Зимен ловен елек

Ловното облекло е не по-малко важно от оръжието. Удобното и функционално облекло увеличава удоволствието от лова. Сега на пазара има голям избор, но всичко е въпрос на средства. В условията на криза е важно с минимални средства да получим оптималното. Ловният елек е неотменима част от облеклото. Няма универсален елек. Всеки ловец си има предпочитание. Разбира се елеците са летни и зимни. От дългогодишният ми ловен опит съм стигнал до извода какво е необхидимо да има ловния елек. Първо е нужен надежден джоб за документи, джоб за ключове, за телефон и други аксесоари. Летният елек е хубаво да има джоб на гърба. Патрондашът е задължителен. При зимният елек не са необходими повече от десет гнезда за патрони, а при летния колкото се може повече. На пазара сега има всякакви елеци, като цените достигат и до 100 лева. Има и доста фирми които могат да ти ушият качествен елек по поръчка. Днес по обективни причини не можах да отида на лов. Решихме с жена ми да отидем на пазар. Аз постоянно си мисля за лов. Бях решил да си купя някакъв зимен елек, който да нося под връхната дреха. Избор голям. Спрях се на един с що годе плътна материя, с мека поларна подплата. Има дванадесет външни джоба и два вътрешни. В долният десет джоб, който се затваря със залепване има патрондаш за осем патрона. Елекът е китайски и не блести с особено качество на изработката. От сега си личи, че някои от шевовете ще се разшият. Джобовете не са много надеждни. Цената беше 14 (четиринадесет) лева. Спазарих го за тринадесет. Замислих как на тази цена е дошъл в България. Като се вземе стойността на плата, седемте ципа, лепенките на джобовете и трите халки за закачване, а и труда. На каква цена трябва да излиза от Китай? Тябва да включим транспортни разходи, мита и печелбата на търговците. На такава цена не намерих наше производство въпреки, че предпочитам винаги нашенското. Хубав български ловен елек започва от цена 45 лева. С тревога се замислих за нашата икономика. Останах доволен от покупката. Сега с нетърпение очаквам ловния излет и дано да има празни гилзи.

Нож от битака

Не мога да си спомня кога точно си купих ножа, но със сигурност е повече от десет години. Беше времето на битаците, където се продаваше всичко. В родният ми град Габрово битака се правеше в крайния квартал Гачевци. На битака се ходеше по-вече да се гледа отколкото да се купи нещо. Просто беше модерно в събота да се отиде на битак, а битаци имаше вече в почти всеки град. Общо взето се продаваха всякакви боклуци. Имаше една сергия с ножове, които ме заинтригуваха. Заговорих се с продавача. Наред с китайските боклуци имаше ножове ръчна изработка. Човекът беше възрастен и ми обясни, че тези ножове ги прави негов приятел, който е по-стар от него, голям майстор, потомствен ножар от с. Етъра. Давал му ножовете на консигнация. Впоследствие се запознах и със синът на майстора от когото си купих също нож. Нали съм си кореняк габровец, направих пазарлък и купих два ножа, този и един касапски. Ножът е направен универсален. Стоманата е неръждаема, малко е мека, но се заточва много добре. Общата дължина на ножа е 280 мм, острието е 155 мм с най-широка част 30 мм и дебелина 3 мм. Чирените на дръжката са от сливово дърво. Гарда и края на дръжката са от алуминий. Ножът е изключително лек. Тежи само 220 грама. Много удобен, просто ляга в ръката. С него може да се дере, обезкостява и разфасова. Ползвам го за всичко. С този нож имах неприятен инцидент. Отидохме със съпругата ми на пикник, който искахме да съчетаем с изпирането на домашните постели и килими на бара. Барата е над село Крън, точно под Балкана. Беше страхотно време в края на лятото. Изпрахме всичко. Простряхме го. Обядвахме. Аз реших да се поразходя. Имаше орехови дървета. Спомних си за детството в Балкана където съм отрасъл. В краят на ваканцията като деца много обичахме да ядем пресни орехи. Това ни беше деликатеса. Играехме и растяхме на воля. Ръцете ни почерняваха от орехите. В планината всяко хлапе имаше нож. Сега се замислям, че никой не се нараняваше. Нямаше агресия между нас. Никой от нас не е посягал на друг с нож, макар, че като деца сме се скарвали и сбивали. Бедни времена бяха и малките удоволствия, като да ядем пресни орехи бяха истински. Унесен от милите спомени за детството се озовах под голямо орехово дърво. Орехи имаше много, бяха едри. Реших да ги опитам. Откъснах няколко и както в детство извадих ножа за до отворя ореха и извадя ядката. Когато с ножа натистах ореха изненадващо по ръката ме ужили оса. Ножът се изплъзна и се заби в дланта на лявата ми ръка. Получи се доста голяма и дълбока рана. За щастие не беше засегнато нещо важно. Отидох до колата и се превързах от аптечката. След като се прибрахме в Бърза помощ и ми направиха два шева. Понякога острият нож може да те нарани и при най малкото невнимание. Ножът си го ползвам до сега и за мое щастие не съм имал други ициденти. С всяко оръжие трябва да се борави изключително внимателно, за да не се самонараниш или да нараниш друг.

