неделя, 7 октомври 2012 г.

Отново оптимизъм

След изключително слабия лов на пъдпъдък и гургулица дойде отново дългоочаквания "едър" лов. Имаше много следи и се надявахме да има диви прасета. За откриването отново се събрахме пълна бележка хора. Имаше много гости и се наложи няколко човека от дружинката да не ловуват първия ден. По традиция отбелязваме откриването с другарски обяд и тези,за които нямаше място в бележката отидоха да подготвят софрата. Съгласно новите нормативни изменения реших да ловувам с карабината. След формалностите по попълване на документите и инструктажа се отправихме към определените места на пусията. С още един ловец с нарезни пушки застанахме на края на нивите. Викачите влязоха и гонката започна. В далечината от съседните дружинки започна да се чува лай на кучета. Случвало се е дивеч да прехвърли към нас,затова бях внимателен - в далечината се чуха първите изстрели. Слънцето започна да напича и стана горещо. От нашите постове не се чуваше гръм. Стана обяд и се отправихме към заслона, където се подготвяше обяда. Гоначите разказаха, че никъде не намерили следи. Чудехме се къде са отишли прасетата. Разбрахме за слуката на съседните ловци. В района, където ловувахме,няма вода. Явно жегата и сушата беше прогонила дивеча. На масата както винаги беше весело.Следобеда мина неусетно. Вечерта няколко ловци седнахме да се почерпим при наш стар ловен другар, който не ловува вече по здравословни причини. Решихме да си легнем рано, за да сме бодри на сутринта.На ранина  се събрахме деветнадесет ловци и на четирима души ни определиха район, който трябваше да заемем. Единият от опитните ловци имаше доста слука тук. Застана си на мястото. Със секретаря на дружинката тръгнахме към нашите постове. В ловището има вода и тръгнахме със скрита надежда.  С него ни свързва дългогодишно приятелство и много приятни ловни преживявания. Той предпочита да ходи повече гонач, един от добрите ловци е, но не беше стоял на пост по тези места. Предложих му да остане в един район,където често избиват животни. Пожелах му наслука и продължих нататък да си търся удобна позиция. Карабината ми създаваше много неудобства. В гората, където в съседство са и другите дружини, стрелбата е опасна. Вървях и си мислех::  правят закони, които обслужват определени кръгове. В гъстото трудно се стреля с куршум. Нямаш време да поведеш целта. Тези закони са приложими за ловни стопанства,където има вишки, направени са просеки, постовете са разположени в безопасни зони за стрелба. Чух лай на кучета. Избрах си място с оптимална видимост, но изчислявайки траекторията на куршума и при евентуален пропуск, незнаейки къде се намират гоначите, предпочитах да не стрелям. Лаят ставаше все по ожесточен. Прозвуча  изстрел, след малко и втори. Вече бях сигурен в успеха на колегата. От другия край на гората също започна да се чува лай. Проехтяха бързи изстрели. Обикновено бързата стрелба е безрезултатна. Не след дълго се чу единичен изстрел. Изчакахме да свърши гонката. Обадиха ни се да събираме пусията. Слуката ни беше споходила с две прасета. Секретарят на дружинката беше отстрелял едно нерезче. На председателя му излязла група. След като пропуснал майка, със завидно стрелково майсторство беше повалил една женска свиня, уцелвйки я точно зад ухото. От днешния излет останахме доволни, заредени отново с оптимизъм. Ръководството на дружината ни даде пример. Ние оставаме с оптимизма за следващия излет и с надеждата за много празни гилзи. Наслука.

2 коментара: