четвъртък, 17 февруари 2022 г.

 СВАДБА


    Войната май се размина. Сега медиите ще захванат с нещо  друго да промиват мозъци и така си продължава живота. Най-чисти са отношенията с кучетата. При тях няма фалш. Приемат ли те веднъж да другар си остава звинаги. В днешните времена на криза и непрекъснато растяща инфлация все по-трудно се гледа куче. Скъпи храни, ваксини, вътрешно и външно обезпаразитяване, за да успее стопанина трябва да лишава себе си от много неща. За дългия ловен стаж това е третото ми куче. От първото ми, страхотен курцхар не успях да си оставя  поколение. Второто унгарска визла го загубих. Него го бях взел голямо на 1 година и имаше нещо сбъркано. Въпреки огромните  усилия не можах да го превъзпитам. Така и се затри. Ваймаранера го купих на 40 дни. Бях чел много суперлативи за тази порода. Наистина са интелигентни, както казва жена ми "сякаш ти чете мислите и подслушва разговорите ни". Следи и не изпуска нищо. Както го няма изведнъж изниква до теб. Не напразно си носи прозвището "сивия дух". При животните всичко е истинско. Ако кучетата не се харесат, работата трудно става. С мой познат ловец две години се мъчихме да заплодим кучката му. Не се получи. Честно казано и на мен неговото куче не ми допадаше много и като визия и като темперамент. Може би не улавяхме и точния момент на разгонването на женската. При опит да я скочи, тя го давеше. Свадбата се провали. Една вечер ми се обади приятел от дружинката ни, да ме пита дали има възможност да се заплоди една кучка. Ставаше въпрос за негов колега, който живее на около 250 км от нас. Момчето било голям мераклия. Казах му направо да даде телефонния ми номер на човека и да видим какво може да направим. На следващия ден ми се обади и пожела да се видим. Решихме почивния ден да направим срещата на кучетата. Уговорихме се за часа и мястото. Запознахме се, женското му куче беше страхотно. Много добре гледано, даже малко по-дебело от необходимото. Освен ловец собственика на кучето е и ветеринарен лекар с големи познания за животните. Кучетата се харесаха от пръв поглед, но женската не беше готова. Момчето каза, че я следи и ще ми се обади точно за деня. Разбрахме се за сряда, средата на седмицата. Предложих му ако иска да дойде от вторник вечерта. Имаше къде да отседне и той и кучето, но човека си имаше ангажимети и предложи да дойде рано сутринта. В сряда в 7 часа пристигна. Беше тръгнал рано по нощите. Пуснахме кучетата в двора и те се заиграха. Предложих да влезем вътре да си почине, да закусим и да оставим кучетата на спокойствие. Тя природата си знае работата. Играта започна. Гонеха се на воля по двора. Човека беше притеснен дали ще се случат нещата, все пак беше бил толкова път. Не след дълго, при няколко опита мъжкаря я скочи и се заклещиха.  Свадбата стана. Зарадвахме се и двамата. Не можахме да празнуваме, трябваше да пътуваме до местоработата си. Разделихме с уговорката в петък да се повтори процедурата. В петък сутринта свата и булката пристигнаха рано рано. Всичко се повтори. Останахме доволни. Не беше бит пътя напразно. Какво ще се случи от тук нататък е божа работа. Резултата ще се разбере след два месеца. Радвам се, че има такива млади хора ентусиасти и мераклии. Все се надявам нещата да се променят и подобрят. Поканиха ни есента на лов. В днешно време не си правя такива далечни планове.  С удоволствие бих отишъл и дано има празни гилзи. 

вторник, 15 февруари 2022 г.

 

ПРОДЪЛЖАВА ПРОМЯНАТА    




Не съм песимист и не съм от хората които се отчайват. Винаги съм вярвал, че от всяка ситуация има изход. Днес когато света е пред прага на поредната война от обикновенния човек нищо не зависи. От всяка война страдат хората, а определени кръгове извличат несметни богатства. Всичко е за пари, влияние и власт. Двете световни войни са започвали след организирани провокации. Имам чувството, че и днес е така, само чакат да се „драсне клечкта“. Дано здравият разум у политиците надделее. При сегашната създадена ситуация след световната пандемия решение на много проблеми е войната. Дано изляза лош пророк, но след заразите по животните изразих мнение, че наред сме хората и така се случи. Не съм специалист, не мога да твърдя, че този вирус е умишлено създаден, но съм убеден, че има човешка намеса. Що за зъл гений трябва да си, за да създадеш това, но истината е, че определи компании реализираха огромни печалби, а крайния резултат е съмнителен.

