Разочарование

От откриването на сезона се готвех за този ден. Исках да организирам лов на пъдпъдък със сина ми - млад ловец. Той искаше да се откъсне за малко от напрегнатата си работа. Да ни гостува и отидем на лов. С мой приятел направихме организацията. От петък вечерта се приготвих. Рано сутринта взехме кучето и отидохме на мястото на срещата. Председателят на местната дружинка, ни посрещна дружелюбно, имаше и други мераклии. Написаха ни бележките и тръгнахме към полето. Отидохме на мястото. Беше ожънато. Наоколо имаше още слънчоглед. Надявах се, че ще има слука. Двама от колегите с три кучета тръгнаха в посока север, ние на юг. Кучетата ни търсеха, но бягаха надалече. Единият от другите ловци когото не познавам, викаше толкова силно на кучето си, че огласяше цялото поле. Те гръмнаха два, три пъти. При нас все още нищо. Дратхаарът на приятеля ми вдигна най-сетне един пъдпъдък, който изпуснахме. След малко моето фермира, вдигна се птицата, но нямаше слука. Изведнъж от краката ми литна пъдпъдък, който успях да улуча с втория изстрел. Помощниците ни търсеха, но изпуснахме два - три. Направи ми впечатление, че кучетата подминават птиците, по-често те се вдигаха от краката ни. Решихме да претърсим една ожъната нива по която въпреки сушата беше избила зеленина. Покрай нея минаваше пресъхнал канал. Тръгнах от другата страна където имаше слънчоглед. Изведнъж от краката на сина ми литна охранен пъдпъдък, последва перфектен изстрел. Младият ловец тръгна да го вземе, но изведнъж кучето ми го грабна. Аз му извиках за го пусне. То се затича към мен през канала, обрасъл с гъста разстителност. През това време литна втори пъдпъдък. Кучето се обърка какво да прави. Изпусна и изгуби слуката в гъсталака. Не можахме да намерим отсреляната птица. Ядосах се, защото аз обърках кучето. Не биваше да му викам. Продължихме нататък. Аз успях да отстрелям два пъдпъдъка, които се вдигнаха от краката ми. Започна да напича и става горещо. Отидохме да починем на едно мостче на един канал, където имаше вода. Кучетата ни пиха вода и се окъпаха. Докато обмисляхме накъде да вървим, при нас дойде един възрастен ловец от селото. Беше много разстроен, защото сутринта кола му блъснала едното куче - дратхаар. Било много лошо ударено. Сутрин в тъмното наистина е много опасно за ловните кучета. Те са превъзбудени в очакването на лова и бягат неконтролируемо. Като тръгвахме и ние от мястото където гледам кучето си въпреки, че карах много бавно, без малко да блъсна кучето на приятеля ми, което се затича срещу колата. Затова трябва да връзваме помощниците си, за да не пострадат. Продължихме лова, но настана жега. Кучетата започнаха да не работят. Решихме да се прибираме. Слуката беше за мен този ден, имах пет пъдпъдъка. Общо бяхме вдигнали около двадесетина. Въпреки всичко останахме доволни от излета. Уговорихме се в неделя сутринта да се чакаме направо на полето на същото място. Вечерта в прогнозата за времето даваха захлаждане и надеждите ни се увеличиха. Сутринта започнахме лова съгласно уговорката. Беше приянто хладно и се надявахме за слука. Пъдпъдъкът сякаш беше потънал в земята. Нямаше. Кучетата не намираха нищо. Обиколихме доста кър, но няма и няма. На всичко отгоре бях дал на сина ми едни чисто нови кубинки които му нараниха краката и момчето все по трудно ходеше. Вдигнахме общо десетина пъдпъдъка, от които отстреляхме общо пет. Въреки подходящото време решихме да се прибираме. Приятелят ми остана да половува още малко. Ние се прибрахме. Бяхме разочаровани. Нямаше слука. В разговори с други колеги от региона всички се оплакват. Малкото налични не миришат и кучетата не ги откриват. Надявахме се на слука и си мислехме, че ще има много гилзи и няма да ни стигнат патроните. Ех, разочаровахме се, но се надяваме за следващите излети, за които на всички пожелавам наслука.