петък, 30 октомври 2009 г.

Нож от битака

Не мога да си спомня кога точно си купих ножа, но със сигурност е повече от десет години. Беше времето на битаците, където се продаваше всичко. В родният ми град Габрово битака се правеше в крайния квартал Гачевци. На битака се ходеше по-вече да се гледа отколкото да се купи нещо. Просто беше модерно в събота да се отиде на битак, а битаци имаше вече в почти всеки град. Общо взето се продаваха всякакви боклуци. Имаше една сергия с ножове, които ме заинтригуваха. Заговорих се с продавача. Наред с китайските боклуци имаше ножове ръчна изработка. Човекът беше възрастен и ми обясни, че тези ножове ги прави негов приятел, който е по-стар от него, голям майстор, потомствен ножар от с. Етъра. Давал му ножовете на консигнация. Впоследствие се запознах и със синът на майстора от когото си купих също нож. Нали съм си кореняк габровец, направих пазарлък и купих два ножа, този и един касапски. Ножът е направен универсален. Стоманата е неръждаема, малко е мека, но се заточва много добре. Общата дължина на ножа е 280 мм, острието е 155 мм с най-широка част 30 мм и дебелина 3 мм. Чирените на дръжката са от сливово дърво. Гарда и края на дръжката са от алуминий. Ножът е изключително лек. Тежи само 220 грама. Много удобен, просто ляга в ръката. С него може да се дере, обезкостява и разфасова. Ползвам го за всичко. С този нож имах неприятен инцидент. Отидохме със съпругата ми на пикник, който искахме да съчетаем с изпирането на домашните постели и килими на бара. Барата е над село Крън, точно под Балкана. Беше страхотно време в края на лятото. Изпрахме всичко. Простряхме го. Обядвахме. Аз реших да се поразходя. Имаше орехови дървета. Спомних си за детството в Балкана където съм отрасъл. В краят на ваканцията като деца много обичахме да ядем пресни орехи. Това ни беше деликатеса. Играехме и растяхме на воля. Ръцете ни почерняваха от орехите. В планината всяко хлапе имаше нож. Сега се замислям, че никой не се нараняваше. Нямаше агресия между нас. Никой от нас не е посягал на друг с нож, макар, че като деца сме се скарвали и сбивали. Бедни времена бяха и малките удоволствия, като да ядем пресни орехи бяха истински. Унесен от милите спомени за детството се озовах под голямо орехово дърво. Орехи имаше много, бяха едри. Реших да ги опитам. Откъснах няколко и както в детство извадих ножа за до отворя ореха и извадя ядката. Когато с ножа натистах ореха изненадващо по ръката ме ужили оса. Ножът се изплъзна и се заби в дланта на лявата ми ръка. Получи се доста голяма и дълбока рана. За щастие не беше засегнато нещо важно. Отидох до колата и се превързах от аптечката. След като се прибрахме в Бърза помощ и ми направиха два шева. Понякога острият нож може да те нарани и при най малкото невнимание. Ножът си го ползвам до сега и за мое щастие не съм имал други ициденти. С всяко оръжие трябва да се борави изключително внимателно, за да не се самонараниш или да нараниш друг.

11 коментара:

  1. Красота!
    Малко повече информация за стоманата може ли колега?
    Ножа е интересен, но ми се струва че ще е правен от някой винкел... като повечето Етърски.

    ОтговорИзтриване