 Промяната започна преди 33 години. Половината ми живот премина в строй, който сега наричат тоталитарен. Тогава имаше много негативни неща, но нямаше такива огромни разлики между хората. Нямаше безработица. Заплатите бяха ниски, имаше дефицит на стоки и да имаш пари, много неща не можеше да си купиш. За партийния елит имаше всичко. Образовнието и здравеопазването обаче бяха на ниво. Всички ходеха на училище. Учителите имаха голям авторитет. Във всяко голямо училище и предпиятие имаше лекарски и зъболекарски кабинет, а в селата здравни пунктове. Селското стопанство задоволяваше  нуждите  на населението и имаше износ. Нямаше имитиращи продукти, всичко беше истинско. Промишлеността произвеждаше всичко. Тогава имахме мечти. Бях осъществил детската си и въпреки многото перипети станах офицер. Зенитно ракетните войски бяха най-модерните. Всички бяхме толкова надъхани и вярвахме, че можем да се противопоставим на Турция, Гърция и 6 САФ  едновременно. Войската беше отлично подготвена, имаше много занятия и тренировки. Дойде обаче промяната. Генералитета ни предаде. Най-големите комунисти станаха „натовци“, за да си запазят статуквото. Промяната започна  дерижирана отвън. Доскорашните ни врагове станаха наши господари. Унищожиха икономиката ни, селското стопансто, състематично започна разбиването на образователната и здравна система. Болниците станаха търговски дружества, а здравето  стока. Всички ние имаме вина за това, защото нищо не правехме. Стояхме си кротко, реакцията ни беше да псуваме на масата и пред телевизора. Царят ни „оправи“ за 800 дни. Тогава хората му повярваха, а той унищожи армията и енергетиката ни. Изгониха болшинството от старшия и младши офицерски състав. Нарязаха боеспособна техника струваща милиарди в името за приемането ни в НАТО и ЕС. Какво обаче получихме насреща – нищо. Никоя чужда държава няма интерес да сме силни и независими, а тъкмо обратното всички искат да сме слаби, задлъжняли, зависими и послушни. България никога не е имала независима политика. Народопсихологията ни е да сме подтиснати, смачкани и всеки да се спасява самостоятелно. Цялата ни история е изпълнена с предателства и продажници. Българите война не сме губили, а са ни продавали политиците. Днес ми е страшно болно, че ни докараха до там, че един боеспособен батальон не можем да съберем. С такава численост и въоръжение армията ни не може да реши никакви задачи. Навремето бяхме готови да умираме защитавайки Родината си. Клехме се и целувахме Бъгарското знаме, а не на НАТО и Европейския  съюз. Днес има пълна деморализация и липса на ценностна система. Армията е място за получаване на сигурна заплата. Българският народ е притиснат на ръба на физическото си оцеляване. Трудно може да бъде овладяна галопиращата инфлация и несигурността. След 33 години продължаваща промяна как да повярвам на поредните политици, които отново получават указания отвън. Всички идват и декларират добри намерения, но проспиритет няма. Изпълняват някакви поръчки и си отиват. Все се надявах, че ще стигнем  дъното, ще се отблъснем нагоре и ще изплуваме, а то се оказа, че се давим всеки ден бавно и мъчително. Не отричам, че има и положителни неща, но докато българския народ не се обедини и всички не повярват в една кауза, промяна няма да се случи. Дано само да няма война. Хората са неподготвени, нямат средства за индивидуална защита, бомбоубежищата са унищожени и негодни.  Съвременните бойни действия ще се водят с високо технологични оръжия. САЩ имат противоракетна отбрана, далеко са, не са водили война на своя територия. Хиперзвуковите руски ракети ще достигнат всяка точка на България за секунди. Каквото е останало от нашето ПВО е безсилно. Изход  е неутралитета. Няма кой и за какво да напада една разграбена държава. На кой каквото му трябваше си го взе. Ако недай си боже някой ни завладее тогава ще се сблъска с българския боен дух. Ще си навлече само проблеми. Единствено  организирани и обучени останахме ловците. Стъпи ли завоевател на българска земя ние сме единствената сила. Моля се да няма война. Искам децата и внуците ми да живеят мирно и щастливо. За тях не бих се поколебал пред нищо.

Надявам се промяната да продължи към добро. Не искам да воювам, а да си ходя лов и на стрелбищата да стрелям за удоволствие. Нека има много празни гилзи, но не на бойното поле.