът надделя и се отказах. Отидох на пазар и си попълних гардероба от ловни дрехи. Днес времето беше хубаво. Идеално за лов. Започнах вътрешно да се упреквам, че пропуснах излета. Съпругата ми предложи компромисно решение - да вземем кучето и да отидем на излет. Искаше да набере шипки за зимата. Отидохме в Средна гора, но в такъв район където не се ловува. Кучето не беше пускано около месец и за него беше голяма радост. В далечината се чуваха изстрели. Преценявах от коя дружинка са и се питах дали имат слука. Тръпката ме завладя. Чувствах обаче, че не съм още готов за лов. Теренът беше пресечен и труден. Като почувствах дисконфорт се спирах полягвах на слъцето и се услушвах от къде ще дойде изстрел. За около 3 часа изиминах 9-10 км. Като стигнах до колата си казах, че ако сега не се получи проблем значи всичко е наред. В къщи имах голям апетит, пийнах чаша червено вина и след това дремнах. До момента няма нещо особено, понаболява малко, но мисля, че е нормално при такова натоварване. Вярвам, че успешно се възстановявам. Надявам се следваща седмица да съм на лов и дано има празни гилзи.

6 коментара:

  1. Аз също имах хирургичен проблем от този вид, като преди да си направя хирургичната интервенция, един доктор се опита да ме лекува с хомеопатични лекарства. След като нямах никакво подобрение, чрез интернет научих за д-р В. Люцканов. Запален ловджия съм и преди да срещна д-р Люцканов не можех да ходя на лов. След като ме оперира преди около две седмици, на петия ден след операцията бях на таксация на животни в ловния ни район. Възтанових се много бързо и вече участвам активно в ловните ни мероприятия за момента /поправяне на хранилки, подготовка на дивечови ниви и др./ за което съм много благодарен на д-р Люцканов.
    Пламен Иванов

    ОтговорИзтриване