Нож по поръчка

Имам един приятел дългогодишен ловец, който прави ножове. Поръчах да ми изработи един по негова преценка, по възможност да става за всичко. Исках да имам универсален нож. Най-важното беше да бъде здрав. Ножът който ми направи ми хареса на пръв поглед. Средно голям с класическа форма. Общата му дължина е 250 мм. Острието е дълго 130 мм, широко 35 мм, дебело 4 мм. Изработен е от неръждаема стомана. Дръжката е от специфично леко дърво, което е ипрегнирано. Теглото на ножа е 280 грама. Направих му и кания по поръчка. Получи се добра комбинация. Започнах да нося ножа когато ходех на лов. Убихме прасе и аз се включих в обработката. Ножът е удобен за работа, но бързо се захабява. Като дереш после с него трудно се обезкостява. Като ходя за гъби пак нещо ми е неудобен. С него ми е трудно да си отрежа тояга в гората. Някак не ми лепна в ръката. Ползвам ножа, но не се получи това което исках. Знам, че не никога не можеш да имаш най-доброто, но трябва да се стремиш към него. Така, че търсенето продължава.

Нож COMANDO

Навремето си купих един от първите произведени ножове COMANDO от ARSENAL гр. Казанлък. Това е един истински боен нож, който не отстъпва по нищо на най-реномираните ножове в света. Не знам каква е стоманата но е много качествена. Ножът е изключително здрав. Дръжката е метална, кръгла с накатка. Отвътре е куха за поставяне на най-необходимите принадлежности за оцеляване. Отзад дръжката завършва с метална топка, която се развива и центъра на тежеста се измества към острието. По този начин ножът става за хвърляне и забиване. На горната страна на острието има трион. Общата дължина на ножа е 315 мм, острието е дълго 185 мм и широко 37 мм. Теглото е 680 грама. Канията е кожена с двойно закопчаване. Ножът има добър ряз. Идеален е за оцеляване при всякакви условия, но за лов не става. Първо е много тежък. С него не може де се дере, обезкостява и разфасова. Единствено може да се сече, включително и кокали. Като боен нож е изключителен, но не знам някъде да е приет като щатно въоръжение. Подарих такъв нож на мой приятел командос преди заминаването му на мисия зад граница, като му пожелах никога да не му се налага да го използва. На него много му хареса и ми каза, че е по-добър от всички които е виждал до сега. Не знам дали ножът е намерил широк пазар зад граница, според мен е нещо изключително, но едва ли ще има място в наша армия.

Нож

Първият ловен нож си купих през 1986г. от "Задругата на майсторите" в гр. София. Тогава струваше огромната сума от 21 лева. Бях командировка. Ножът ми хареса и го взех. Оказа се изключително качествен. Не знам от каква стомана е направен, но има хубав ряз. Дръжката е с кокалени чирени. Все още да стана ловец беше неосъществима мечта. Ножът си го носех като ходех в планината и на море. Ползвах го за всичко. Много работа вършеше при клането на домашните прасета. Не е универсален нож, но реже много добре. Това е първият ми нож. След като станах ловец започнах да събирам различни ножове. Универсален нож трудно се намира. Бих казал, че такъв няма. Всеки нож е удобен за определен вид работа. Този нож е с обща дължина 29 см. Дължината на острието е 18 см, ширина 2 см и дебелина 3 мм. Ножът е здрав. За годините не е загубил качествата си. Реже добре, но е неудобен за носене. Ножът е подходящ да се ползва за клане, но трудно се дере, обезкостява и разфасова месото с него. Много е лек. С годините стигнах до извода, че ножът не е подходящ за лов и туризъм. Постепенно събрах доста ножове от различни майстори. Все още не съм намерил универсалния нож. Започнах да си налагам да не купувам повече. Събрал съм достатъчно. В условията на криза е особено важно въздържанието от покупки. Въпреки, че като видя хубав нож ми се иска да го имам. В България има много майстори ножари. Виждал съм ножове произведения на изкуството. За мен важни са качествата на ножа, не само външния вид. Водещ е вида на стоманата и начина на нейната обработка. Всеки истински мъж трябва да притежава добър нож, макар той да не е вече средство за оцеляване.